Решение № 3768 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 700/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ при ЦУ на НАП гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Енев, против решение 3668/18.12.2024 г., постановено по адм. дело 599/2023 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменен Ревизионен акт Р-0З001820007700-091-001 от 27.05.2021 г., потвърден с Решение 147 от 13.09.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който по отношение на В. И. А. са установени задължения за периода 2014 г. - 2018 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в общ размер на 18 452,58 лв. и лихва върху същите към 27.05.2021 г. в размер на 7 672,69 лв., както и задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице за същия период в общ размер на 14 726,08 лв. и съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в размер на 6 379,66 лв., задължения за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице за същия период в общ размер на 8 846,19 лева и съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в размер на 3 888,35 лева и задължения за универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за същия период в общ размер на 5 528,86 лева и съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в размер на 2 43 0,18 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Поддържа, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, тъй като фактическите констатации в него кореспондират със събраните и относими в хода на ревизията доказателства. В тази насока развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на осъществените разноски, от които държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна-В. И. А. изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-0З001820007700-091-001 от 27.05.2021 г., потвърден с Решение 147 от 13.09.2021 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който по отношение на В. И. А. са установени задължения за периода 2014 г. - 2018 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в общ размер на 18 452,58 лв. и лихва върху същите към 27.05.2021 г. в размер на 7 672,69 лв., както и задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице за същия период в общ размер на 14 726,08 лв. и съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в размер на 6 379,66 лв., задължения за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице за същия период в общ размер на 8 846,19 лева и съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в размер на 3 888,35 лева и задължения за универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за същия период в общ размер на 5 528,86 лева и съответстващата им лихва към 27.05.2021 г. в размер на 2 43 0,18 лева. Така постановеното решение е неправилно. Правилни са изводите на съда, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в рамките на предоставените им от закона правомощия по чл. 119 - 120 от ДОПК, при спазване на предвидената форма, като изложени правни и фактически съображения за установените задължения на дружеството, както и че са спазени административнопроизводствените правила, които касаят започване, извършване и приключване на ревизионното производство, като ревизираното лице е надлежно уведомявано за съответните процесуални действия и са издавани актове в хода на ревизията, събирани са относимите доказателства, чрез допустимите способи и доказателствени средства. Следва да се приемат за основателни доводите на касатора, че съдът неправилно е приел, че не са съобразени всички факти и обстоятелства, относими към доказване извършвана от ревизираното лице търговска дейност по смисъла на закона. Правния извод на първоинстанционния съд не кореспондира със събраните в хода на производството доказателства. Необосновани са мотивите на съда, че не е доказано, че ревизираното лице през процесния период е извършвало търговски сделки, чрез използване на онлайн платформа и е получавал плащания за тях по банков път или чрез наложен платеж от пощенски оператор. Видно от доказателствата приети по делото, от приходната администрация е събрана информация, доказваща, че реализираните приходи на жалбоподателя са от продажба на авточасти, като значителна част от доходите са от софтуерни услуги, свързани с автомобили. Това се установява както от предоставените от куриерското дружество пощенски парични преводи, наложени платежи /НП/, така и от извлеченията от банковата сметка в банка ДСК ЕАД, от които са видни основанията за извършените преводи към него. Изискани са сведения, документи, писмени обяснения на клиенти на жалбоподателя и др., имащи отношение към произхода и размера на доходите на РЛ. На представения оптичен носител са записани файлове, представляващи таблици с обобщена информация във формат xlsx за изпратените от А. пратки и за получените от него суми по наложените платежи и пощенски парични преводи. Отразените в тях данни се подкрепят изцяло от заключението по комплексната експертиза. Основателно касаторът сочи, че е доказано, че А. е извършвал търговска дейност по занятие, по смисъла на чл. 1, т. 1 от ТЗ, а именно - търговия със стоки, доставяни до клиентите, предимно чрез Еконт Експрес ООД, като сумите за тях са получавани чрез пощенски парични преводи и наложени платежи, подписани от ревизираното лице и по негова банкова сметка, както и чрез системите за бързи разплащания. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу РА. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса в общ размер на 20 416, 40 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,