Решение № 6728 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 759/2020 г.

Решение № 6728 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 759/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Алфтекст" ООД, гр. Асеновград чрез адв. Н. Апрахамова обжалва решение № 2341/18.11.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2742/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-16001617007531-091-001/23.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Като процесуални нарушения касаторът сочи необсъждането на възраженията му за установени при инвентаризацията излишъци на стоково-материални ценности и липсата на съпоставка от съда на данните за липси по съдебно-счетоводната експертиза с данните от инвентаризацията. На това основание касаторът счита, че липсите на стоково-материални ценности реално са в по-малък размер. В тази връзка твърди, че укритите продажби от 2014 г. – 2016 г. на стоки са включени в стойността на установените липси и по този начин са обложени с ДДС два пъти. При постановяване на обжалваното решение съдът не е взел предвид и свидетелските показания, според които при инвентаризацията от органите по приходите не е извършено реално преброяване на артикулите (складирани в чували). Според касатора неправилно съдът е приел, че е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи за данъчните периоди на м. 01. и м. 02. 2018 г. Такова обстоятелство е установено евентуално за периодите на м. 01. 2014 г. – м. 11. 2016 г., за които са налице констатации за извършени продажби на стоки чрез куриер. За м. 01. и м. 02. 2018 г. такива данни не са констатирани. Установени са само липси на стоки, материали и готова продукция. Сочи, че незаконосъобразно установените липси са обложени като укрити приходи от продажби, а не е извършена корекция на ползвания данъчен кредит съгласно чл. 79 ЗДДС. Излага съображения за неправилно изчисление на данъчна основа за облагане с ДДС. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. При условията на евентуалност се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Претендират се разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. С. Калдъшев оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящата инстанция съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Алфтекст" ООД, гр. Асеновград са установени задължения за ДДС в общ размер на 191 233. 66 лева и съответните лихви, както и задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 402. 67 лева, за 2015 г - в размер на 396. 54 лева и за 2016 в размер на 5850. 85 лева и съответните лихви. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажба на стоки, материали и продукция. По ЗДДС първата група задължения, предмет на оспорване представляват начислен ДДС в общ размер 8 298. 11 лева за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 30.11.2016 г., в която част ревизионният акт е потвърден при обжалването по административен ред и съответните лихви в общ размер на 2 087. 29 лева. Данъкът е определен за извършени продажби на стоки (дрехи) чрез куриер – "Спиди" ЕАД и "Лео Експрес" ЕООД срещу получено от дружеството плащане чрез наложен платеж. В хода на ревизията по справки от съответния куриер е установено изпращането на куриерски пратки от "Алфтекст" ООД и получаване на плащане от дружеството. Приходите от тези продажби не са отчетени от дружеството и не е начислен ДДС. Данъчната основа е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК въз основа на брутната сума от приходите от продажба чрез куриерите, определената при ревизията средна търговска надценка и установената отчетна стойност на продадените стоки. Втората група задължения, предмет на съдебния спор са начислен ДДС в общ размер 182 935. 63 лева и лихви в размер на 3 572. 54 лева за данъчни периоди м. 01 и м. 02. 2018 г. Съдът е установил, че за м. 02. 2018 г. е начислен ДДС в размер на 91 608. 67 лева във връзка с липси на стоки, материали и готова продукция на обща стойност 261 996. 96 лева, установени от органите по приходите при извършена инвентаризация в два обекта на дружеството на 28.02.2018 г. В ревизионния акт е прието, че след като в двата обекта на дружеството не са намерени стоково-материалните ценности на посочената доставна стойност и не са представени доказателства за брак или за липси, заведените по сметки 302, 303 и 304 стоки, материали и готова продукция са продадени и ревизираното лице не е отчело приходите от продажби. Определена е продажна стойност в общ размер на 549 652. 04 лева, от които данъчна основа 458 043. 47 лева и ДДС в размер на 91 608. 67 лева. Данъчното събитие е определено към момента на установяване на липсите през м. 02. 2018 г. Наред с липсите, за м. 01 и м. 02. 