Решение № 235 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2011 г.

Решение № 235 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на М. К. Н. -Г. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 304 от 8.07.11 г. по гр. д. № 1576/10 г. на Върховния касационен съд, I г. о. Молителката поддържа, че поради заболяване не е могла да се яви по делото на проведеното съдебно заседание, но съдът не е уважил направеното своевременно искане за неговото отлагане и по този начин я е лишил от възможността да участва в процеса и да организира защитата си. Иска се ВКС да отмени посоченото решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответниците по молбата П. Е. П. и Я. К. П., както и назначеният особен представител на ответницата А. -М. Н. считат същата за неоснователна, а ответникът Столична община не взема становище Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение ВКС е обезсилил решение от 17.09.07 г. по гр. д. № 57/00 г. на СГС в частта, с която е уважен предявеният от П. К. Н., починал и заместен в процеса от А. -М. Н. и М. К. Н. срещу П. Е. П., Я. К. П. и Столична община иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], № 26, ет. 4. Със същото решение касационният съд е отменил въззивното решение в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 7 ЗВСОНИ и по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и вместо него е отхвърлил същите като неоснователни. 3а проведеното съдебно заседание на 22.06.11 г. съдебно заседание молителката е била редовно призована, като с молба от 21.06.11 г. е поискала отлагане на делото поради внезапно заболяване. Към молбата е представена епикриза от УМБАЛСМ [фирма], от която е видно, че същата е постъпила в болницата на 20.06.11 г. и изписана на 21.06.11 г. за домашно лечение с медикаменти и препоръки за хигиенно-диетичен режим и физически покой. Съдът е приел искането за неоснователно по съображения, че не е представено изрично медицинско удостоверение по образец, в което изрично да е да бъде упоменато, че страната не може да се яви пред съда, както и че не е представен болничен лист, а от епикризата не може да се направи такъв извод. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато тя, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, което не е могла да преодолее. В разглеждания случай не е налице нито едно от посочените основания за отмяна, тъй като молителката е била редовно призована за насроченото пред ВКС съдебно заседание и не са били налице необходимите предпоставки за отлагане на делото поради заболяване. Според чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (ДВ, бр. 36/10 г.) при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. В случая такова медицинско удостоверение не е било представено, а не се твърди и да е било издадено, поради което не би могло да се приеме, че молителката не е могла да се яви по делото поради особени непредвидени обстоятелства и съдът не е имал никакво основание да отлага делото само въз основа на представената епикриза независимо от обстоятелството, че същата не е работила по трудов договор, а е била пенсионерка и по тази причина не й е бил издаден болничен лист. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.