Решение № 13568 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13524/2016 г.

Решение № 13568 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13524/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., против решение № 1971 от 26.10.2016 г. по адм. д. № 1302 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-130 от 13.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 4402046065/ протокол № 2139-15-20 от 26.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., а преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - П. за ново произнасяне по заявление за изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2121-15-41/5.10.2015 г. при съблюдаване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 70, ал. 3 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. А. Д. Ежев от гр. П. е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-15-130 от 13.05.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 4402046065/протокол № 2136-15-20 от 26.01.2016 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на А. Д. Е. от гр. П. е отказано увеличение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст и определянето й в действителен размер. Съгласно изложените мотиви А. Д. Е. като самоосигуряващо се лице през периода 1.01.2001 г. - 31.12.2004 г. не е внесъл осигурителни вноски и по тази причина пенсионният орган не може да определи размера на пенсията в съответствие с чл. 70, ал. 3 от КСО. С постановеното решение Административен съд - П. е уважил жалбата, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове в нарушение на материалния закон. Правилото, възведено в разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО, е ясно и небудещо съмнение: индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски. Според чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. Индивидуалният коефициент по чл. 70, ал. 3 от КСО следва да се изчисли от осигурителния доход за времето, което е признато за осигурителен стаж - 41 г. 01 м. 04 дни от III категория. Не е налице каквото и да било законово основание за игнориране от пенсионния орган на придобития осигурителен стаж и осигурителен доход. На лицето следва да се определи пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер съобразно установените от пенсионната администрация осигурителен стаж и доход и при стриктно прилагане на реда, предвиден в чл. 70 от КСО. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за нарушения на чл. 70, ал. 3 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО и на подзаконовите нормативни актове по прилагането на КСО се преценяват като неоснователни. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст се извършва по реда на чл. 70, ал. 3 - 6. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход и съответно осигурителният стаж на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. се установяват от представените надлежни доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Периодът, през който не са внасяни осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж. На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При непредставени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за определен период пенсията за осигурителен стаж и възраст на ответника по касация следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи. Единственият случай, в който се допуска временно определяне на пенсията в минимален размер, е регламентиран в чл. 10, ал. 2 от НПОС. В. е хипотезата, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. За да не бъдат лишени от пенсионни плащания, придобилите правото лица получават минималната пенсия до представяне на изискуемите документи, след което им се определя пенсия в действителен размер със задна дата. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход. В същия смисъл е сложилата се безпротиворечива съдебна практика по тълкуването и прилагането на материалния закон. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които е отказано определяне в действителен размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания, Административен съд - П. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационното производство в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,