Решение № 420 от 13.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1347/2012 г.

Решение № 420 от 13.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1347/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по подаден протест от Варненската апелативна прокуратура срещу решение № 74/15.06.2012 г. по внохд. № 145/2012 г. на Варненския апелативен съд. Мотивират се оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила и се иска съдебният акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата намира, че въззивният съд правилно е приел липса на умисъл у подсъдимия, поради което моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: С присъда № 17/5.04.2012 г. по нохд № 8/12 г., Окръжният съд в гр. Търговище признал подсъдимия Т. Т. Т. за невинен в това, че като длъжностно лице, с цел да набави облага за [фирма] гр. Стр., превишил властта и правата си, като в нарушение на чл. 8, ал. 1 и 4 и чл. 35, ал. 1 от ЗОбС се е разпоредил с общинска собственост - 468 куб. см дървесина, без разрешение на Общинския съвет на гр. Попово и без търг или конкурс и от това са настъпили вредни последици за община Попово в размер на 19896.30 лв., поради което го оправдал по обвинението по чл. 283а т. 1 вр. чл. 282, ал. 1 от НК. С атакуваното решение Варненския апелативен съд потвърдил присъдата. Протестът е неоснователен. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение е формално и не е подкрепено със съществени доводи. Това е напълно обяснимо предвид обстоятелството, че въззивният съд е възприел за безспорно изяснена фактическата обстановка и тя не се различава съществено от възведената в обвинителния акт. На лист 3 и 4 от решението съдът е посочил, че приема за установен факта на сключения между община Попово и [фирма] договор за изсичане на тополови дървета, намиращи се в землището на село Л., че са изяснени клаузите на договора и правата и задълженията на страните по него, в това число и клаузата за закупуване на добитата дървесина от изпълнителя по цени съгласно Приложение № 5 от Наредба на Общинския съвет, че продажбата е осъществена без съгласие на Общинския съвет и без провеждане на търг или конкурс. Варненският апелативен е подложил на анализ и оценка събраните гласни доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установен и факта, че изпълнителят [фирма] е приел като задължение да залеси участъка с млади дръвчета, което задължение е изпълнил. Затова настоящият касационен състав намира за лишено от основание възражението в протеста, че след като в договора няма клауза за залесяване, такова не е осъществено и се касае за защитна теза на подсъдимия. Неоснователни са възраженията в протеста за неправилно приложение на закона. Варненският апелативен съд подробно е мотивирал становището си за субективна несъставомерност на извършеното от Т. деяние. От субективна страна съставът на престъплението по чл. 283а, т. 1 вр. чл. 282, ал. 1 от НК се характеризира с пряк умисъл и специална цел, които подлежат на доказване, а не се предполагат. Деецът следва да съзнава, че превишава властта или правата си, които има по силата на правомощията си като длъжностно лице, че прави това с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, както и че от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. Предвид на установеното от фактическа страна - че преговорите с фирмата за извършване на сечта и залесяването са водени от св. Л., договорът е подготвен от него, минал е на съгласуване с финансовия директор и главния счетоводител на общината, както и с главния юрисконсулт и едва след тяхното одобрение е подписан от подсъдимия - въззивният съд правилно е приел, че Т. не е съзнавал, че превишава властта и правата си и че от поведението му могат да настъпят вредни последици, съотв. да се облагодетелства фирмата изпълнител, с чийто собственик той не е имал никакви контакти. Правилно е заключението за липса на доказателства, от които да се изведе положителен отговор за преследваната от подсъдимия и изискуема от закона специална цел за набавяне на облага другиму. В касационния протест също не се сочат такива доказателства, които евентуално да са игнорирани или неправилно оценени от апелативния съд. Субективното убеждение на изготвилия протеста прокурор за доказаност на елементите от престъпния състав не може да замести обективната липса на доказателства за това. Поради това Върховният касационен съд не намери основание за отмяна на атакуваното решение, което прецени като правилно и законосъобразно. Водим от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,