Решение № 117 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2013 г.

Решение № 117 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Т. срещу протоколно определение от 02.10.12 г. по гр. д. № 473/12 г. на Благоевградския окръжен съд, имащо характер на решение, с което е обезсилено решение № 1354/11.04.12 г. по гр. д. № 1517/10 г. на Гоцеделчевския районен съд и е прекратено производството по предявения от С. А. Т. срещу А. Х. Т., Р. О. Т. и Ф. А. Т. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. В хода на касационното производство жалбоподателката е починала, като на нейно място са конституирани наследниците й Д. Х. Г., Н. Х. Б., А. Х. С., А. А. Т. Д. Х. Т. и М. Х. Т. За да постанови обжалвания акт, съставът на въззивния съд е приел, че ищцата няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. След като твърди, че е собственик на земята, в която се намира процесната сграда, тя трябва да предяви иск за защита на своето право на собственост, а не да прехвърля доказателствената тежест на ответника, отричайки неговото право върху спорния имот. С определение № 54 от 25.02.2013 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост. С определение № 641/14.12.13 г. производството по делото е възобновено и е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/12 г. ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. С оглед така даденото от ОСГТК на ВКС разрешение на поставения правен въпрос, обжалваното въззивно решение е неправилно. В настоящия случай ищцата се е позовала на следните обстоятелства: че е собственик на поземлен имот № 317 от кв. 23 по плана на [населено място], [община]; че през 1999 г. е прехвърлила този имот на своя син А. Х. Т. с договор за издръжка и гледане; че синът и не е изпълнявал задълженията си по този договор, поради което тя е предявила иск за развалянето му; че възникналият спор е доброволно уреден, като през 2009 г. А. Т. и съпругата му Р. Т. са продали обратно на ищцата същото дворно място; че докато са били собственици на мястото в него е била построена спорната двуетажна масивна жилищна сграда, като произходът на средствата са били на другия син на ищцата Ф. А. Т.; че ответниците А. и Р. Т. са се снабдили с нотариален акт за собственост на тази сграда, а след това са я дарили на сина си - третия ответник Ф. А. Т. При тези обстоятелства ищцата счита, че след като е собственик на дворното място и след като за спорната сграда не е било учредявано право на строеж, по силата на чл. 92 ЗС тя е станала собственик и на сградата. При така изложените твърдения, подкрепени и с писмени доказателства, настоящият състав приема, че ищцата е доказала правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищцата заявява право на собственост върху процесната сграда на основание чл. 92 ЗС и това право се оспорва от ответниците, доколкото първите двама от тях са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, след което са прехвърлили сградата на третия ответник. Предявеният отрицателен установителен иск е в защита на твърдяното от ищцата право на собственост върху сградата. От успешното провеждане на отрицателния установителен иск зависи нейното право на собственост върху процесната двуетажна масивна жилищна сграда. Затова този иск е процесуално допустим и съдът следва да се произнесе по него с решение. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на същия съд за постановяване на решение по съществото на правния спор. С оглед изхода на делото, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 697,89 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,