Решение № 11105 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4491/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив в Агенция Митници, чрез процесуален представител главен юрисконсулт З. Бояджиева, против Решение 303/14.02.2023 г., постановено по адм. дело 724/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отменено Решение РТД-3000-294/15.02.2022/32-51459, издадено от директора на ТД Митница Пловдив по митническа декларация (МД) с MRN 20BG003009069036R2, и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 1 170,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касационният жалбоподател излага доводи, че са били налице достатъчно основания за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническа стойност, в резултат на което правилно са били определени нови митнически стойности на процесните стоки по реда на в чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Позовавайки се на Решение С-291/15 от 16 юни 2016 г. на Съда на Европейския съюз касаторът излага аргументи, че с оглед наличната информация в митническата информационна система, използваните оценки на групи месечни агрегирани данни на сходни стоки, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат, както и при съобразяване наличната разлика в цените, съмненията на митническите органи относно декларираната МС на внесените стоки, противно на изводите на първоинстанционния съд, не са отпаднали. Посочва също така, че доколкото за приблизително същият период не са открити идентични стоки от същия износител, които да са еднакви във всяко отношение, правилно митническите органи са преминали към изследване на метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложено е, че след направения анализ в митническата информационна система MIS-IIIA за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стоките по цитираната митническа декларация са намерени, описани и посочени в пълнота резултати за декларирани и приети МС от други вносители, които в съпоставка с внесените стоки, не са били необичайно ниски, предвид което според касатора неоснователно съдът е приел, че липсват аргументи досежно за приложимостта на метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 за сходни относно процесните стоки. В допълнение е отбелязано, че при постановяване на съдебния акт, в нарушение на чл. 633 от ГПК, решаващият състав не е съобразил и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. Поддържа се също така твърдението, че основната предпоставка за постановяване на неправилен съдебен акт е заключението на вещото лице по допусната ССчЕ. В заключение се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Пловдив. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Фитони 1 ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул. Брезовско шосе 147, вх. склад, ап. 29, чрез своя процесуален представител адв. К. Бончева, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Прави възражение за липса на доказателства за реалното заплащане на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е законосъобразността на отменено Решение РТД-3000-294/15.02.2022/32-51459, издадено от директора на ТД Митница Пловдив, с което на Фитони 1 ЕООД, на основание чл. 74, § 2, б. б във връзка с чл. 77, § 1, б. а във връзка с чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е определена нова митническа стойност на внасяните от Фитони 1 ЕООД стоки с позиция 2/4 от МД с MRN 20BG003009069036R2 в общ размер на 67 687,52 лева, в резултат на което са определени допълнителни публични задължения за ДДС по посочената декларация в общ размер на 5 317,89 лева. С решението съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Фитони 1 ЕООД против митническото решение, в частта му, касаеща определената митническа стойност за стоки в позиция 4/4 от МД с МР 20BG003009069036R2, и е прекратил съдебното производство в тази част. Осъдил е Агенция Митници да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 1 170,00 лева. На първо място решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на административното производство фактическа обстановка и причините на митническите органи на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 да определят нова митническа стойност на декларираните с МД с МР 20BG003009069036R2 стоки по графа 2/4 в размер на 3,76 лева/чифт. Според фактическите установявания, на 26.05.2020 г. декларираните с МД с МР 20BG003009069036R2 Фитони 1 ЕООД е декларирало стока 2/4 - гумени чехли; мъжки - 7736 чифта, дамски - 6042 чифта, детски - 4224 чифта, с код по TAP ИК 6402991000, държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 5324,83 кг, декларирана митническа стойност (МС) 41098,05 лева. Поради активиран рисков профил, се е провело изследване за справедливи цени по смисъла на § 1, т. 40 ДРЗМ, извлечени по оценки на групи месечно агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено за четири последователни години, като въз основа на тази оценка е прието, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително същия момент, поради което са налице основателни съмнения относно стойността на стоките, определени по реда на чл. 70, § 1 от МКС. В резултат е извършена проверка по реда на чл. 188 от Регламент ЕС 952/2013 г., за която е издаден протокол 593/код на МУ 9920/26.05.2020 г. При извършения оглед на взетите от стока 2/4 3 броя мостри е установено, че артикулите, декларирани