Решение № 8598 от 29.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2025 г.
ВАСВторо отделение29.08.2025 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 327 от 10.01.2025 г., постановено по адм. дело 946/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати Фундамент ООД, ЕИК 115001116, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Йоан Кукузел 1 направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пловдив, чрез гл. юрк. Ангелов като процесуален представител, против решение 327 от 10.01.2025 г., постановено по адм. дело 946/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен мълчалив отказ на същия орган по заявление вх. 23Ф-1008/10.02.2023 г. на Фундамент ООД за изменение на ПУП относно ПИ с идентификатор 56784.509.156 по КККР на гр. Пловдив и преписката му е изпратена за произнасяне съобразно дадените указания. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Фундамент ООД, чрез пълномощника си адв. Божков, в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение при повторно разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК и във връзка с указания, дадени в решение 5330 от 29.04.2024 г. по адм. дело 2146/2024 г. на Върховния административен съд, с което е отменено предходно постановеното по спора решение по адм. дело 1196/2023 г. на Административен съд Пловдив, е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив по заявление вх. 23Ф-1008/10.02.2023 г. на Фундамент ООД, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът приема, че административното производство започва по заявление на оспорващия в първата инстанция и настоящ ответник, с приложена към него скица-предложение за допускане изменение на ПУП - ПРЗ на УПИ I - за гробища, като се предвижда самостоятелното урегулиране на ПИ с идентификатор 56784.509.156 по имотни граници и създаването на два нови УПИ, както следва: УПИ I - за гробища и УПИ III - за гробищен парк с обреден дом и инсталация за кремиране. Посочва, че по депозираното искане липсва произнасяне от компетентния орган в едномесечния срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, поради което е формиран мълчалив отказ. В изпълнение на дадените задължителни указания с отменителното решение на Върховния административен съд е допусната съдебно-техническа експертиза за установяване на съответствието на мотивираното предложение за изменение на ПУП с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на гр. Пловдив. Според заключението на вещото лице първоначалното предложение за изменение на ПУП ПРЗ на част от кв.1 по плана на Гробища до Рогошко шосе за ПИ с идентификатор 56784.509.156 по КК на гр. Пловдив, представено от Фундамент ООД със заявление вх. 23 Ф-1008 от 10.02.2023 г. на Община Пловдив не отговаря на действащия общ устройствен план (ОУП) на града, но промененото предложение за изменение на ПУП ПРЗ със заявление вх. 23 Ф-1008
от 22.03.2023 г. отговаря на правилата и нормативите по устройство на територията и съответства на ОУП на гр. Пловдив от 2022 г. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът счита, че промененото предложение за изменение на ПУП ПРЗ със заявлението от 22.03.2023 г. отговаря на нормативните изисквания, поради което са налице условията за издаване на заповед за разрешаване на изработване на проект за изменение на плана. По тези съображения обосновава извод, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат по следните допълнителни съображения:
Производството пред административния орган е по реда на чл. 135, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗУТ. Това е предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. Кметът на общината е обвързан с посоченото от искателя съдържание, като за него не съществува възможност да се произнесе извън обхвата на заявеното, тъй като това значи административният орган служебно да измени предложението, което в производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е недопустимо. В това самостоятелно предварително производство, предхождащо процедурата по одобряването на изменение на ПУП, се проверява дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, представено ли е становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и се извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако има такъв, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или отказ от изменение на ПУП, съответно са предмет на проверка в следващия етап от развитие на административното производство. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт и обратното при липсата им следва да се постанови отказ. При съдебен контрол на акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, включително и на мълчалив отказ, доколкото същият е приравнен на изричния такъв, съдът следва да извърши контрол за законосъобразност на преценката на административния орган, довела до издаване на оспорения отказ. В този смисъл са и дадените в отменителното решение на касационната инстанция указания по тълкуването и прилагането на закона.
