Решение № 5032 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8976/2011 г.

Решение № 5032 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8976/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1258 от 26.05.2011 г., постановено по адм. д. № 3454/10 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., трети състав, е отхвърлил жалбата на "Алекс 63" - ЕООД - гр. Варна, против Ревизионен акт № 030902740/18.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 240/16.04.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 1080,96 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Алекс 63"-ООД-гр. Варна, представлявано от управителя Александър Бориславов Атанасов чрез пълномощника му адв. Йордан Чаков. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго решение, с което да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Алекс 63" - ООД - гр. Варна, против Ревизионен акт № 030902740/18.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 240/16.04.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна относно непризнато право на данъчен кредит по фактури на "Арматура" - ЕООД /преди "Костадинов комерс 66" - ЕООД/ в размер на 4 194 лв. за данъчен период м. 05/2007 г., в размер на 1 463 лв. за данъчен период м. 06/2007 г., в размер на 2306 лв. за данъчен период 07/2007 г. и в размер на 8993 лв. за данъчен период м. 04/2009 г. и са определени лихви за забава в размер на 5 023,24 лв., както и определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 2 907,02 лв. и лихви за забава в размер на 744,72 лв. и за 2008 г. в размер на 5 358,75 лв. и лихви за забава в размер на 558,70 лв. в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и мотивите на органа по приходите за липса на реални доставки, поради което не е признато на право на данъчен кредит по фактурите и е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството. Съдът е описал подробно и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, както и ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по законосъобразността на обжалвания ревизионен акт. В тази насока са изложени мотиви, че в жалбата не са наведени конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждането на ревизията, и че при извършената служебна проверка такива не са били установени. Съдът е формулирал и кой е основния спорен въпрос между страните - дали процесните фактури материализират реални доставки, по които възниква право на данъчен кредит, респективно съставляват годно основание за оправдаване на извършените по тях разходи от ревизираното дружество. Дадено е и тълкуване на понятие "право на данъчен кредит", в това число и на случаите, при което те възниква, съответно как се разпределя доказателствената тежест за установяване на възникването му. Впоследствие съдът е направил анализ и на събраните в тази насока писмени доказателства, в резултат на което е приел, че изводът на органа по приходите за липса на реални доставки е логически обоснован и правилен. Изложени са и мотиви, че този извод не се променя и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, тъй като счетоводното оформяне на доставките не е доказателство за тяхната реалност. Направен е краен извод, че не са налице условия за упражняване на право на данъчен кредит по процесните фактура, съответно те не могат да обосноват осчетоводените въз основа на тях разходи на дружеството, което се явява основание за преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО и РА се явява законосъобразен. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че съдът необосновано не е дал вяра на ангажираните от страната писмени доказателства, проверени и от вещото лице, които установяват реалното извършване на процесните услуги, свързани с извозването на земни маси, като в същото време дава вяра на обясненията на трето лице, според което няма сключени договори за наем на транспортни средства и прочие. Посочва се още, че неправилно съдът приема, че "Артомел" - ЕООД и "Метал комерс" - ЕООД са две различни фирми, като в случая едната е правоприемник на другата. Навежда се и аргумент, че не може да се приеме твърдението на ответната страна, че след като няма разрешение от Община Варна за извозване на земни маси, то такива не са били извършвани и че оспорващата страна е следвало да поиска доказателства за опровергаване на истинността на официален документ. Направените оплаквания са неоснователни. Административният съд правилно е формулирал основният спорен въпрос между страните за реалност на извършените доставки и положил усилия за неговото разрешаване. Следва да бъде посочено, че съдът не е игнорирал безпочвено ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, а е изложил мотивите си в тази насока - представените счетоводни извлечения са частични, без данни за съставилото ги лице и с липса на отметка за вярност с счетоводните регистри на дружеството, и при липса на извод за редовност на воденото счетоводство. Доколкото заключението на експертизата за счетоводно отразяване на доставките по процесните фактури е изградено именно върху тези доказателства, то правилно е прието, че същото не опровергава констатациите за липса на реални доставки като необходимо условия за възникване на право на данъчен кредит и оправдание на извършените разходи. Решаващият съд не може да бъде упрекван за това, че е обсъдил и дал вяра на дадените обяснения от трето лице по реда на чл. 57 от ДОПК относно предоставяне под наем на транспортни средства, още повече, че те не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Въпросът за това дали е имало издадено разрешение от общината за извозване на земни маси не е обсъждан от съда и не е послужил като обосновка за липса на реалност на доставките, поради което оплакванията в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Въз основа на всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства е направен обоснован извод от първоинстанционния съд, че липсват реални доставки, което е послужило както за законосъобразно непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите от приходната администрация, така и за преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителни задължения по ЗКПО. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,