Решение № 11251 от 25.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2020 г.
ВАСVI отделение25.08.2020 г.докладчик т Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8411 от 30.12.2019 г. по адм. дело № 12258/2019 г. на Административен съд – С.- град. Р. не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11251 от 25.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от "Д-р Д. Г. – АИППМП 2011" ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника адвокат Ж. Д. срещу решение № 8411 от 30.12.2019 г. по адм. дело № 12258/2019 г. на Административен съд – С.- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-15-487 от 07.05.2019 г. на Директора на СЗОК за частично прекратяване на договор № 22-1526 от 2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт, при алтернативност- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски.
Ответникът – Директорът на СЗОК чрез юрисконсулт К. Й. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд-С.-град е отхвърлил жалбата на " Д-р Д. Г. – АИППМП 2011" ЕООД срещу заповед № РД-15-487 от 07.05.2019 г. на Директора на СЗОК за частично прекратяване на договор № 22-1526 от 2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Съдът е приел, че е безспорно установено обстоятелството, че д-р Д. Г. е отчела дейност по отношение на здравно осигурено лице, която не е извършена. С оглед на това нарушение, което е първо такова, е наложена съответната санкция предвидена в чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО във връзка с чл. 407, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2018 г. - частично прекратяване на договора по определен пакет, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност.
Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че " Д-р Д. Г. – АИППМП 2011" ЕООД е страна по индивидуален договор № 22-1526 от 2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Административното производството е започнало по сигнал от ЗОЛ, относно проведени прегледи и ваксинации от личния му лекар, които лицето е твърдяло, че не са му правени. Със заповед № РД-18-553/27.03.2019 г. директорът на СЗОК е наредил да бъде извършена проверка във връзка с изясняване на обстоятелствата по сигнала с вх. № 35-00-409/11.03.2019 г. и изпълнението на дговора. Съставен е протокол № РД-18-553-1/27.03.2019 г., връчен на 09.04.2019 г., в който са обективирани констатации за нарушения на цитирания по-горе договор, както следва:
- На името на ЗОЛ подало сигнала са издадени два амбулаторни листа с № 8581 от 09.11.2017 г. и 6317 от 29.08.2018 г. от д-р Г. с диагноза по МКБ Z00. 0 "Общ медицински преглед", профилактика на ЗОЛ над 18 г., първични.
- При справка в информационната система на НЗОК е установено, че на името на ЗОЛ има регистрирани още 8 амбулаторни листа, както следва: № 6111 от 30.09.2008 г., 5690 от 20.10.2011 г., 5855 от 26.09.2012 г., 5055 от 05.08.2013 г., 3562 от 23.05.2014 г., 7238 от 08.10.2014 г., 8339 от 12.11.2015 г. и 8020 от 11.11.2016 г.
Посочените прегледи са отчетени и заплатени от НЗОК по 12 лв. всеки съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от индивидуалния договор. При изискване на тези амбулаторни листове от медицинското досие на ЗОЛ, същите не са били представени. Представен бил само АЛ № 6317 от 29.08.2018 г., за който в писмено становище на касаторката е посочила, че е на ЗОЛ, която е с еднаква дата на раждане и на която подписа е същия. Заявено е било, че няма проведени прегледи на ЗОЛ подало сигнала през 2017 г. и 2018 г. Съставен е бил протокол за установяване на липси. Ответникът е приел, че отчетените медицински прегледи по амбулаторни листа с № 8581 от 09.11.2017 г. и 6317 от 29.08.2018 г. не са реално извършени, поради което получените за тях средства от НЗОК в размер на 24 лв. следва да бъдат възстановени като недължимо платени. Прието е било, че отчитането на медицинска дейност, която не е извършена в изпълнение на договора с НЗОК, е основание за търсене на административна отговорност съгласно гл. ХХІ от НРД за МД от 2017 г. и 2018 г.
Съставен е бил протокол за неоснователно получени суми № РД-18-553-2/27.03.2019 г. В протокола за неоснователно получени е отразено, че лекарят е съставил отчети за извършени медицински прегледи през 2017 г. и 2018 г., в които е посочил прегледи на ЗОЛ, каквито не са извършени, т. е. посочил е неверни данни, за което носи отговорност съгласно чл. 218 от НРД за МД 2017 г. и чл. 215 от НРД за МД 2018 г. по условията на действащия НРД за МД. Прието е, че следва да възстанови сумата от 24 лв., получена без правно основание съгласно чл. 76б, ал. 1 ЗЗО. Срещу протокола за неоснователно получени суми не е депозирано възражение.
Административното производство е приключило с постановяване на заповед за частично прекратяване на договор № 22-1526 от 2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ съгласно чл. 59, ал. 2, т. 1 от него. В заповедта е прието, че са нарушени чл. 143, т. 1 от НРД за МД 2017 г. и чл. 142, т. 1 от НРД за МД 2018 г., защото ОПЛ не съхранява здравно медицинско досие на пациент. Съгласно чл. 221 от НРД за МД 2017 г. и чл. 217 от НРД за МД 2018 г. това досие следва да включва първични медицински документи, какъвто е амбулаторния лист съгласно чл. 222, ал. 1 от НРД за МД 2017 г. и чл. 219 от НРД за МД 2018 г. В случая отразената медицинска дейност спрямо ЗОЛ през 2017 г. и 2018 г. не е реално извършена, което представлява нарушение на договора и е основание за налагане на санкция съгласно чл. 98 от НРД за МД 2018 г. и чл. 96 от НРД за МД 2018 г. Същата е определена съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, пр. 1, б. "а" от ЗЗО частично прекратяване на договора за извънболнична медицинска помощ по определен пакет – по отношение на лекаря, който не е извършил дейността, която е отчел. От справки за фактурирани дейности по амбулаторни листа № 6317 и № 8581, посочените в тях суми са платени.
С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа посочените в ал. 2 реквизити, като е спазена съответната процедура и ред за извършване на проверката, регламентиран в ЗЗО.
В настоящия случай е безспорно установено, че е отчетена дейност, която не е извършена. Безспорно е, че се касае за първо нарушение, както и че санкцията е наложена на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а", пр. 1 от ЗЗО, чл. чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г. и и чл. 59, ал. 2, т. 1 от индивидуалния договор - частично прекратяване договора по определен пакет, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност.
Съгласно нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а", пр. 1 от ЗЗО, директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Същата хипотеза е предвидена и в чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г. и чл. 59, ал. 2, т. 1 от индивидуалния договор.
Неоснователни са наведените оплаквания в касационната жалба, че наложената санкция е довела не до частично, а до цялостно прекратяване на договора. В случая договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който не е извършил съответната дейност, а не по отношение на лечебното заведение, към което лекаря работи и извършва дейността си. Без значение в случая е обстоятелството, че д-р Гинчева едновременно е управител и представляващ лечебното заведение, и заедно с това и лекаря, който осъществява дейност в него. Не е налице съвпадение и препокриване на правните фигури и субекти. Юридическото лице "Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ 2011" е напълно самостоятелен, отделен и различен правен субект от физическото лице. В случая първичното нарушение е извършено от д-р Гинчева като физическо лице, полагащо труд към юридическото такова. Поради това за първо нарушение в цитираните по-горе санкционни норми е предвидено, че договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който не е извършил съответната дейност.
Юридическото лице "Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ 2011" ЕООД може да продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, които да я упражняват. Поради това законосъобразно е наложена санкция частично и само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има само и единствено в случаите на повторност.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което решението на Административен съд С. град не страда от наведените с касационната жалба пороци. Цитираната съдебна практика в жалбата е неотносима към настоящия случай. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,