От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че промененото предложение на заявителя за изменение на ПУП ПРЗ със заявление вх. 23 Ф-1008
от 22.03.2023 г., във връзка с дадени от органа указания за отстраняване на констатирани несъответствия по реда на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ, отговаря на правилата и нормативите по устройство на територията и съответства на ОУП от 2022 г. на гр. Пловдив, което се потвърждава и от неоспореното заключение на вещото лице. Налични са и влязло в сила решение ПВ-29-ПР/2021 на директора на РИОСВ Пловдив, както и последващо решение ПВ-141-ПР/2022 г., с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение, както и протокол 19/11.06.2021 г. на ЕСУТ, протокол 8/12.07.2021 г. на комисията по чл. 2, ал. 3 НРПУРОИ. Следователно са налице условията за издаване на заповед за разрешаване на изработване на проект за изменение на действащия ПУП. В случая липсва произнасяне на кмета община Пловдив по подаденото заявление в законоустановения срок. Неоснователни се явяват възраженията на касатора досежно служебно издадената от него заповед 23ОА-1844/26.07.2023 г., с която се одобрява техническо задание и се допуска изработване на проект за ПУП ПРЗ, за УПИ I за гробища, кв. 1 по плана на Гробищен парк Рогошко шосе, гр. Пловдив. Същата е постановена след депозиране на заявление вх. 23Ф-1008/10.02.2023 г. на Фундамент ЕООД за изменение на ПУП по отношение на имота, негова собственост и при наличие на вече формиран мълчалив отказ по направеното искане. Дори и да се приеме, че служебната разработка по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, касаеща допускане изменение на ПУП ПРЗ с обхват УПИ I-за гробища и неговото разширение с нови ПИ 56784.509.24, 56784.509.53, 56784.509.59, 56784.509.66 и 56784.16.29 по КККР на гр. Пловдив за гробище и защитно озеленяване, е инициира от главния архитект преди това (данни за което се съдържат в решение по т. 24, взето на заседание по протокол 4 на ЕСУТ от 10.02.2023 г.), то след като на същата дата е подадено и процесното искане за изменение на плана по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е следвало административният орган да приложи чл. 32 АПК, като обедини двете предложения за общо разглеждане и проведе общо производство по тях. В тази връзка няма пречка заявлението на дружеството да се процедира съвместно със служебната разработка поради териториалния й обхват, което не е сторено от кмета на община Пловдив. Освен това видно от мотивната и разпоредителната част на заповедта от 26.07.2023 г. с нея се допуска изработване на ПУП ПРЗ, паркоустройствен план, план-схеми по чл. 108, ал. 2 ЗУТ и план схема по чл. 62, ал. 9 ЗУТ и проект за изменение на ПУП- ПРЗ за УПИ I-за гробища, кв. 1 по плана на Гробищен парк Рогошко шосе, гр. Пловдив, както и разширението му с изброените ПИ, с което на практика се дублира предвиждането за имотите, попадащи в обхвата на УПИ I по действащия ПУП. Всъщност в случая се предвижда увеличаване на площта му чрез вкючването на нови имоти за задоволяване на необходимостта от осигуряване на нови терени за гробни места, като липсва волеизявление за конкретно изменение на този УПИ в частта относно имота на дружеството. При това положение няма нови правопораждащи действия относно ПИ с идентификатор 56784.509.156, собственост на заявителя, който безспорно е в обхвата на УПИ I-за гробища. Основна предпоставка, за да се приложи последицата по чл. 135, ал. 6 ЗУТ от издадената заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, в каквато насока са възраженията в касационната жалба, е с допуснатото изработване на проекта за ПУП да се постановява някаква регулационна промяна по отношение на имота на Фундамент ЕООД, каквото в случая не се установява от съдържанието на акта, допускащ процедирането на служебната разработка. Промяна в плана с предвиждане за самостоятелно урегулиране на имота по кадастрални граници с предназначението съобразно действащото му отреждане е предмет единствено на заявлението на дружеството. Още повече административният орган не може да мотивира неизпълнение на задължението си за произнасяне по подаденото заявление с изхода на производството по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, а именно с издадената заповед 23ОА-1844/26.07.2023 г., доколкото двете процедури текат едновременно и макар формално да е налице частично припокриване в териториалния им обхват са взаимно свързани. С оглед императивно заложеното изискване в нормата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, задължаваща органа да се произнесе с изрична заповед, с която да разреши или откаже заявената претенция, както и поради установеното съответствие на предложението на заявителя с правилата и нормативите за територията и с предвижданията на ОУП на гр. Пловдив, то мълчаливият отказ е незаконосъобразен. Ето защо, правилно първоинстанционният съд приема, че като не се произнася в срока по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, кметът на Община Пловдив постановява незаконосъобразен административен акт, формиран в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, Община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Фундамент ООД такива в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС съобразно представените договор за правна защита и съдействие от 05.05.2025 г., фактура и списък по чл. 80 ГПК. Направеното възражение от касатора за неговата прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото.