Решение № 12102 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор Незаконна миграция при отдел Миграция при СДВР, подадена чрез процесуален представител, срещу решение 1683 от 17.03.2021 г. по адм. дело 1871/2021 г. на Административен съд София град. В жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно тълкува текста на чл. 41 ал. 4 от ЗЧРБ. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът М. Исак, чрез редовно упълномощен представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, твърди че решението е необосновано и като такова следва да се отмени. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на М. Исак, гражданин на Бангладеш срещу Заповед 5392 ПАМ 88 от 29.01.2021 г. на Началника на отдел Миграция, сектор Незаконна миграция - СДВР, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Съдът е приел, че оспорения акт е издаден на основание чл. 44, т. 4 от ЗЧРБ. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, актът е отменен. За да се произнесе, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 29.01.2021 г., със Заповед 5392 ПАМ 89 на Началника на отдел Миграция, сектор Незаконна миграция при СДВР от същата дата, М. Исак е бил настанен в СДВНЧ при Дирекция Миграция МВР. Като основание била посочена оспорената пред съда Заповед 5392 ПАМ 88 от 29.01.2021 г. От докладна записка рег. 118/29.01.2021 г., Исак е бил задържан от патрул на 06 РУ СДВР, като е бил без документи за самоличност. След проверка в информационните масиви на СДВР било установено, че на лицето е отказано предоставяне на международна закрила с решение на интервюиращ орган при ДАБ, ТЦ - Пъстрогор. Същото не притежава валидни документи за самоличност, няма средства за издръжка и няма при кого да отседне. Направено е предложение за налагане на принудителни административни мерки Връщане на основание чл. 41, т. 4 /неправилно посочена от съда, вероятно поради техническа грешка като 5-та/ от ЗЧРБ и настаняване в СДВНЧ. С оглед предложението, Началника на отдел Миграция, сектор Незаконна миграция - СДВР издал оспорената заповед. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима и основателна. Административния орган неправилно приложил материалния закон, тъй като не се съобразил с изискването за наличие на писмено потвърждение от Държавната агенция за бежанците за прекратяване на производството по ЗУБ с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено. Прието е за съществено нарушение и липсата на определяне на срок съгласно разпоредбата на чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане, като това представлявало допълнителен порок, предпоставящ отмяна на оспорената заповед. Твърденията за липса на мотиви са определени като неоснователни. Били налице посочени фактическите основания за налагане на процесната принудителна административна мярка, като било конкретизирано и материалноправно основание - чл. 44, т. 4 и чл. 41, ал. 1 от ЗЧРБ. Прието е, че е налице и точно описание на фактите, послужили за налагане на мярката, а именно, че по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище с конкретен номер. Формулиран е извод, че въпреки липсата на данни оспорващият, да е уведомен за започналото административно производство, с оспорването на акта пред съда, лицата, които считат, че техни права или законни интереси са засегнати, могат да ги защитят ефективно чрез искания за събиране на доказателства, възражения и представяне на доказателства. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: При напълно изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по делото писмени доказателства, съдът е достигнал до необоснован, а от там и неправилен извод за основателност на депозираната пред него жалба. Следва да се отбележи, че в решението си първоинстанционния съдебен състав е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание чл. 41 ал. 5 от ЗЧРБ, но както по горе беше описано това се дължи на техническа грешка и не се отразява по същество на законосъобразността на решението, тъй като в мотивите недвусмислено е цитиран текста на т.4 на чл. 41 от ЗЧРБ, а не на т.5 на същия текст от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 41 т. 4 от ЗЧРБ /в приложимата редакция, обн. с ДВ, бр.97 от 2016 г. изм., бр. 89 от 2020 г.)/, по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище; връщане се налага след писмено потвърждение от Държавната агенция за бежанците и в случай че производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено. Една от предпоставките за налагане на мярката е, по отношение на лицето да има влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ. От приложената по делото докладна записка /л.10 от адм.д. 1871/2021г./ е видно, че на 04.12.2020 г. на Исак е връчена декларация на интервюиращ орган рег. УП 6855 на ТПЦ Пъстрогор за отказан статут. Няма данни този отказ да е обжалван по съответния ред, поради което към момента на издаване на оспорената пред съда заповед, лицето се явява незаконно пребиваващ в страната гражданин на трета държава, който може да бъде адресат на принудителна административна мярка по чл.41, т.4 от ЗЧРБ. Разпоредбата на чл. 41 т.4 предл. второ е приложима в случаите, когато производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено. Единствено в тази хипотеза се изисква писмено потвърждение от Държавната агенция за бежанците, с оглед установяване по безспорен и категоричен начин, че производство по искане на чужденеца е прекратено, а не приключило с отказ и липсва изрично искане от страна на заинтересованото лице за неговото довършване. С търсената от законодателя допълнителна информация се гарантира защитата на правата на търсещото закрила лице, при наличието на обстоятелства, които биха му дали възможност за придобиване на търсения от него статут на закрила. Наличието на влязло в законна сила решение на компетентните органи за отказ за предоставянето на такава по смисъла на предл. първо на чл. 41 т.4 от ЗЧРБ, е самостоятелно и достатъчно основание за налагане на ПАМ и не е необходимо допълнително потвърждаване от страна на ДАБ. Настоящия съдебен състав не споделя формулирания в оспореното решение извод за наличието на съществено нарушение на приложимите процесуалноправни норми при издаване на оспорената заповед, свързано с липсата на посочване на срок за доброволно изпълнение по чл.39б от ЗЧРБ, което да води до незаконосъобразност на акта, а от там и до самостоятелно основание за отмяната му. Въпреки, че е налице неизпълнение на задължения в този смисъл от страна на издателя на акт, това нарушение на процесуалните правила касае изпълнението на приложената ПАМ и не би могло да възпрепятства процедурата по връщането на лицето. Доколкото в случая на чужденеца не е предоставен статут, осигуряващ му закрила на територията на страната, не притежава редовни документи за самоличност и финансови средства за издръжка и място на което да отседне и пребивава легално, същият не би могъл да напусне територията на страната самостоятелно, без съдействието на компетентните български власти. Изводите на съдебния състав за липса на съществени нарушения на приложимите в конкретното производство процесуални правила, свързани с липсата на мотиви при издаване на заповедта, предмет на съдебен контрол и неуведомяването на М. Исак за образуване на административното производство са правилни. Поради описаното касационната жалба е основателна и следва да се уважи. Оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение следва да се отмени като необосновано и неправилно, а жалбата срещу оспорената пред Административен съд София град заповед да се отхвърли като неоснвателна. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Затова на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Министерството на вътрешните работи следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 вр. с чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,