в стока 2/4 представляват чехли от микропореста гума, мъжки, тъмносини на цвят, дамски, бели на цвят, детски, лилави на цвят, с ограничител и фигури на коте. Във връзка с възникнало съмнение относно декларираната МС, от дружеството са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, като в отговор, с писмо рег. 32-162275/09.06.2020 г. от Фитони 1 ЕООД са били представени: търговско споразумение, суифт по проформа фактура 20052020/20.05.2020 г., проформа фактура, фактури за продажба на стока от предходен внос, идентична с внасяната, на първо търговско ниво - 10 бр., правно становище, копие на транспортна фактура с приложено платежно нареждане. Доколкото съмненията, и след представяне на документите, не са отпаднали, е прието, че МС не може да се определи въз основа на метода на договорната стойност, поради което новата митническа стойност следва да бъде определена чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, буква а от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи за приели, че МС не може да се определи въз основа на идентични стоки, тъй като не са намерени данни за внос на идентични стоки. След направена справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИСIIIА) за сравнителни цели на допуснати за свободно обращение с крайно потребление сходни стоки са намерени резултати за декларирани митнически стойности от други вносители, които да послужат за база за определяне на новата МС на стоката по процесната МД, като в резултат митническата стойност на стоките от процесната декларация е определена на основание чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013, съответно за стоки по графа 2/4 в размер на 3,76 лева/чифт, съответстваща на 12,71 лв./кг. на база МД с МРН 20BG005100217685R/22.05.2020 г. В хода на съдебното производство е допусната и съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), заключението по която е кредитирано като обективно, логично, методологически обосновано, без възникнали съмнения в неговата правилност, неоспорено от страните. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: На първо място административният съд е приел за основателно възражението на жалбоподателят, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Посочено е, че към издадения в резултат на проверка по реда на чл. 188 от Регламент ЕС 952/2013 г. протокол 593/код на МУ 9920/26.05.2020 г. не са приложени доказателства относно възникналото основателно съмнение, като в тази връзка липсват посочените в решението СОМЕХТ данни на база Евростат статистика на международната търговия със стоки, въз основа на които се твърди, че е възникнал посоченият признак основателно съмнение. Същите са представени едва в съдебното производство, като в тази връзка, съобразявайки заключението по извършената ССчЕ, съдът е приел, че са опровергани от събраните в съдебното производство доказателства. Според вещото лице процесните стоки гумени чехли са в сегмента на ниски до средни пазарни цени за изследваните стоки и модели и са позиционирани в ниския пазарен ценови диапазон, формиран в интервала от 5 до 15 лева за различните стоки и модели, като в тази връзка липсват основания да се приеме, че е налице отклонение от декларираната в процесната МД договорна стойност. Освен това съдът е приел, че приложените по делото писма на производителя относно направени при търговската сделка отстъпки също са в подкрепа на декларираната МС на стоките. На следващо място съдът е приел, че митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали както невъзможността за приложение на метода в чл. 74, § 2, б. а от Кодекса, така и приложението на метода по б. б от същата норма. Във връзка с последното съдът е приел, че сходството на процесните стоки и стоките по използваните за сравнение митнически декларации не е доказано, тъй като липсва анализ на характеристиките, съставните материали и качеството на стоките, приети за аналог, както и на техните функции и взаимозаменяемост с процесните стоки в търговско отношение, като липсва преценка и на факторите, определящи стоките за сходни като: качество, авторитет, доверие, известността на стоките, съществуването на търговска марка. Съдът е посочил също така, че не са изследвани видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количествата и качеството на износителя (производител или търговец), за да се прецени какво влияние те оказват на цената на стоките. Прието е, че изложените обстоятелства изцяло се подкрепят и от заключението по допуснатата и приета ССчЕ, сочещо, че липсва практика в ТД Митница Пловдив да се извършва пряко физическо сравнение на сходност на стоките. Посоченото мотивирало съда да приеме, че сходство на стоките по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение ЕС 2015/2447 между посочените в МД за сравнение стоки и стоките, предмет на процесния внос, не е доказано, като липсата на мотиви за неприемане на митническа стойност, определена по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и формалното позоваване на информация от МД на други вносители относно извършен внос на стоки, без посочване на изпращач и страна на произход, според съда, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Според съда твърдяната от митническите органи разлика в цените противоречи на представените от жалбоподателя доказателства за търговските му отношения с изпращача на стоките и представените фактури за последваща реализация на процесните стоки на първо търговско ниво. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, обуславящ неговата отмяна. На отделен ред съдът е обосновал извод за недопустимост на жалбата на Фитони 1 ЕООД досежно митническата стойност за стоки в позиция 4/4 от МД с МР 20BG003009069036R2 с аргумент за липса на правен интерес от оспорване на тази част от митническото решение, тъй като декларираната МС на стоки в цитираната позиция не е променена, предвид което не са определени и допълнителни публични задължения за ДДС или мито. По тези съображения в тази част съдът е оставил жалбата на Фитони 1 ЕООД без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част. Решението на Административен съд - Пловдив е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно - налице ли са основанията за определяне на митническа стойност на стоките от процесната МД с MRN 20BG003009069036R2 по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. Настоящата съдебна инстанция, при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения митнически акт. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) 952/2013. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Правилно, на първо място, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната митническа стойност на процесните стоки по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Към акта не са били приложени посочените в оспорения административен акт СОМЕХТ данни на база Евростат статистика на международната търговия със стоки т. нар справедливи цени, въз основа на които се твърди, че е възникнал посоченият признак основателно съмнение. Обстоятелството, че справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки в ЕС чрез системата THESEUS на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) към Европейската комисия не освобождава митническия орган от задължението му, предвидено в чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 да мотивира решенията си. Изпълнението на това задължение е гаранция за правото на защита на засегнатото лице от неблагоприятно за него решение и позволява осъществяването на съдебния контрол за наличие на предвидените в закона основания за изменение на декларираната митническа стойност. В настоящия случай оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Доводите на касатора за приложението на решението на СЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, се явяват неоснователни. Следва да се посочи, че позоваването на диспозитиви 38 и 39 от решението на СЕС по дело С-291/15 и възражението на органа, че договорната стойност на процесните стоки е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, не е основано на анализ на представените от дружеството документи. Посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА и данните, публикувани в ТЕЗЕЙ, без прилагане на конкретни доказателства, както и базата за определяне на новата митническа стойност, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Не се представя информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават. Наред с това от представените данни за митническа стойност на стоките по посочени от административния орган два броя МД, послужили като база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки, липсва възможност съдът да прецени дали стоките по използваните декларации действително отговарят на дефиницията за сходни стоки и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки. Горните изводи изцяло се подкрепят и от приетото по делото заключение по назначената ССчЕ. В конкретния случай предвид липсата на възможност за извършване на пряко сравнение, стоките не могат да бъдат сравнени по характеристики и съставни материали. Съобразно легалната дефиниция в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Съгласно разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а или б от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а съгласно § 5 от същата разпоредба договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Оспореният административен акт не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент 952/2013 за определянето на митническата стойност на стоки под 2/4. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящият състав приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон. С оглед изложеното дори да се приеме, че фактурната стойност е твърде ниска, за да бъде приета за митническа стойност по чл. 70, § 1 от Регламент 952/2013, то незаконосъобразно и в противоречие с чл. 74, § 1 от Регламент 952/2013, изискващ вторичните методи по букви от а до г от § 2 да се прилагат последователно, е определена митническа стойност по реда на чл. 74, § 2. В оспорения пред първоинстанционния съд акт не са изложени мотиви за спазване на поредността на използване на методите по чл. 74, както следва да се прилага разпоредбата на Регламент 952/2013, съгласно подробните правила на чл. 141 от Регламента за изпълнение, което от своя страна е пречка за преминаването към възможността по чл. 74, § 2 от същия Регламент. От изложеното се налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от Фитони 1 ЕООД договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 г. във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. След като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по жалбата. Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,