Решение № 5571 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2008 г.

Решение № 5571 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ТОП-ТВ Реклама" ЕООД - гр. Шумен, представлявано от управителя Недялко Йонков Маринов, срещу решение № 505 от 21.07.2008 г., постановено по адм. дело № 2033 от 2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 27-0520 от 30.06.2006 г., издаден от органа по приходите в ТД на НАП - Шумен, потвърден с решение № 645 от 30.08.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 1-11.2004 г. включително. Присъдено е и юрисконсултско възнаграждение в размер на 179, 91 лв., които "ТОП-ТВ Реклама" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнително представено становище от процесуалния му представител касаторът поддържа, че обжалваното решение е в противоречие с Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която съдът е следвало да приложи на основание чл. 5, ал. 4 от КРБ. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да се отмени изцяло и съдът да реши спора по същество, като отмени обжалвания ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на "ТОП-ТВ Реклама" ЕООД против ревизионен акт № 27-0520 от 30.06.2006 г., издаден от органа по приходите в ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с решение № 645 от 30.08.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 800, 47 лв. за данъчните периоди от м. 01 до м. 11.2004 г. включително по фактури с номера: 2837/30.01.2004 г., 3037/28.02.2004 г., 3059/18.05.2004 г., 3060/31.05.2004 г., 3110/30.07.2004 г., 3111/31.07.2004 г., 3117/31.08.2004 г., 3118/23.09.2004 г., 3121/29.09.2004 г. и 3019/2.11.2004 г., издадени от "ТОП Телевизия" ЕООД с правоприемник "Техностийл" ЕООД. За да постанови това решение, съдът е приел за безспорно установено, че доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на задължението в указания му от органа по приходите срок, както и доказателства за извършване на доставката и за счетоводната отчетност във връзка с доставката, поради което законосъобразно на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките. Настоящата инстанция споделя направените от първоинстанционния съд изводи досежно наличието на обстоятелството по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). От данните по делото е видно, че органът по приходите е извършил насрещна проверка на "Техностийл" ЕООД - правоприемник на "ТОП Телевизия" ЕООД, в хода на която от дружеството са изпратени заверени копия от фактурите и доказателства за кадровата и техническата обезпеченост на доставчика, но не са представени документи относно начисляването на ДДС и реалността на извършената доставка, както и за извършеното разплащане. От представителя на "Техностийл" ЕООД е дадено обяснение, че до 30.11.2004 г. счетоводството на "ТОП Телевизия" ЕООД се е водило в гр. Шумен, поради което дружеството не разполага с разпечатки от софтуера или с дневници по ЗДДС. В тази връзка органът по приходите е извършил насрещна проверка на доставчика "ТОП Телевизия" ЕООД, в резултат на която от дружеството са представени документи, касаещи ревизирания период 2003 г. и неотносими към определянето на задължения на "ТОП-ТВ Реклама" ЕООД по ЗДДС за 2004 г. Правното основание, на което е отказан данъчен кредит при ревизията, е по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), съгласно която норма органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая не е доказано, че е извършено начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Предвид събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест в процеса, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че фактическите констатации в ДРА съответстват на доказателствата по делото и не са опровергани в производството по обжалване на акта, поради което за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание посочените в акта основания. При извършения от съда анализ на доказателствения материал не са допуснати твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с разпределението на доказателствената тежест, преценката на доказателствената сила на писмените документи, включително във връзка с оспорването им, съдът не е игнорирал допустими и относими доказателства и доказателствени средства, нито е тълкувал едностранно или превратно доказателства, включително и показанията на допуснатите свидетели, които също сами по себе си не биха могли да докажат необходимото начисляване по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираното лице е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че за него са изпълнени всички предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, респективно - че