Решение № 10250 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16198/2013 г.

Решение № 10250 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16198/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Тихомир Огнянов Ядков против решение № 582/22.10.2013 г. по адм. дело № 732/2013 г. на Административен съд - Плевен, с което жалбата му против заповед рег. № 39/18.06.2013 г. на началника на група "Криминална полиция" РУП Долна Митрополия при ОД на МВР - Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът- редовно призован не изпраща процесуален представител.

Представителят на Върховната Административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд - Плевен е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на заповедта. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Описание на извършеното от служителя и посочване на нарушените разпоредби се съдържа и в представената справка с резултатите от извършената проверка. Документът е цитиран в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в него следва да се приеме за част от мотивите, обосновали постановяване на оспорената заповед. Ето защо възражението на касатора в жалбата за опорочено дисциплинарно производство, е неоснователно.

Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка със заповед рег. № 1354/29.04.2013 г. по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР и резултатите от нея са обобщени в справка с рег. № 3446/17.05.2013 г., в която е описано допуснатото от служителя нарушение. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения на служителя, като такива са депозирани с рег. № 4250/17.06.2013 г. при отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР.

В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е допуснал посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

В конкретния случай е установено, че на 10.04.2013 г. Тихомир Огнянов Ядков, държавен служител кат. "Г"- III назначен на длъжност "разузнавач" V степен в "Експертно криминалистична дейност" на група "Криминална полиция" в РУП Долна Митрополия при ОД на МВР - Плевен носейки въздушна пушка марка "Хъдсън" с цел нейното заснемане и изготвяне на фотоалбум по ДП № 897/2013 г. по описа на РП - Плевен влиза в служебен кабинет № 11 в сектор "БНТЛ" при ОД на МВР - Плевен, като при проява на небрежност произвежда изстрел, следствие на който изстреляната съчма счупва едно от стъклата на стъклопакета в посочения по - горе кабинет. При тези факти правилно е преценено, че Ядков е нарушил основните си длъжностни задължения по отношение на правилата за безопасност съгласно типовата длъжностна характеристика рег. № К - 9647/09.09.2010 г. за длъжността "разузнавач", утвърдена с МЗ рег. № Iз - 2231/30.09.2010 г., а именно:

• носи отговорност за собствената си безопастност, както и за тази на лицата, който ръководи или могат да пострадат от неговите действия или бездействия.

• изисква и самият той спазва техническите и технологичните правила при изпълнение на задълженията.

Видно от материалите по преписката, е че касационния жалбоподател е запознат с длъжностната характеристика на 26.01.2011 г., за което е попълнил протокол рег. № 1175/31.01.2011 г. На това основание поведението на служителя е квалифицирано като неизпълнение на подзаконов нормативен акт - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение".

Настоящият съдебен състав споделя извода направен от решаващия съд, че след като законодателят в ЗМВР не поставя ограничения за този вид административни производства относно извършване на проверката от орган различен от дисциплинарно наказващия, възраженията на жалбоподателя в тази насока посочени и в касационната жалба се явяват неоснователни.

Правилно съдът е заключил, също че изстрелът произведен от Ядков не съставлява "случайно деяние", като произвеждането му е в резултат от човешка дейност - тази на касатора.

Съдът правилно е стигнал до извода, че неволното произвеждане на изстрел от оръжие, спрямо което е извършвана регламентирана дейност по заснемане с цел прилагане на фотоснимка към експертизата представлява небрежност по смисъла на чл. 226, т. 3, пр. 1 от ППЗМВР, а също така че с изстрела е могъл да пострада както жалбоподателя, така и трети лица.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,