Решение № 5674 от 31.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение 1444 от 06.12.2022 г., постановено по адм. д. 1379/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът К. Киров, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Бургас отменя заповед 8121-К-6785/21.07.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, т.1, т. 7, предл. 1 и т. 8 ЗМВР, на К. Киров е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че преди налагането на дисциплинарното наказание от служителя не са искани писмени обяснения и същият не е поканен да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Приема, че исканите и дадени обяснения от Киров по реда на чл. 207, ал. 10 ЗМВР не освобождават дисциплинарно наказващия орган от задължението му по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Сочи, че е налице противоречие между посоченото в заповедта правно основание за налагане на дисциплинарното наказание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 1, а са изложени фактически основания, обосноваващи наличието на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 ЗМВР. По тези съображения съдът прави извод, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на служителя. Съдът констатира, че вменените на К. Киров дисциплинарни нарушения не осъществяват състава на чл. 203, ал. 1, т . 7 и 8 ЗМВР, тъй като не е установено наличието на облага - лична или за трети лица. Приема, че е нарушено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, поради което прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушения на чл. 206, ал. 1 ЗМВР и в противоречие с посоченото в административния акт правно основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 1 ЗМВР за издаването му, е незаконосъобразен. Действително обясненията са дадени по покана от дисциплинарно разследващия орган, но изрично в поканата е указано, че обясненията или възраженията следва да са адресирани до министъра на вътрешните работи, който е дисциплинарно наказващ орган, с което е спазено законовото изискване на чл. 206, ал. 1 АПК. Изготвянето на поканата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР от дисциплинарно разследващия орган не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като е указано обясненията да се отправят до дисциплинарно наказващия орган и същият е запознат с тях. Фактът, че в заповедта е посочен като нарушен чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 1, а в текстовата част на заповедта е описано деяние по предл. 2 на цитираната норма, същото не е съществено нарушение, тъй като изрично е описано, че нарушението се изразява в използване на служебното положение за лична облага т.е. предложение втора на нормата и е ясно, че е допусната техническа грешка. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон. Дисциплинарното наказание е наложено за направена справка от Киров в АИС БДН от автоматизираните информационни фондове на МВР за Е. Пейчев и справка за криминалистическа и съдебна регистрация, както и неправомерно разпореждане на подчинен му служител да направи справка за Е. Пейчев в АИС ЦПР. В заповедта е посочено, че направената справка за криминалистическата регистрация на Пейчев и други данни въведени в автоматизираната информационна система, са заснети от Киров с телефона му. Констатирано е, че описаните справки и заснемането на екрана на компютъра са направени от служителя с цел получената информация да бъде използвана от него за негови лични нужди за завеждане на дело срещу Пейчев. Прието е, че за главен инспектор Киров липсва служебна необходимост да извършва справки в информационните системи на МВР и същите не са предназначени за извършване на законово регламентираната полицейска дейност. Направен е извод, че служителят злоупотребява с представената му власт на заеманата от него ръководна длъжност началник на РУ за своя лична облага и разпорежда на негов подчинен служител неправомерно да извърши справка в информационните системи, като справката заснема с телефона си. От приложените в административната преписка отговори от съдилищата от Бургаския съдебен район се установява, че не са налице съдебни дела между К. Киров и Е. Пейчев, т.е. направените служебни справки не са използвани от служителя за целта, посочена в обжалваната заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Киров и Пейчев са във влошени отношения, като последния многократно подава сигнали срещу Киров, в резултат на което служителят е преместен на работа от Царево в Созопол. От обясненията на адв. И. Цанев се установява, че същият дава консултации на Киров за завеждане на дело срещу Пейчев за причинени неимуществени вреди, като К. Киров не му е представял данни за Пейчев като телефони, полицейски регистрации и въобще друга информация от МВР. Доказателства, че служителят е използвал придобитата информация от направените справки за завеждане на съдебно дело не са ангажирани. В случая действията на Киров не могат да се квалифицират като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 използване на служебното положение за лична облага, тъй като по делото не е установено извършената от Киров справка да е използвана за лична облага. Дисциплинарно наказващият орган обосновава наличието на лична облага единствено въз основа на първоначалното обяснение, дадено от служителя, но по делото не е установено да е налице висящо или приключило съдебно производство. Напротив в самата заповед са цитирани обясненията на адв. И. Цанев, с които се установява, че същият дава консултации на Киров за завеждане на дело срещу Пейчев за причинени неимуществени вреди, като К. Киров не представя на адв. Цанев данни за Пейчев като телефони, полицейски регистрации и въобще друга информация от МВР. Що се отнася до направената справка от подчинения служител на Киров, то по делото не е установено нито намерение за ползване на този вид информация, нито за нейното разпространяване от жалбоподателя. Правилно съдът приема, че действията на служителя не могат да се квалифицират като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР злоупотреба с власт или доверие. За да е осъществен фактическият състав на злоупотреба с доверие, следва служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва умишлено и неправомерно от служебното си положение и това да е насочено към извличане на определена облага материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. В случая не е налице облага, тъй като намерението да се предяви иск срещу дадено лице не може да се квалифицира като облага, а името и адреса на ответника са задължителни реквизити на исковата молба - чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен това не е доказано служителят да използва получената информация за посочения от същия цел - завеждане на дело. Напротив установено е, че придобитата информация не е използвана и не е разпространявана. Действително служителят извършва нарушение на служебните си задължения, но същите не могат да се квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 8 ЗМВР, а са основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание, който факт обосновава несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание, което също е основание за отмяна на обжалваната заповед. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът разпределя доказателствената тежест на страните, проверява оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, а изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите за заплатени следва да се осъди министерството на вътрешните работи да заплати на К. Киров сумата 1500 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,