Решение № 958 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 262/2017 г.

Решение № 958 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 262/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на В. Петров, ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Г. Амуджиев, с искане да бъде допълнено решение № 2793 от 6.03.2018 г., постановено по адм. д. № 262 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд (ВАС), осмо отделение. В молбата се твърди, че на 24.01.2018 г. в открито съдебно заседание (о. с. з.) по делото пред ВАС процесуалният представител на В. Петров е направил възражение за изтекла 10-годишна погасителна давност по смисъла на чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) за задълженията, установени с обжалвания РА, по което решаващият състав не се е произнесъл. Моли да бъде постановено допълнително решение, с което да бъде отменен РА като незаконосъобразен поради изтекла давност на установените с него задължения. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП"-Варна, чрез юрисконсулт Екимова с молба, имаща характер на писмени бележки, изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че към момента на заявяване на възражението за изтекла погасителна давност – 24.01.2018 г., задълженията са били погасени чрез плащане. Моли молбата да бъде оставена без разглеждане. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) в размер на 500 лева. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение в становище по съществото на делото, че молбата е допустима, редовна и основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата и направените в нея оплаквания, намира същата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С решение на административен съд – Варна е отменен ревизионен акт № 081200402/18.12.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) - Варна, поправен с ревизионен акт № 081401863/28.01.2014 г., потвърден с решение № 111/11.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, в частта с която на В. Петров, за данъчен период 2006 г. са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за разликата над 4171 лв. и по отношение на лихвите за разликата над 3 268. 64 лв., а в останалата си РА е потвърден. Посоченото решение е оставено в сила след касационен контрол с решение № 2793 от 6.03.2018 г., постановено по адм. д. № 262 по описа за 2017 г. на ВАС, осмо отделение – предмет на допълване в настоящото производство. Видно от протокола от о. с. з. по делото пред ВАС на 24.01.2018 г. адв. Амуджиев е направил възражение за изтекла абсолютна погасителна давност на задълженията, установени с посочения РА. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. От съдържанието на протокола за проведеното открито съдебно заседание е видно, че в хода по същество от процесуалния представител на ревизираното лице е направено възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. По това възражение липсва произнасяне в съдебния акт. В настоящото производство по допълване от процесуалния представител на ответника са представени доказателства, от които е видно, че задължението по ревизионен акт № 081200402/18.12.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) - Варна, поправен с ревизионен акт № 081401863/28.01.2014 г., потвърден с решение № 111/11.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна е платено на 4.12.2015 г. Съгласно чл. 168, т. 1-3 от ДОПК задълженията се погасяват, когато са платени, чрез прихващане и по давност. Начинът по който са изброени способите за погасяване налага извод, че давността е относима само за съществуващи задължения. При погасяване на задължение чрез плащане или прихващане няма как същото задължение да се погаси и по давност след това. Макар да не е изложил мотиви по направеното възражение, съдебният състав е обсъдил въпросът относно законосъобразността на РА. Обсъждането на възражението за давност не би довело до резултат различен от постановения, тъй като задълженията са погасени чрез плащане, а спорът относно законосъобразността на РА е разрешен с постановения съдебен акт. Непълнотата на мотивите на касационния съд не е основание за допълване на решението. С оглед изложеното, подаденото искане за допълване на решение № 2793 от 6.03.2018 г., постановено по адм. д. № 262 по описа за 2017 г. на ВАС, осмо отделение, е неоснователно. Настоящото решение не подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от АПК, че се прилага редът за оспорване на първоначалното решение, а то е окончателно като постановено в касационно производство. В производството по допълване е направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП"-Варна. Съгласно нормата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. От анализа на цитираната разпоредба следва, че същата се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество, а настоящото допълнително решение не е от тази категория. Ето защо в полза на Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП не се дължат разноски за това производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 176 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,