Решение № 11927 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6659/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. А. А. против решение 3014 от 01.04.2024 г. по адм. дело 648/2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед РД- 21-1055/16.11.2021 г., издадена от кмета на район Централен, община Пловдив. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на район Централен, община Пловдив да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът кмет на район Централен, община Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед РД-21-1055/16.11.2021г. на кмета на район Централен, община Пловдив, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж: многоетажна, монолитна сграда с пет надземни етажа, с идентификатор 56784.519.653.1 и административен адрес [улица] в гр. Пловдив, е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на съдопроизводствените правила. Обратно на поддържаната от касатора теза, строежът е описан с конкретно местоположение, характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно и индивидуализиране. В заповедта и в предхождащия издаването й констативен акт извършеното строителство е описано по вид, конструктивни особености и размери и са изложени съображения за нарушените при изграждането му разпоредби. По същество това са фактическите и правни основания, мотивирали издаването на заповедта, поради което следва да се приеме, че изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не са нарушени. Възражението, че описанието на строежа в заповедта не съответства на установеното на място от комплексната техническа експертиза, поради което предметът на премахване е неясен, е неоснователно. Известните разминавания между описанието на строежа в заповедта и констатациите на вещите лице по изслушаната комплексна техническа експертиза не са съществени, тъй като не пораждат съмнение относно индивидуализацията на наредения за премахване обект. В оспорената заповед са посочени точното местоположение, разположение и основните характеристики на сградата, която е индивидуализирана и с кадастрален идентификатор. За този строеж се отнася и заключението на вещите лица. Следователно нареденият за премахване строеж е установен без съмнение, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Изяснени са и фактите и обстоятелствата от значение за случая. Установени са видът и характеристиките на строежа, времето на извършването му, обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, както и в противоречие с действащия ПУП. Поради това настоящата инстанция приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а възражението на касатора в обратен смисъл е неоснователно. Останалите изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадената заповед и за отхвърляне на жалбата също са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, който представлява монолитна сграда с пет надземни нива, със застроена площ 137 кв.м. и РЗП около 685 кв.м. Сградата е с височина към улицата 10,96м. и до 10.00 м. в останалата част. Изградена е по имотните граници на ПИ с идентификатор 56784.519.653 от североизток, югоизток и частично от запад, като в частта към улицата се състои от четири надземни етажа и тавански етаж, а към страничните имотни граници с оглед денивелацията на терена е от три надземни етажа и тавански етаж. При изграждане на строежа са използвани част от основите и от ограждащите тухлени стени на съществували в имота две отделни сгради (двуетажна жилищна и едноетажна паянтова). В момента строежът представлява една постройка с общ обем и функционално предназначение използва се като място за настаняване (къща за гости) и за предоставяне на социална услуга. Същият е от четвърта категория. Сградата в този вид е изградена през 1999г. без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от четвърта категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционен проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен, което е достатъчно основание за издаване на заповедта. Освен това строежът е незаконен и в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като съгласно действащия ПУП, одобрен със заповед 11ОА248/ 07.02.2011г. на кмета на община Пловдив, част от ПИ с идентификатор 56784.519.653, а също и североизточната част на строежа попадат в улична регулация. Строежът е изграден през 1999г., поради което правилно са обсъдени предпоставките за търпимост, предвидени в §16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. След анализ на представените по делото доказателства и обсъждане на заключението на комплексната съдебно- техническа експертиза, съставът на административния извод достига до правилния извод, че строежът не може да се определи като търпим, поради несъответствието му с действалия към момента на извършването му подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите за устройство на територията, както и по действащите правила и нормативи. Изложени са подробни съображения в този смисъл, които настоящата инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 1 АПК. Поради това правилно е прието, че строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възраженията на жалбоподателя, че част от сградата е изградена на законно основание и не подлежи на премахване, са неоснователни. Действително, към 1999г. в имот 773, сега ПИ с идентификатор 56784.519.653 е съществувала двуетажна жилищна сграда, предвидена за запазване с плана от 1994г. и за нея е издадено разрешение за основен ремонт и реконструкция в рамките на обема и квадратурата (разрешение за строеж 207/ 20.05.1999г). Тази постройка е премахната и не съществува, а на нейно място през 1999г. е изградена посочената в заповедта за премахване монолитна, многоетажна сграда. По своите параметри, конструктивни характеристики и начин на изграждане, описаната в административния акт сграда представлява изцяло нов строеж, който не е идентичен със съществувалата на същото място двуетажна жилищна постройка. Запазването на отделни структурни и конструктивни елементи от съществувалата сграда не могат да обосноват различен извод, тъй като в случая не се установява надстрояване или пристрояване на стара сграда, а цялостен в конструктивно отношение, обем и функционални характеристики нов строеж. Тези изводи следват от заключението на комплексната съдебнотехническа експертиза. Заключението е подробно и пълно и се подкрепя от представените скици и писмени доказателства. Доводите на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от КЗПЧОС също са неоснователни. Смисълът на разпоредбите на Закона за устройство на територията, регламентиращи правомощията на контролните органи в хипотезите на незаконно строителство, е да не се допускат и да се премахнат незаконно извършените строежи, поради което в случая намесата на общинската администрация е предвидена в закона и е пропорционална съобразно предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост, е регламентираният способ, чрез който може да се постигне целта на закона. Поради това следва да се приеме, че засягането на интересите на жалбоподателката не е в по- голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава и принципът на чл. 6, ал. 2 АПК не е нарушен. Изискванията на чл. 8, ал. 1 и чл. 2 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на жилище и регламентиращи границите на допустима намеса на държавата, на които касаторът се позовава, в случая не намират приложение. Както се установява от представените лицензи и удостоверение сградата не се ползва като жилище от жалбоподателката и семейството й, а е предоставена на трето лице търговско дружество за извършване на туристическа дейност (сградата се използва като място за настаняване по чл. 3, ал. 2 от Закона за туризма) и за предоставяне на социална услуга. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,