Решение № 5777 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2021 г.

Решение № 5777 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3016/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Кърджали срещу решение № 23/28.01.2021 г., постановено по адм. дело № 331/2020 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, в частта, с която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-21-179/21.09.2020 г. на директора на РЗОК - Кърджали, в частта й, с която на Медицински център "А." ЕООД, са наложени финансови неустойки в размер на 850 лв., за нарушения, констатирани в т. 29-45 от заповедта. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата "АИППИМП-д-р М." ЕООД оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-21-179/21.09.2020 г. на директора на РЗОК - Кърджали, в частта й, с която на Медицински център "А." ЕООД, са наложени финансови неустойки в размер на 850 лв., за нарушения, констатирани в т. 29-45 от заповедта. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен в тази му част административен акт. Нарушенията, визирани в т. 29-44 от заповедта, издадена въз основа на констатираното в т. 4.1.1 – 4.1.9; т. 4.2.1 – 4.2.7 от съставения протокол и доклад се отнасят до качеството на оказаната медицинска помощ, поради което проверката е следвало да се извърши от контрольори с образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар). В случая, в нарушение на горното правило, в състава на проверяващия екип присъствал само един лекар, като останалите две длъжностни лица, нямали такава образователно-квалификационна степен, поради което проверката в тази й част е приета за извършена от длъжностни лица без необходимата компетентност. Последното нарушение е определено от съда като съществено и самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед, в частта й по т. 29-44, тъй като последната е основана на констатации, извършени от лица без необходимата компетентност. Като незаконосъобразна е определена оспорената заповед и в частта й по т. 45, визираща случай на отчитане на контролен преглед на ЗОЛ, в рамките на един месец след дехоспитализацията на пациента. Констатирано е, че липсват доказателства за периода на хоспитализация на горното ЗОЛ, такива не били представени и в хода на съдебното производство. Липсвали данни за деня на дехоспитализацията на лицето, за да се прецени дали прегледът, извършен на 07.01.2020 г. е в рамките на един месец след дехоспитализацията, съответно дали този контролен преглед е вече е бил закупен от НЗОК, по правилото на чл. 344, ал. 1, т. 1, б. "г" НРД МД 2020-2022. На следващо място, липсвали и доказателства въпросния преглед да е бил отчетен с "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение"-бланка МЗ-НЗОК, за да е установено нарушението на забраната по чл. 349, ал. 3 от НРД МД 2020-2022, поради което последното нарушение се явявало недоказано и не били налице предпоставките на чл. 414, ал. 1 НРД МД 2020-2022, за налагане на санкция в определения размер. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт в частта му по т. 29-44. В т. 29-44 от процесната заповед са констатирани нарушенията на условията и реда за оказване на медицинска помощ, поради неспазване на изискванията за диспансеризация съобразно Наредба № 8/2016 г. и Приложение 13 към НРДМД 2018 /т. 28-38/, както и поради извършена медицинска дейност извън адреса на дейност на 13, посочен в договора с НЗОК – в нарушение на чл. 30, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 117, т. 2, чл. 109 и чл. 118 от НРДМД 2020-2022, както и на чл. 7, т. 1 и т. 2 от индивидуалния договор, сключен с 13 /т. 39-44/. Административният орган е приел, че в посочените в заповедта случаи на ЗОЛ не е осигурена медицинска помощ по вид, обем и качество, съставляваща на договорената. Споделят се мотивите на съда, че проверката в частта й, констатираща нарушенията и обосновала издаването на заповедта в частта й по т. 29-44 е извършена от длъжностни лица без необходимата компетентност, изискуема съгласно чл. 5, ал. 2 от Инструкция № РД-16-31/23.06.16 г. и Инструкция № РД-16-43/09.06.20 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО. При осъществяване на контрол върху изпълнителите на медицинска помощ, длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които нямат образователно квалификационна степен магистър по медицина, нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО. В случая в състава на проверяващия екип има само един лекар, което обосновава извод за извършена проверка от длъжностни лица без необходимата компетентност да констатират факти и обстоятелства, свързани с критериите за качество и достъпност на медицинската помощ по чл. 59в от ЗЗО. Това нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на оспорената заповед, основана на тази проверка. Незаконосъобразна е оспорената заповед и в частта й по т. 45, визираща случай на отчитане на контролен преглед на ЗОЛ, в рамките на един месец след дехоспитализацията на пациента. Действително, липсват доказателства за периода на хоспитализация на горното ЗОЛ, такива не са представени и в хода на съдебното производство. Липсват данни за деня на дехоспитализацията на лицето, за да се прецени дали прегледът, извършен на 07.01.2020 г. е в рамките на един месец след дехоспитализацията. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,