Решение № 2724 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2016 г.

Решение № 2724 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова О. К. е подала касационна жалба срещу решението от 14.01.2016 г. по адм. дело № 289/2013 г. по описа на Административния съд-К. в частта, в която е била осъдена да заплати на Р. Г. Н. обезщетение в размер на 150 лева за неимуществени вреди-душевни болки и страдания, тревоги и притеснения, от нищожна принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач", приложена на 9.08.2013 г. от В. Л. М. и В. С. С., служители на [ЮЛ] [населено място] с преместването на лек автомобил [марка], модел [марка], с [рег. номер на МПС], собственост на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Решението се обжалва и от Р. Г. Н. в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 700 лева, както и в частта, в която е бил отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от нищожна принудителна административна мярка, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2013 г. Поискана е отмяната на решението в тези части като неправилно с постановяването на друго, с което изцяло да се уважат предявените искове. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Р. Г. Н., с която е предявил срещу О. П. искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди: иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 лева и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лева, причинени от прилагането по отношение на собствения му лек автомобил на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5 б. "б" от Закона за движението по пътищата "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Административният съд установил, че на 9.08.2013 г., в [населено място], В. Л. М. и В. С. С., служители на [ЮЛ] [населено място], в присъствието на служител на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - К., преместили принудително без съгласието на собственика Р. Г. Н., лек автомобил, марка [марка], модел [марка], с [рег. номер на МПС], паркиран на общински път. Съгласно заповед № РД-00-587/10.05.2013 г. на кмета на О. К. [ЮЛ било определено като служба по контрол на територията на община К. по смисъла на чл. 167, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като длъжностните лица В. С. С., шофьор на автокран в [ЮЛ, В. Л. М., охранител-прикачвач в [ЮЛ и други лица да упражнява правомощията по чл. 168, ал. 1, чл. 171 и сл. от Закона за движението по пътищата. По жалба, подадена от Р. Н., с решение № 9011/24.07.2015 г. по адм. дело № 15347/2014 г. по описа на Върховния административен съд била обявена нищожността на принудителната административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че О. К. е легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като преместването на автомобила на ищеца било извършено от служители на [ЮЛ, което е специализирано звено на общината за осъществяване на стопанска дейност. Макар в решението на Върховния административен съд, с което принудителната административна мярка била обявена за нищожна, да било посочено, че тези лица нямат качеството на длъжностни лица, те осъществили възложени им със заповед на кмета на О. К. административни функции. Според мотивите на съда, от събраните по делото гласни доказателства се установявали причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, за които следвало да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 150 лева. Затова административният съд осъдил О. К. да заплати на Р. Г. Н. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обявената за нищожна принудителна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5 б. "б" от Закона за движението по пътищата, ведно със законната лихва от 18.12.2013 г. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 700 лева искът за обезщетяване на неимуществени вреди бил отхвърлен. По съображения, че не са представени доказателства за заплащане на сумата 30 лева, съставляваща цена на услугата на [ЮЛ] по отговорно пазене на репатрирания лек автомобил, предвидена в чл. 37 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение, съдът отхвърлил и предявения иск за заплащане на обезщетение от 30 лева за имуществена вреда. Касационната инстанция намира, че решението в осъдителната му част е постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател [община] основателно възразява, че не е легитимирана да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Както е предвидено в чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, в чийто състав са административният орган или длъжностните лица, причинили вреди с незаконосъобразен акт, действие или бездействие. Административният съд не се е съобразил с решението на Върховния административен съд, с което принудителната административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата е била обявена за нищожна именно поради това, че В. С. и В. М., които са приложили мярката, нямат качеството на длъжностни лица, каквото изисква чл. 168, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и не могат да бъдат натоварени с административни правомощия за осъществяването на контрол за спазване на правилата за движение. Разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община К., приета от Общинския съвет-К., с която заповед № РД-00-587/10.05.2013 г. на кмета на общината не е съобразена, изрично предвижда, че контролът по спазване на правилата за паркиране, както и дейността по принудително преместване на неправилно паркирани моторни превозни средства се изпълнява от [ЮЛ] и от служители на общинската администрация, определени от кмета на общината с нарочна заповед. В. С. и В. М., не са служители на О. К., а на [ЮЛ], което е самостоятелно юридическо лице и в чийто бюджет е постъпила и платената от ищеца Н. такса за освобождаване на репатрирания автомобил. Макар тези лица са действали в изпълнение на заповедта на кмета на общината, твърдените от ищеца вреди са настъпили от направеното от тях волеизявление, изразено чрез действия по прилагането на принудителната мярка, обявена за нищожна от съда. Общинското предприятие, респективно неговите служители могат да извършват физическата дейност по преместване на неправилно паркирани превозни средства, но решенията за прилагането на предвидените в Закона за движението по пътищата принудителни административни мерки следва да се вземат от оторизирани органи или длъжностни лица. С оглед фактическия състав, на който се основава исковата молба, имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на О. К. не следва да бъде ангажирана. Поради това решението на административния съд в осъдителната част следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което предявеният срещу О. К. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта за сумата 150 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2013 г., да се отхвърли като неоснователен. В останалата част, в която исковете са отхвърлени, решението следва да бъде оставено в сила по изложените вече мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд