Решение № 11180 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 926/2009 г.

Решение № 11180 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 926/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Образувано е по касационна жалба на Константин Андонов Шкондуров, Милка Антонова Шкондурова, Йорданка Андонова Стоянова, Александра Димитрова Шкондурова-Щейн, Валентина Илиева Чрънкина - Шкондурова и Илия Димитров Шкондуров, против решение от 22.10.2008 г., постановено по адм. дело № 2989/2001 година на СГС. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като касаторите твърдят, че съдът неправилно е приложил материалния закон при определяне размерът на оценката ; актът е немотивиран. Желаят отмяна на решението и решаване на спорът по същество, респективно отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на решение, съобразено с доказателствата и в съответствие с действуващото законодателство. Ответникът - областен управител на област София - не се представлява и не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховния административен съд, трето отделение - намира касационната жалба за процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество -е неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийски градски съд е по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ и е образувано по жалба на Константин Андонов Шкондуров, Милка Антонова Шкондурова, Йорданка Андонова Стоянова, Александра Димитрова Шкондурова-Щейн, Валентина Илиева Чрънкина-Шкондурова и Илия Димитров Шкондуров, против Заповед № РД- 15-0534/21.08.2001 година на Областен управител на област София. Възраженията срещу определената от съда оценка са, че оценката на имуществото неправилно е базирана на приложение № 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а не на приложение № 2 от същия закон, поради което незаконосъобразно същата е значително занижена. За да постанови решението си, СГС е приел за установено, че с влязло в сила решение от 18.07.2005 г. по адм. д. № 2989/2001 г. на СГС - е отменена заповед№ РД-15-0534/21.08.2001година на Областен управител на област-София; уважено е искането на заявителите за обезщетяване по реда на ЗОСИ. Сочи се също така, че решавайки спорът по същество - съдът е признал правото на жалбоподателите да бъдат обезщетени чрез компенсаторни записи за одържавени парцели- II-279, ХVI-272, ХVIII-227, ХIХ-280, ХХ281, ХVII-276, I-292 от кв. 165 по регулационния план на гр. София, ж. к. "Гърдова глава", одобрен със Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. и парцели I-372, II-373, III-374 от кв. 166 по регулационния план на град София, ж. к. "Гърдова глава". Съдът приел, че в конкретиката на разглежданият спор - приложима при определяне размера на обезщетението е методиката, регламентирана в Приложение № 1 към ЗМДТ- определящ данъчната оценка на земите в строителни граници-като площта на имотът се умножи по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициент за местоположение. За определяне точният размер на обезщетението, съдът ползвал експертните услуги на в. лице - Теодора Дачева, и съобразявайки разпоредбата на §3а от ПЗР на ЗОСОИ - определил стойността на дължимото обезщетение по ЗОСОИ с компенсаторни записи за одържавените парцели, сочени по-горе, в общ размер от 283 430 лева. Жалбоподателите са недоволни от избраната методика, твърдейки, че оценката следва да бъде базирана не на отмененото приложение № 1 от ЗМДТ, а да бъде съобразена с приложение № 2 с. закон. Неоснователни твърдения. Правилно съда е приложил материалния закон - действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 3 ЗОСОИ - т. е. с оглед видът и естеството на отчуждените имоти, съгласно императива на §3а от ПЗР на ЗОСОИ, - действителната пазарна цена се определя именно по реда, сочен в отмененото, считано от 1.01.2002 година Приложение № 1 към ЗМДТ. Също така съдът законосъобразно, към формираната при тази методика оценка, е включил и разходваните средства от жалбоподателите за експертиза. Затова, решението на съда следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,