Решение № 4722 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2013 г.

Решение № 4722 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Риал Ленд фънд" ЕООД, съд. адрес гр. София, ул. "Пирински проход" 55А, ет. 6, ап. 15, представлявано от управителя Павел Красимиров Трифонов, чрез адв. Т. Тодоров против Решение № 3755 от 3.06.2013 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 826 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2031203673/8.08.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с Решение № 2746 от 23.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град София при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2011 г. в размер на 5 993,44 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване от страна на съда на факта, че сключеният от жалбоподателя договор от 4.07.2011 г. с "Новел Билдинг" ЕООД е прекратен с допълнително споразумение от 2.12.2011 г., считано от 5.08.2011 г., поради фактическото му неизпълнение. Без основание съдът потвърдил неправилния извод на ревизиращите органи, че договорът от 4.07.2011 г. е реално изпълнен и кредитните известия са незаконосъобразно издадени. Твърди се, че органите по приходите и съдът са тълкували превратно волята на страните по допълнителното споразумение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорните пред първоинстанционния съд задължения по ЗДДС са формирани от начислен ДДС за посочения данъчен период поради непризнаване на две кредитни известния, издадени към фактури с получател "Новел Билдинг" ЕООД. Пред първоинстанционния съд не са били спорни следните факти: КИ № 100042/05.12.2011 г. е издадено към фактура № 1000038/9.09.2011 г., издадена от ревизираното лице на "Новел Билдинг" ЕООД, с данъчна основа 14 983,62 лв. и ДДС 2 996,72 лв., с предмет на доставката "поддръжка на обект комплекс Уинслоу Гардънс". КИ № 100043/5.12.2011 г. е издадено към фактура № 100041/5.10.2011 г. с данъчна основа 14 983,62 лв. и ДДС 2 996,72 лв., и предмет на доставката "поддръжка на обект комплекс Уинслоу Гардънс". Издадените от ревизираното лице фактури, по които е отчетен приход, според констатациите на ревизиращите органи, са във връзка с договор от 4.07.2011 г., сключен между "Новел Билдинг" ЕООД, в качеството му на възложител и РЛ, в качеството му на изпълнител. Предмет на договора са услуги по поддръжка на жилищен комплекс "Уинслоу Гардънс", включващи жива 24-часова охрана и поддръжка на вертикалната планировка, предоставяни от изпълнителя срещу ежемесечно възнаграждение в размер на 14 983,62 лв. без ДДС. Договорът е сключен за срок от 6 месеца, считано от датата на която е подписан и е със срок на действие до 3.01.2012 г., като след тази дата автоматично се прекратява. Към договора е приложено допълнително споразумение от 2.12.2011 г., с което страните са се споразумели да прекратят действието на договора за поддръжка, без да си дължат неустойки една към друга. Уговорено е, че единственото дължимо плащане по договора от възложителя към изпълнителя е по фактура № 37/2.09.2011 г. за поддръжка за периода 5.07.2011 г. - 5.08.2011 г. Съгласно чл. 3 считано от датата на подписване на споразумението договорът за поддръжка от 4.07.2011 г. се прекратява и страните заявяват, че всички финансови претенции помежду им относно договора са изцяло погасени. Установено е също, което не се оспорва и в касационната жалба, че между ревизираното лице като възложител и "Богал Протект" ЕООД като изпълнител, е сключен договор за охрана от 15.03.2010 г., съгласно който изпълнителят поема да извърши жива 24 часова охрана на жилищен комплект "Уинслоу Гардънс". Към договора е представено допълнително споразумение от 14.01.2012 г., съгласно което договорът се прекратява, считано от 14.01.2012 г. Издадени са фактури за извършена охрана на имуществото от подизпълнителя, включително за м. 12.2012 г., по които от ревизираното лице е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е възприел фактическите и правни изводи на органите по приходите, че услугите по договора от 4.07.2011 г. са извършени - жива 24-часова охрана на посочения по-горе жилищен комплекс, за което има издадени фактури от подизпълнителя "Богал Протект" ЕООД, по които ревизираното лице е ползвало право на данъчен кредит. Съдът е съобразил, че по процесните фактурите има реално извършено плащане и е приел, че ревизираното дружество не е имало основание да издава кредитни известия към фактурите за поддръжка на обект и съответно да намалява начисления ДДС за ревизирания период. Не са основателни главните касационните оплаквания за неправилно тълкуване на волята на страните по допълнителното споразумение от 2.12.2011 г. към договора от 4.07.2011. В самото споразумение има текст, че договорът се прекратява, "считано от датата на подписване" на допълнителното споразумение и че страните нямат финансови претенции помежду си. Правилно съдът е приел, при това, че волята на страните е ясно изразена в цитираната клауза - действието на договора се прекратява считано от 2.12.2011 г. поради което недоказано е твърдението на касатора, че договорът е прекратен считано от 5.08.2011 г. правилно съдът е приел и това, че в споразумението липсва каквото и да е позоваване на виновно неизпълнение на сключения договор като основание за развалянето му, а именно последното- развалянето на договора, включва една от хипотезите на чл. 115, ал. 1 ЗДДС като основание за издаване на кредитно известие. Липсата на текстове в споразумението за връщане на платени суми по договора и за издаване на кредитни известия по фактурите, издадени от ревизираното лице и платени от възложителя, е в подкрепа на направените фактически и правни изводи. Обстоятелството, че в периода от 5.08.2011 г. до 2.12.2011 г. подизпълнителят "Богал Протекст" ЕООД е изпълнявал услугата по жива 24-часова охрана на процесния жилищен комплект по договор за охрана от 15.03.2010 г., сключен с РЛ като възложител също подкрепя направените от съда изводи. Посочените обстоятелства, свързани с подизпълнителя изобщо не се обсъждат в касационната жалба. За извършените услуги от "Богал Протекст" ЕООД на жалбоподателя са издадени фактури, по които е ползвано право на данъчен кредит, което е косвен аргумент, че получените услуги са били предмет на последващи доставки. Предвид изложеното, решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, защото такова е присъдено от първоинстанционния съд в размера па чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение