Решение № 19 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 94/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. М. А., лице без гражданство, роден на [дата]. в гр. Алшарика, Обединени арабски емирства, подадена чрез упълномощен адвокат В. Петков, против решение 6585 от 07.11.2022 г., постановено от Административен съд - София град, Първо отделение 43 състав, по адм. д. 6484/2022 г. С касационната жалба, в допълнение към касационната жалба от 21.11.2022г., в съдебно заседание лично и с адв. Петков и в писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на оспорения съдебен акт. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд погрешно е определил и приложил материалния закон и не е анализирал събраните писмени доказателства във връзка с признатия му статут на палестински бежанец, регистриран от Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA). Счита, че в обжалваното решение не се изследвани основните три групи обстоятелства: дали бежанецът е получавал закрила от UNRWA; дали закрилата на UNRWA по отношение на А. А. е преустановена на каквото и да е основание; дали по отношение на това лице са налице основания за изключване на закрилата по чл. 12, пар.1, бук. "б" или пар. 2 и 3 на Директива 2011/95/ЕС. Изразява становище, че в случая не е съобразено Решение по Дело С - 159/2021г. на СЕС, според което съдът е следвало да вземе самостоятелно и независимо решение по представеното становище от ДАНС. Позовава се и на задължителното тълкуване, дадено от СЕС в Решението от 13.06.2024 г. по Дело С- 563/2022 , особено на § 83 и § 84 от това решение, от което следва, че единствената опция за палестинския бежанец без гражданство е получаването на статут за международна закрила. Развива тезата, че спрямо касатора е доказано, че неговото връщане в Палестина е невъзможно, тъй като е направил опит да се върне доброволно, но не е бил допуснат там и всички възможности да уреди по някакъв начин връщането си там или статута си в България са изчерпани. Намира, че първостепенният съд изобщо не е изследвал по същество възраженията му, че процесният адм. акт засяга непропорционално правото на личен и семеен живот по чл. 8 ЕКПЧ. Лично касационният жалбоподател в съдебно заседание твърди, че няма къде да отиде, понеже в Палестина и в други държави е правил опити, дори веднъж е опитал доброволно напускане на България, но е бил задържан на летището в Йордания, откъдето е върнат обратно в гр. София. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно и неправилно постановено. Ответникът заместник - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, тъй като съдът не е нарушил съдопроизводствените правила и вярно е приложил материалния закон. Счита, че за касационния жалбоподател не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и правилно е обсъдено Решението по дело С-465 от 2007 г на СЕС във връзка с Директива 2004/83/ЕС, както и правилно е съобразено становището на Държавна агенция Национална сигурност/ДАНС/, като съдът е постановил в своя съдебен акт, че Държавна агенция Национална сигурност, на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност е компетентният орган, който постановява дали едно лице представлява заплаха за националната сигурност или не представлява заплаха за националната сигурност. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, доколкото първоинстанционният съдебен акт е валиден, допустим, правилен и законосъобразен, и като такъв, при липса на касационни отменителни основания, не намира причина да не бъде оставен в сила. Участващият по делото прокурор представя подробни съображения в писмен вид в подкрепа на изразеното становище, което моли да бъде съобразено от съда. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. М. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в преклузивния законен срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 6585 от 07.11.2022 г. е отхвърлена жалба на А. М. А., роден на [дата]. в Обединени арабски емирства, без гражданство, с държава по произход Палестинска автономна територия, срещу решение 6719/16.06.2022 г. на заместник председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на ЗУБ заместник - председателят на агенцията, съгласно представена по делото Заповед 03 - 15/03.05.2022 г., постановена на основание чл. 52 ЗУБ, издадена от председателя на ДАБ при МС, с която на заместник - председателя са делегирани правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 1 - т. 4 ЗУБ. Първоинстанционният съд е счел, че при издаването на оспорения отказ за предоставяне на претендирания статут е спазена предвидената в закона писмена форма, както и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Първостепенният съд е посочил, че според нормата на чл. 1а, ал. 2 ЗУБ, поисканата международната закрила с последващата молба на жалбоподателя, по която е произнесено атакуваното решение, включва предоставянето на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Не е било спорно обстоятелството, че нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, определя предпоставките, при наличието, на които може и следва да се предостави статут на бежанец, а именно: статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея, като предпоставките за това включват: основателни опасения от преследване въз основа на някои от признаците раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група; въз основа на това да се намира извън държавата си по произход и най-накрая да не може или да не желае да се ползва от закрилата на държавата по произход. Относно приложението на чл. 9 ЗУБ, в обжалваното съдебно решение е отразено, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Решаващият съдебен състав е посочил в мотивите на съдебното решение, че във връзка със събраните по делото доказателства, включително изнесената лична история на жалбоподателя при направеното с него интервю, както и в предходните производства, съдебният състав намира, че административният орган законосъобразно е достигнал до извода за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и за предоставянето на хуманитарен статут. Първостепенният съд е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец по отношение на жалбоподателя, понеже изнесените от него факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, доколкото от проведеното интервю и от събраните доказателства не се установява да е имало конкретна заплаха и той да е бил преследван, а проблемите му в страната по произход са от семеен характер и същите са разгледани в предходните административни производства и са преклудирани. Досежно наличието на материалноправните предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 1 ЗУБ в обжалваното решение е отразено, че видно от събраните доказателства, не се установява жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен военен конфликт, поради което са неоснователни изложените в жалбата възражения, че не е обсъдена обстановката в страната по произход. Първостепенният съд е посочил, че съобразно чл. 9 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки заплахи срещу живота или личността му, като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, а в случая не е налице никоя от тези хипотези на цитираната правна норма, от което е изведено заключение, че правилно административният орган е приел, че информацията от проведеното интервю, не следва да се кредитира като достатъчна за предоставяне на международна закрила. В тази връзка съдът се е позовал на Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. и на тълкуването на дефинираното понятие за "посегателство" в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила като изразяващо се в "тежки и лични заплахи срещу живота или личността" на молителя, обхващащо една по - обща опасност от посегателство като се имат предвид в по-широк план "заплахи срещу живота или личността" на цивилно лице, а не определено насилие. Освен това, първоинстанционният съд е счел, че тези заплахи са присъщи на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт", какъвто в Палестина не бил установен. По отношение на представената от ответния административен орган справка относно положението в територията на Ивицата Газа съдебният състав на АССГ е констатирал, че сигурността се обезпечавала от шест агенции на силите за сигурност на Палестинската администрация, като гражданските власти поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност. Съдът е посочил, че на тази територия оперира Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA), услугите на която агенция са на разположение на всички, които живеят в районите й на дейност, отговарят на определението за бежанци от Палестина регистрирани са в UNRWA и се нуждаят от помощ. Обърнато е внимание на обстоятелството, че на 17.07. 2021 г. UNRWA е подписала споразумение със САЩ за установяване на общи цели в подкрепа на хуманитарната помощ, развитието и защитата на бежанците, отпусната е финансова помощ за храна, здравеопазване, училища, но въпреки това програмният бюджет на визираната агенция, който подкрепя предоставянето на основни услуги, работи с голям недостиг на средства. Първостепенният съд е отразил и приета като доказателство по делото Позиция на ВКБООН относно връщането в Газа от март 2022 г., с която продължава да призовава държавите да не връщат принудително в Газа палестински бежанци, регистрирани от UNRWA, като забраната за принудително връщане следва да остане в сила дотогава, докато положението със сигурността и правата на човека, както и хуманитарните обстоятелства в Газа не се подобрят значително, за да е възможно връщане в условия на безопасност и зачитане на достойнството на онези, за които се установи, че не се нуждаят от международна закрила. Относно семейното положение на жалбоподателя решаващият състав на АССГ е счел, че сключването на граждански брак с българска гражданка също не е основание за придобиване на хуманитарен статут поради други хуманитарни причини, както законосъобразно бил приел административния орган. Досежно постъпилото по делото отрицателно становище на ДАНС, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, което съставлява самостоятелно основание за издаване на оспорения отказ, съдът е посочил, че то е основано на докладна записка /в отделен класифициран том/, тъй като на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДАНС и чл. 58, ал. 10 ЗУБ именно ДАНС притежава изключителна компетентност по въпросите на националната сигурност, включително дали дадено лице, кандидатстващо за закрила, представлява заплаха за нея, като становището му е обвързващо за решаващия орган по чл. 75 ЗУБ. Според първостепенния съд ответният адм. орган няма възможност за преценка дали да приеме становището на ДАНС или не, а е длъжен при отрицателно такова да откаже предоставянето на статут. При тези данни съдебният състав на АССГ е формирал правен извод, че при наличието на изключващо обстоятелство по чл. 12, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 ЗУБ административният орган е задължен да откаже предоставяне на статут, понеже на този орган не е предоставена възможност за преценка дали да предостави търсената закрила, доколкото има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По тези съображения първоинстанционният съд е преценил процесния административен акт като законосъобразно издаден и е отхвърлил жалбата на А. М. А.. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото първоинстанционният съд не се е произнесъл по отношение на наличието на съществени обстоятелства, относими към фактите, които са изложени от заявителя при подаване на процесната последваща молба за международна закрила, а именно: дали лицето е получавало закрила от UNRWA, дали закрилата на UNRWA по отношение на това лице е преустановена и дали по отношение на същото лице са налице основания за изключване на закрилата по чл. 12, пар.1, бук. "б" или пар. 2 и 3 на Директива 2011/95/ЕС. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в хода на съдебния процес е постановено Решение на Съда (четвърти състав) от 13 юни 2024 година по дело C-563/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град, във връзка с общата политика в областта на убежището и субсидиарната закрила по приложението на Директива 2011/95/ЕС Член 12 и относно статута на бежанец на лице, регистрирано от UNRWA, както и във връзка с преустановяване на закрилата или помощта на UNRWA, при подадена последваща молба за международна закрила. Цитираното решение е от решаващо значение при преценката основателността на оспорването на обжалвания отказ от страна на жалбоподателя и за изхода на правния спор, тъй като с определение 82 от 24.08.2023г. петчленният състав на І колегия на Върховния административен съд, по адм. д. С 17/2023 г. изрично е подчертал, че в процесния случай се обосновава относимост на поставените въпроси по преюдициалното запитване по отношение на спора. Според мотивите на визираното определение в случая е установено, че в молбата си за закрила чужденецът е заявил наличието на ново обстоятелство, което не е било обсъждано по същество, а именно това, че е регистриран като палестински бежанец от Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток, а неразглеждането по същество на това възражение е относимо и зависи от отговора на първия поставен въпрос, по който е било образувано дело С-563/2023 на Съда на Европейския съюз и е посочено, че е налице подадена последваща молба за международна закрила от лице с палестински произход, без гражданство, наличие на регистрация в UNRWA, като кандидатът за международна закрила не е изтъкнал и не е представил доказателства за регистрацията му, като се установява относимост и на втория поставен въпрос от преюдициалното запитване, доколкото лицето е с палестински произход, без гражданство, без данни за лични заплахи. Приета е относимост и на третия поставен въпрос, доколкото кандидатът за международна закрила е от палестински произход, без гражданство, като няма сигурни данни, че това лице ще може да получи необходимите му помощи от храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи и образование. С оглед на това в конкретната хипотеза безспорно следва да бъде съобразено постановеното от СЕС Решение от 13 юни 2024 година по дело C-563/22, което е определящо при формиране на съдебната преценка относно законосъобразността на оспорения административен акт. В т. 49 от горепосоченото решение ясно е посочено, че член 40, параграф 3 от Директива 2013/32 не прави никакво разграничение между първа и последваща молба за международна закрила, що се отнася до естеството на елементите или фактите, с които да се докаже, че кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95 и във всички случаи оценката на фактите и обстоятелствата в подкрепа на тези молби трябва да се извърши в съответствие с член 4 от Директива 2011/95, /решение от 10 юни 2021 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid, C-921/19, EU:C:2021:478, т. 40/. В процесния случай обаче първостепенният съд не е обсъдил задълбочено основанията, фактите и обстоятелствата, на които се е позовавал жалбоподателя, а само е