2018 г. при ревизията е установено, че дружеството е отразило по дебита на сметка 609 "Други разходи" – "Други разходи № 1/31.01.2018 г. " - технически брак в размер на 6 616. 34 лева и "Други разходи № 0... 1/28.02.2018 г. " - преоценка на материали в размер на 303 073. 59 лева. За взетите счетоводни операции от "Алфтекст" ООД не са представени каквито и да било доказателства за технически брак или преоценка, поради което органите по приходите са приели, че изписаните материали са продадени и са начислили ДДС върху определена от тях данъчна основа, в размер на 1950. 57 лева за данъчен период м. 01. 2018 г. върху определена от тях данъчна основа на продажбите от 9 752. 84 лева и в размер на 91 326. 97 лева за данъчен период м. 02. 2018 г. върху данъчна основа на продажбите от 446 882 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден и допустим, като издаден от компетентен орган и при спазване на установените правила. Приел е, че е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажби за провеждане на ревизията по особения ред и е приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК според която фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е установил, че за ревизираните периоди на 2014 г. – 2016 г. счетоводството на жалбоподателя не позволява проследяване на закупените материални запаси до тяхната продажба или влагане в производството, тъй като липсва аналитичност и не са налице инвентаризационни описи. Поради това е приел наличието и на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и е възложил доказателствената тежест за оборване констатациите в акта на ревизираното дружество. По отношение на начисления ДДС в размер на 8 298. 11 лева и съответните лихви за периода от 01.01.2014 – 30.11.2016 г. съдът е приел, че не са оборени констатациите при ревизията за извършени продажби на стоки (дрехи) срещу получени суми от наложен платеж чрез куриери Спиди ЕАД и Лео Комерс ЕООД. По оспорването на разходните касови ордери (РКО), издадени от Лео Комерс ЕООД за изплатени суми, в решението е посочено, че не е доказано тези документи да са неистински. От представената в съдебното производство справка съдът е установил, че А. Б., подписал част от тези РКО е в трудово правоотношение с "Алфтекст" ООД. За другите РКО е установено, че са подписани от управителя на ревизираното дружество. Въз основа на събраните доказателства, съдът е обосновал извод, че са установени неотчетени приходи, реализирани от извършени облагаеми доставки чрез двете куриерски фирми, за които законосъобразно е начислен ДДС в размера, определен от органите по приходите. По отношение на начисления ДДС в данъчни периоди м. 01 и м. 02. 2018 г. съдът е обсъдил констатациите в ревизионния доклад за установени липси на стоки, материали и готова продукция на стойност 261 996. 96 лева и отчетените разходи за технически брак и преоценка на материали отразени по дебита на сметка 609 "Други разходи" за периода от 01.01.2018 г. – 28.02.2018 г. съответно в размер на 6 616. 34 лева и 303 073. 59 лева. По отношение на липсите съдът е кредитирал съставените от органите по приходите протоколи за извършена инвентаризация в магазин за продажба на дрехи и бельо в с. Тополово, община Асеновград и фирмен магазин, шивашки цех и склад за готова продукция на "Алфтекст" ООД от 28.02.2018 г. За събраните по делото гласни доказателства е посочил, че установяват единствено наличието на големи количества стока в чували при инвентаризацията. По отношение на отчетените разходи по счетоводна сметка 609 "Други разходи" съдът е приел, че от дружеството не са представени каквито и да било доказателства за извършен технически брак в м. 01. 2018 г. и преоценка на готова продукция през м. 02. 2018 г. При тези обстоятелства е намерил за законосъобразни изводите на органите по приходите, че установените липси и изписване на продукция представляват неотчетени продажби. Данъчната основа за облагане с ДДС е формирана съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК. По отношение предложението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за приложение на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, съдът е приел, че не би била правилна корекцията на ползван данъчен кредит, тъй като поради липсата на водена аналитична отчетност от дружеството не може да се разграничат кои стоки са получени и за кои е ползван данъчен кредит. В частта по ЗКПО съдът е приел, че задълженията за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. не следва да претърпят промяна, тъй като са в зависимост от задълженията по ЗДДС. Установил е, че финансовият резултат по ЗКПО за посочените периоди е увеличен съответно с приходи в размер на 8 909. 28 лева, 13612. 94 лева и 18 968. 39 лева и е намален със съответстващите им разходи в размер на 4 968. 60 лева 9 654. 56 лева и 13 664. 02 лева. Формиран е краен извод, че и в тази част, в която е потвърден и изменен по реда на административния контрол, ревизионният акт е законосъобразен. Решението е частично неправилно. Основателни са касационните доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката за законосъобразност на ревизионния акт в частта на начисления ДДС в общ размер 182 935. 63 лева и лихви в размер на 3 572. 54 лева за данъчни периоди м. 01 и м. 02. 2018 г. Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че за тези периоди е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Основателни са доводите в касационната жалба, че провеждането на процесната ревизията при особени случаи е обосновано с данни за укрити приходи от продажби на стоки чрез куриерски фирми в данъчните периоди на 2014 г. – 2016 г. Съгласно чл. 122, ал. 4 ДОПК основата за облагане с данъци се определя за съответния период, за който са установени обстоятелствата по ал. 1. В данъчни периоди м. 01 и м. 02. 2018 г. не са констатирани каквито и да било данни за извършени от "Алфтекст" ООД и неотчетени продажби, представляващи облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. В данъчен период м. 02. 2018 г. са установени липси на стоки, материали и готова продукция в резултат на извършената от органите по приходите инвентаризация, за която са съставени протоколи от 28.02.2018 г. В мотивите на ревизионния доклад (стр. 82) органите по приходите са приели, че установените липси на стоки, материали и готова продукция се дължат на реализирани, но недокументирани и неотчетени продажби на бельо. Този извод е изцяло необоснован. Непредставянето на доказателства за извършени инвентаризации към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г., както и документи за бракуване на стоково материални ценности са релевантни за приложението на основанията по чл. 79 и чл. 80 от ЗДДС, но не обосновават извод, че липсите се дължат на неотчетени продажби на стоки. В данъчни периоди м. 01 и м. 02. 2018 г. е установено отчитане на разходи за технически брак и преоценка на готова продукция по счетоводна сметка 609 "Други разходи" в общ размер на 309 683. 93 лева. Основанието, на което ревизиращият екип приема, че така отчетените разходи представляват укриване на приходи от продажби е, че от страна на ревизираното дружество не са представени документи за отразените счетоводни записвания - протоколи за брак или преоценка и др. (стр. 84 от ревизионния доклад). Без каквито и да било други данни за извършено от ревизираното лице разпореждане със стоки, материали и готова продукция срещу насрещна престация, посочените в ревизионния доклад обстоятелства сами по себе си не представляват данни за извършени от ревизираното лице продажби, приходите от които да са укрити по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, според съда е установено за периодите на 2014 г. – 2016 г., не и за м. 01 и м. 02. 2018 г. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК тежестта за доказване на обстоятелствата за прилагане на особения ред за облагане в съответния период е на органите по приходите. Когато не е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт, е неприложима. При недоказано основание за провеждане на ревизията по особения ред, незаконосъобразно е определена и данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК върху продажна стойност на стоките, материалите и готовата продукция, формирана от стойността на липсите, съответно разходите по сметка 609 и изчислената от органите по приходите търговска надценка. При недоказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ЗДДС, липсите на стоково - материални ценности за целите на ЗДДС се регулират съгласно материалния закон - чл. 79, ал. 1 и чл. 80 ЗДДС. В този смисъл е и направеното преизчисление на дължимия ДДС за липсващите при инвентаризацията материални запаси в основната съдебно – счетоводна експертиза, представено в таблица на л. 827 и л. 828 от делото. Необосновано органите по приходите са приели, че ползваният данъчен кредит не може да бъде установен, предвид липсата на аналитична счетоводна отчетност на дружеството. Размерът на ползвания данъчен кредит е отразен в дневниците за покупки и в СД по ЗДДС на Алфтекст ООД за съответните периоди, но в хода на ревизията не е извършена проверка в информационната система на НАП за декларирания от дружеството данъчен кредит и съпоставката му с отразените счетоводни наличности по сметки 302, 303 и 304. Освен това в допълнителната съдебно-счетоводна експертиза експертът е установил закупените от дружеството материали и стоки на база фактури за покупки за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. и ги е представил в таблица, но това заключение не е обсъдено от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 160, ал. 4 ДОПК в производството по оспорване на ревизионни актове, съдът не разполага с правомощието да върне преписката за нова ревизия, а е длъжен въз основа на установените по делото факти, да реши спора по същество. В този случай съгласно тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ОСС на Върховния административен съд по д. № ТР-7/2004 г., съдът може да реши спора на друго основание, различно от фактическото и/или правно основание, посочено в ревизионния акт. Основателни са и доводите в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по възраженията на ревизираното лице относно размера на липсите – за установени при инвентаризацията излишъци, за липса на съпоставка на данните от инвентаризацията с констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, относно наличностите на материали, стоки и готова продукция по счетоводните данни на дружеството. Изложеното обосновава извод за неправилност на решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт относно начисления ДДС и съответните лихви в данъчни периоди м. 01. 2018 г. и м. 02. 2018 г., поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази част решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да постави допълнителни задачи на съдебно-счетоводна експертиза: 1 да провери възраженията на дружеството за установени при инвентаризацията излишъци и да изясни въпроса посочената в ревизионния акт стойност на липсите – 261 996. 96 лева, включва ли стойността на установени от органите по приходите излишъци на стоково-материални ценности (СМЦ); 2 да провери твърдението на дружеството, стойността на продажбите на стоки чрез куриер, установени за периода 2014 г. – 2016 г., включена ли в стойността на установените липси, за да прецени дали са обложени два пъти. В тази връзка следва да се съобразят констатациите в основната ССЕ, че големите счетоводни наличности на материални запаси, са от периоди преди 01.01.2017 г. (л. 824 от делото, съответно стр. 5 от експертизата); 3 Предвид констатациите в ревизионния доклад, че счетоводните записвания по дебита на сметка 609 "Други разходи" - в общ размер на 309 683. 93 лева за технически брак и преоценка на материали са извършени от "Алфтекст" ООД в периода след извършената инвентаризация на СМЦ на 28.02.2018 г. (в процеса на изготвянето на сравнителната инвентаризационна ведомост), с цел доказване на благоприятни за ревизираното лице обстоятелства – доказване по-малък размер на липсите на стоки, материали и готова продукция (стр. 84 от РД, л. 75 от делото, гръб), експертизата да провери въз основа на наличните по делото и в счетоводството на дружеството доказателства, дали така отчетените разходи се отнасят за материали и готова продукция, които са предмет на инвентаризацията и са включени в размера на липсите. 4 Следи изясняване на горните въпроси, експертизата следва да се изчисли стойността на липсите към 28.02.2018 г., като извърши и съпоставка на данните от инвентаризацията и сравнителната ведомост, изготвена от органите по приходите с констатациите на основната съдебно – счетоводната експертиза за отразените в счетоводството на "Алфтекст" ООД наличности на стоки, материали и готова продукция към 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и 28.02.2018 г. (л. 822 от делото) и тези в допълнителната съдебно - счетоводна експертиза. Предвид недоказването на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред за д. п. м. 01. и м. 02. 2018 г., 2018 г., на директора на дирекция ОДОП – Пловдив следва да се дадат указания, че негова е доказателствената тежест в съдебното производство, да установи предпоставките за облагането на установени липси с ДДС по чл. 79, ал. 1 ЗДДС (ред. ДВ бр. 97/2016 в сила от 01.01.2017 г.) и че следва да сочи доказателства за размера на ползвания данъчен кредит от ревизираното дружество, включително от подадените СД по ЗДДС и дневници за покупки за съответните периоди. При бездействие на страната, съдът на основание чл. 171, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да назначи служебно експертиза, която да установи размера на ползвания от "Алфтекст" ООД данъчен кредит по данните от подадените дневници за покупки и СД по ЗДДС в системата на НАП и данните за покупки на стоки и материали за периода от 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. установени по покупни фактури в допълнителната съдебно – счетоводна експертиза. След изясняване на горните факти, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на ревизионния акт в частта на начисления ДДС и съответните лихви за д. п. м. 01. и м. 02. 2018 г. В останалата част по приложението на ЗДДС, в която е отхвърлена жалбата на Алфтекст ООД относно начислен ДДС в общ размер 8 298. 11 лева за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 30.11.2016 г. и съответните лихви в общ размер на 2 087. 29 лева, решението е правилно постановено. В съответствие с доказателства по делото и на основание чл. 122, ал. 4 във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК съдът е приел, че законосъобразно ревизията е проведена по особения ред. От представените от куриерските фирми Спиди ЕАД и Лео Комерс ЕООД доказателства за тези периоди е установено наличието на укрити продажби на стоки, за които законосъобразно е начислен ДДС върху определена от органите по приходите данъчна основа. Законосъобразно на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че доказателствената тежест за оборване фактическите констатации по тази част от спора е на ревизираното лице и не е изпълнена. Решението в тази част е правилно постановено и следва да се остави в сила. В частта по ЗКПО, установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. са резултат от преобразуване на финансовия резултат на дружеството за съответния период с приходите и разходите от неотчетените продажби на стоки чрез куриерите "Спиди" ЕАД и "Лео Експрес" ЕООД. Предвид законосъобразността на начисления ДДС за данъчните периоди на 2014 г. и 2015 г. за същите продажби, законосъобразно се явява и извършеното преобразуване на данъчния финансов резултат по ЗКПО за тези периоди и установените допълнителни задължения за корпоративен данък. За 2016 г. основен с приходите и разходите, реализирани от продажбите чрез Спиди ЕАД и Лео Експрес ЕООД, в приходите на дружеството за този период е включена и сумата 115 558. 25 лева, върху която за д. п. м. 12. 2016 г. е начислен ДДС в размер на 23 111. 66 лева. При обжалването по административен ред, ревизионният акт в частта по ЗДДС за д. п. м. 12. 2016 г. е отменен, а в частта по ЗКПО е изменен, като корпоративният данък е намален от 7 006. 68 лева на 5 850. 85 лева и съответните лихви. Неправилно съдът е приел, че установеният от директора на дирекция ОДОП – Пловдив корпоративен данък за 2016 г. е законосъобразен. Заключението на основната съдебно- счетоводна експертиза вещото лице е посочило на л. 828, че намалението на данъка е със сумата 1 155. 83 лева, а при ставка от 10 % по ЗКПО върху отменената сума на прихода от 115 558. 25 лева, размерът на данъка е 11 555. 83 лева. При формиране на данъчната основа по ЗКПО за 2016 г. съгласно начина, посочен на стр. 64 от ревизионния доклад без сумата от 115 558. 25 лева, чрез увеличение на приходите със сумата 18 968. 39 лева от неотчетените продажби и увеличение на разходите със сумата 13 664. 02 лева се установява данъчна загуба в размер на 45 491. 44 лева, при декларирани по ГДД данъчна загуба в размер на 50 795. 81 лева. От изложеното следва, че за 2016 г. установените при ревизията неотчетени приходи и разходи от продажби на стоки чрез куриерските фирми намаляват декларираната от дружеството данъчна загуба за този период, но не водят до допълнителни задължения за корпоративен данък. В тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Предвид всичко изложено, се налага краен извод, че обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата относно установения корпоративен данък за 2016 година в размер на 5850. 85 лева и съответните лихви размер на 679. 40 лева и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в тази част. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно начислен ДДС за д. п. м. 01. и м. 02. 2018 г. следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част при спазване на указанията, посочени по – горе в мотивите на настоящото решение. В останалата част, в която са потвърдени като законосъобразни начисления ДДС в общ размер 8 298. 11 лева за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 30.11.2016 г. и съответните лихви в общ размер на 2 087. 29 лева, както и в частта на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. в размер на 402. 67 лева и съответните лихви от 128. 60 лева и за 2015 г. – в размер на 396. 54 лева и съответните лихви от 86. 27 лева, решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. По разноските: С оглед изхода от спора, следва да се отменят и присъдите от първоинстанционния съд разноски в полза на администрацията за сумата над 871. 98 лева, съобразно материален интерес от 11 399. 48 лева (главница и лихви), за които решението се оставя в сила. В същия размер – 871. 98 лева на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски и за настоящото производство. На касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 209. 60 лева за двете съдебни инстанции съобразно материалния интерес, за който се отменя ревизионния акт – 6530. 25 лева (главница и лихви), при общ размер на разноските 6551. 95 лева (1755 лева в първоинстанционното производство и 4 806. 95 лева в настоящото касационно производство). По разноските в останалата част, следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,