Решение № 5310 от 2.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Маринов от гр. Карлово, чрез пълномощника адв. И. Попов, срещу Решение 1978 от 27.10.2021 г., постановено по адм. дело 717/2021 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявения от него иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на 85 лв. за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице рег. 281зз-62 от 22.03.2019 г., издадена от полицейски служител в група Противодействие на криминалната престъпност на сектор Криминална полиция при ОД на МВР Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, за периода от 19.10.2019 г. (датата на влизане в сила на решението на съда, с което е отменена заповедта за задържане) като неоснователен и недоказан и е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В жалбата подробно се развиват съображения за неправилност на обжалвания акт и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответната страна Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, чрез пълномощника си юрк. И. Пенкова, в писмен отговор мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение, като обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК досежно претенидраните от касатора разноски. Процесуалния представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която първоинстанционният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от П. Маринов срещу Областна дирекция (ОД) на МВР Пловдив, с който е поискал присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 85 лв., настъпили вследствие отменена, като незаконосъобразна, Заповед за задържане на лице 281зз-62 от 22.03.2019 г., издадена от служител на РУ Карлово при ОД на МВР Пловдив. С обжалваното съдебно решение решаващият съд е отхвърлил изцяло така предявения иск, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат се е позовал на установената по делото фактическа обстановка, анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства, които е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Посочил е, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на всички комулативно изискуеми елементи от фактическия състав на приложимата материалноправна норма чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За безспорно е приел наличието само на първата от тях, а именно отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт. Не е доказано обаче твърдяните в исковата молба вреди да са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт, издаден от длъжностно лице на ответника. Свидетелските показания е приел за необективни, а заключението на експерта като обективно, но непотвърждаващо болките, страданията и негативните изживявания, описани от ищеца. По отношение на имуществените вреди е посочил, че не са в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, посочени от касатора за неговата отмяна. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от административния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за липсата на материалноправните предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в конкретния случай. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на приложимата норма води до отхвърляне на иска, като неоснователен. В случая обективно не е доказано настъпването на сочените в исковата молба неимуществени вреди. В тази посока настоящият съд споделя изцяло мотивите на решаващия състав, към които препраща, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони, по-конкретно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния, както и преживените болки и страдания, които не се нуждаят от доказване, но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В конкретният случай се претендира неимуществени вреди изразяващи се в претърпени тревожност, стрес, тревога и др. подобни, като не е установено дали са преживени вследствие на задържането от органите на МВР, и впоследствие отмяна на акта, или от образуваното срещу ищеца досъдебно производство. В негова тежест е да докаже със съответните доказателствени средства наличието на претърпените негативни изживявания, които да бъдат във връзка именно с отмененият акт. Лишаването от възможност за свободно придвижване в рамките на по-малко от 2 часа не сочи на описаните преживявания, както обосновано е приел първоинстанционния съд. Показанията на разпитаните по делото свидетели са неубедителни и правилно са приети за необективни и тенденциозни. Заключението на експерта също не установява по безспорен начин, че касаторът е претърпял неимуществените вреди за които претендира. Правилни са изводите на съда и за неоснователност на претенцията за понесените имуществени вреди, които не е доказано да са именно в причинна връзка с отмененият административен акт. Извършването на разходи от касатора за издаване на медицинско удостоверение са реално извършени, но липсва установяване че те са извършени именно с оглед отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретен акт, действие или бездействие на деликвента. Деянието е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не е установена. В случая не е доказано наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен, акт на административния орган и твърдяните вреди. При тези съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение правилно и като такова същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на понесените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважена в рамките на 100 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение