Решение № 11729 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. А. В. против решение 1187/22.2.2024г., постановено по адм.д. 10026/2023 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед 18-10361/14.9.2023г на началника на СГКК София. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че е налице спор за материално право, който е пречка за допускане на извършената със описаната по-горе заповед промяна на границите. Определените граници, препятствали ползването на построения в имота му гараж. Възприемайки противното административния съд е постановил порочен акт, който според касатора следва да бъде отменен, да бъде отменена оспорената заповед. Иска да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът началник на СГКК София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът С. В. В. оспорва касационната жалба. Обжалваното решение следвало да бъде оставено в сила. Ответникът С. В. В. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Район Панчарево, Столична община не ангажира позиция по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебният акт, като правилен следвало да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по съображения, различни от изложените в същата. Административното производство е приключило с издаване на посочената по-горе заповед на началника на СГКК-София, с която е одобрено изменението в КК и КР на [населено място], общ Столична, одобрена със Заповед РД 18-36/ 17.06.2011г. на ИД на АГКК, съгласно скица-проект 15-1056487-12.09.2022г. състоящо се в отразяване границите на ПИ с идентификатори 29150.7107.1737 и 29150.7107.1738 в съответствие с границите на ПИ, находящи се в землището на [населено място], м. Царевна махала, съгласно документ за собственост и въз основа на проект за изменение на КК и КР, нанасяне нови обекти ПИ с идентификатори 29150.7107.1737 и 29150.7107.1738, промяна в границите на съществуващи обекти ПИ 29150.7107.495, ПИ 29150.7107.503 и ПИ 29150.7107.851 като след промяната площта им се намалява, заличават се обекти сграда 29150.7107.495.1 и промени в данните за собственост на ПИ 29150.7107.495. Посочената заповед е оспорена пред Административен съд София град от Й. В.. Жалбоподателят е собственик на УПИ II-495 , кв. 44а по действащия регулационен план на [населено място] с площ от 1180 кв.м. Този УПИ II-495 попада в част от имот с ПИ 29150.7107.495 от одобрената КККР. На практика повдигнатият пред АССГ спор е дали с одобреното изменение на КККР е правилно определена границата между собствения на жалбоподателя УПИ II-495 , кв 44а по действащия регулационен план на [населено място] и новосъздадения ПИ с идентификатор 29150.7107.1737 с посочен собственик С. В.. От събраните по делото доказателства, включително и от заключението на изслушаната приета съдебно-техническа експертиза се установява по несъмнен начин, че одобрените със Заповед РД 18-36/ 17.06.2011г. на ИД на АГКК, КК и КР на [населено място], съдържат непълнота и грешка по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 16 ДР ЗКИР, съгласно която "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. И жалбоподателя и ответниците в настоящото производство С. В. и С. В. /всеки поотделно/, са притежавали конкретни недвижими имоти, придобити от тях значително време преди одобряването на кадастралната карта. При създаването на картата вместо тези отделни имоти да бъдат нанесени със своите граници и очертания, е нанесен един общ поземлен имот с идентификатор 29150.7107.495 включващ в себе си, както имотите на посочените страни в производството, така и други площи. Поради изложеното нанасянето на имотите на страните се явява наложително за да бъде отстранена описаната непълнота и грешка в кадастралната карта. Касационният жалбоподател притежава посочения по-горе УПИ II-495 , кв. 44а по действащия регулационен план на [населено място] с площ 1180 кв.м. по силата на давност, наследство и две прехвърлителни сделки. През 1992г. Й. В. придобива по наследство, от покойния си баща 1/8 идеална част от парцел ІІ-495, в кв. 44 по плана на [населено място] одобрен на 25.1.1990г. През 1993г. се снабдява с нотариален акт за собственост върху 1/8 идеална част от 180/1180 идеални части от същия недвижим имот, придобит по наследство и давност. През същата година въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане придобива още 5/8 идеални части. През 2006г. посредством покупко-продажба придобива и останалите 2/8 идеални части от имота, който към този момент представлява УПИ ІІ-495, в кв. 44А по плана на [населено място] одобрен на 30.1.2001г. От изложеното се налага извода, че Й. В. никога не е притежавал нерегулиран имот. Първоначално е придобил идеални части от регулиран парцел /при действието на ЗТСУ и на предходния регулационен план на [населено място]/, а от 2006г. е собственик на целия имот представляващ УПИ /при действието на ЗУТ и по действащия и към настоящия момент регулационен план на селото/. Това означава, че границите на притежавания от него имот винаги са били такива каквито е сочела регулацията на имота /скици от двата плана на л. 40 и л. 42/. Съгласно легалното определение на понятието спор за материално право съдържащо се в § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба 5/, такъв е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Поради което правилен е извода и на административния орган и на съда от първа в инстанция, че в случая не е налице спор за материално право. Южната граница на притежавания от Й. В. имот винаги е била разположена/съвпадала с южната граница на парцела, а в последствие на урегулирания поземлен имот. До нея се простират собственическите му права. Посоченото от вещото лице застъпване от 120 кв.м. с ПИ 29150.7107.1737 и отразено на скицата на л. 268 от първоинстанционното производство /приложение 4 към заключението на ВЛ/, не сочи наличието на спор за материално право, с оглед изложеното по-горе тъй като, Й. В. не притежава права на собственост по отношение на тази територия заключена от кривата с кафяв цвят в комбинираната скица /л. 106/ и регулационната граница на УПИ ІІ-495. Неоснователни са твърденията на касатора, че с изменението на КК той ще бъде лишен от възможността да ползва гаража си. Кадастралната карта няма за цел да осигури достъп до постройки, а да отрази вярно границите на поземлените имоти. Видно от съдържанието на оспорената пред първата инстанция заповед на началника на СГКК София, в частта й относно границата между новосъздадения ПИ 29150.7107.1737 и ПИ 29150.7107.495 след изменението му, която граница се явява южна за притежавания от Й. В. УПИ ІІ-495, в кв. 44А е попълване на съществуващата до този момент непълнота на кадастралната карта, чрез поставянето на тази граница съобразно действащия регулационен план. Според § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Цитираната норма поставя като условие регулационният план да е бил приложен за да и възможно регулационната линия на УПИ да послужи за отразяването й като имотна граница на поземлен имот в кадастралната карта. Следователно законосъобразността на оспорената заповед зависи от отговора на въпроса, дали действащия регулационен план на [населено място] е приложен в тази му част. Този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от първата инстанция, което налага отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. При новото разглеждане съдът следва да установи дали регулационният план на [населено място], в относимата му част, послужил за определянето на спорната граница, е приложен или не. При този изход на делото претенциите за разноски следва да бъдат разгледани при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, второ отделение,