посочил, че проблемите в страната по произход на чужденеца са разгледани в предходните административни производства и вече са преклудирани. Този извод на първостепенния съд е в несъответствие с постановеното от СЕС във визираното решение, с което категорично е постановено, че не следва да се прави никакво разграничение между първа и последваща молба за международна закрила относно естеството на елементите или фактите, с които да се докаже, че кандидатът отговаря на условията за лице, на което се предоставя претендираната международна закрила. В този смисъл е и т. 58 от Решението на СЕС от 13 юни 2024 година по дело C-563/22, според което тълкуване органът, който се произнася по основателността на последваща молба за международна закрила, е длъжен да разгледа фактите, представени в подкрепа на тази молба, включително когато тези факти вече са били преценени от органа, който окончателно е отхвърлил първата молба за международна закрила. В случая задължително следва да се вземат под внимание т. 81, т. 82, т. 84 и т. 85 от цитираното решение, в които е отразено, че ВКБООН изрично подчертава, че положението в Ивицата Газа може да представлява обективна причина, обосноваваща напускането от палестинските бежанци, като поради това обяснява, че закрилата или помощта на UNRWA трябва да се счита за преустановена по отношение на тях. Оттогава, както условията на живот в Ивицата Газа, така и способността на UNRWA да изпълнява мисията си, са претърпели безпрецедентно влошаване поради последиците от събитията от 7 октомври 2023 г., поради което съдът следва да определи, с оглед по-специално на информацията, посочена в т. 77 от решението, дали UNRWA не може по каквато и да било причина, включително преобладаващата в Ивицата Газа обща ситуация, да осигури на никое лице без гражданство от палестински произход, което е поискало помощта й и пребивава в този сектор, възможността да пребивава там при достойни условия на живот и минимална сигурност. С оглед на това СЕС е постановил, че такъв би бил случаят, ако в разглеждания сектор от зоната на действие на UNRWA всяко лице без гражданство от палестински произход се намира, независимо от своята воля и личния си избор, в положение на крайна материална нищета, без да може да задоволява най-основните си потребности, по-специално от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото или психическото му здраве или би довело до влошаване на положението му, несъвместимо с човешкото достойнство по смисъла на член 4 от Хартата (решение от 19 март 2019 г., Jawo, C-163/17, EU:C:2019:218, т. 92). Настоящият съдебен състав намира, че горепосочените съществени правнорелевантни обстоятелства и задължителното тълкуване, дадено от СЕС по относимите към конкретния правен спор въпроси, не следва да се обсъждат и съобразяват за първи път от касационната инстанция, защото страните по делото биха загубили възможността спорът им да бъде разгледан от две съдебни инстанции. Това обстоятелство налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото на първоинстанционния съд за произнасяне по спора по фактите и по правото, доколкото касационният съд се произнася единствено по разрешаване на спора по правото. Освен това при повторното разглеждане на делото първостепенният съд следва да обсъди и въпроса със семейното положение на жалбоподателя, тъй като в обжалваното решение само декларативно е посочено, че сключването на граждански брак с българска гражданка не е основание за придобиване на международна закрила, без да са обсъдени твърденията на оспорващото лице относно това обстоятелство. При новото разглеждане на спора първоинстанционният съд следва да се съобрази и с Решение на Съда (първи състав, с председател на състава Ал. Арабаджиев) от 22 септември 2022 г., по дело C-159/21, по преюдициално запитване от Fхvбrosi Tцrvйnyszйk Унгария, с предмет - стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или субсидиарна закрила, отнемане на статута при опасност за националната сигурност и др. В това задължително решение изрично е постановено, че член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. В конкретната хипотеза първоинстанционният съд не е осъществил произнасяне по възраженията на оспорващия срещу представеното становище от ДАНС и по твърденията му, че информацията, съдържаща се във визираното становище се отнася до друго лице, а не за жалбоподателя, както и останалите му оплаквания, изразени от процесуалния му представител в хода на съдебния процес, по които не са изложени правни изводи от страна на решаващия първоинстанционен съд. За пълнота на изложението следва да се отрази, че първостепенният съд при извършване на изискуемата служебна проверка по приложението на материалния закон, следва да изследва и обсъди и възможността за връщане на жалбоподателя в държавата, в която е роден - Обединени арабски емирства. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се изпрати с указание за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - София - град. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,