не са налице пречки за упражняване на това право, предвидени в действащите за ревизираните данъчни периоди материалноправни норми. Предвид спорните по делото въпроси ревизираното лице е следвало да докаже, че процесните фактурите удостоверяват реални доставки на посочените в тях стоки или услуги, както и че ДДС е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета. Наред с това е следвало да бъдат представени всички документи и писмени обяснения, които са били поискани с връчените на посочените по-горе доставчици искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект (ИПДПОДС), за да бъде успешно оборено основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради което е отказано правото на данъчен кредит. В производството по обжалването на ДРА по административен и съдебен ред не са доказани посочените релевантни факти и обстоятелства, нито са представени всички поискани документи и писмени обяснения, а доколкото са представени само част от тези документи, съдът правилно е преценил доказателствената им сила и е направил извода, че те не доказват твърдяните от жалбоподателя факти и обстоятелства. Основното възражение на касатора, че непредставянето на доказателства от "ТОП Телевизия" ЕООД относно извършване на доставките и за счетоводната отчетност на дружеството за ревизирания период се дължи на обстоятелства, независещи от волята на субекта, правилно първоинстанционният съд е преценил като недоказано. В мотивите на обжалваното решение правилно е посочено, че без проверка на счетоводните сметки на доставчика е невъзможно да се докаже начисляването на данъка по реда, предвиден в закона. Предвид констатациите в ревизионния акт за непредставяне на доказателства относно счетоводната отчетност и за начисляването на данъка от доставчика, в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на тези обстоятелства, което, както се изтъкна по-горе, не е сторено. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил документ, за който твърди, че представлява уведомление по чл. 93, ал. 9 от ЗДДС. Както правилно е приел съставът на Варненския окръжен съд, документът наистина носи регистрационен номер от дата 29.11.2004 г., но от печата върху него не може да се установи дали датата удостоверява регистрация по издаване от дружеството или входящ регистрационен номер от адресата - ТДД - Шумен. В посоченото писмо на "ТОП Телевизия" ЕООД, адресирано до ТДД - Шумен, е посочено, че в резултат на извършени самоуправни действия от помещенията на дружеството е изнесена цялата счетоводна документация, както и компютрите, използвани за водене на счетоводството. В хода на ревизионното производство при извършена насрещна проверка на адреса на управление на "ТОП Телевизия" ЕООД в гр. Шумен, пл. "Оборище" № 1, е било открито упълномощено лице на дружеството за периода на издаване на фактурите (2003 г.), което е представило документи, доказващи начисляването на ДДС в счетоводството му, в резултат на което на "ТОП-ТВ Реклама" ЕООД е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "ТОП Телевизия" ЕООД за данъчните периоди от м. 04 до м. 12.2003 г. В тази връзка не може да се приеме за вярно, че при твърдяните самоуправни действия е изчезнала цялата счетоводна документация на дружеството. Изводите на съда се потвърждават и от факта, че нито в посоченото писмо, нито в представените сигнали и молби до прокуратурата на Република България се съдържа точно описание на отнетите счетоводни документи. При разглеждането на делото от първоинстанционния съд жалбоподателят не се е възползвал от процесуалната възможност да иска назначаване на съдебна експертиза, чрез която да бъдат оборени констатациите в ревизионния акт за липсата на начисляване на данъка в счетоводните регистри на доставчика и за извършено плащане по процесните доставки. Позоваването от касатора на решение на Европейския съд по правата на човека от 22.01.2009 г. по дело "Булвес" АД срещу България (жалба № 3991 от 2003 г.) и твърдението за нарушаване на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи са неоснователни, тъй като настоящият казус касае друга фактическа обстановка. В разглеждания по цитираното дело случай е установено реалното осъществяване на фактурираната продажба и плащането на данъчната основа и на ДДС по нея на доставчика, като получателят по фактурите е приет за добросъвестен получател, който не следва да понася неблагоприятни последици от това. Отказът за ползване на данъчен кредит от процесния получател по облагаема доставка, за която няма доказателства, че е начислен и внесен ДДС, не следва да се приема като нарушение на правото на собственост. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,