Решение № 10567 от 23.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5725/2026 г.

ВАСЧетвърто отделение23.10.2026 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 347/19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 512/2025 г. на Административен съд - София област, X състав. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на община Костенец сумата от 810 /осемстотин и десет/ евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Георгиева, срещу решение № 347/19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 512/2025 г. по описа на Административен съд – София област /АССО/, X състав, с което е отменено решение № РД-03-РД/780 от 13.03.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция в размер на 10 % от разходите, поискани от бенефициента за възстановяване по договора за възлагане на обществената поръчка със стойност на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 131 673. 66 лв., без ДДС, и са присъдени направените по делото разноски. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора – за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът – община Костенец, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Христова, в депозиран отговор на касационната жалба и в представени писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски, по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № РД-03-РД/780 от 13.03.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция в размер на 10 % от разходите, поискани за възстановяване от бенефициента по договор за възлагане на обществената поръчка на обща стойност от 131 673. 66 лв., без включен ДДС. Поръчката е с правно основание чл. 191, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, чрез публикувана в РОП и изпратена до участника „Булстрой монтажи“ ЕООД покана, като следствие от извършено прекратяване по чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗОП /липса на подадени оферти/ при предходно възлагане чрез събиране на оферти по чл. 187 и следващите от закона. Провеждането на процедурата с предмет "Избор на изпълнител за извършване на строително-монтажни работи за обект "Туристическа атракция и зона за отдих в град Костенец" е в изпълнение на сключен между изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", от една страна, и МИГ "Костенец – Долна баня" и община Костенец, от друга страна, договор № BG06 RDNP001-19. 774-0002-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, чрез подбор на проектни предложения по подмярка 19. 2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общините местно развитие" за бенефициенти, възложители по ЗОП. Финансовата колекция по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е определена на бенефициента за извършени нарушения на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗОП, и е в размер на 10% от сумата по договора - 131 673. 66 лв., без включен ДДС, като е наложена на основание т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 „Видове нередности и процентни показатели за финансови корекции“ към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансова корекция и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ /Наредбата/. Същото касае случаите, при които нередността се отнася до критерии за подбор, които, без да са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за избор с публична покана. Посочените от административния орган условия, ограничаващи необосновано конкуренцията са две и са свързани с определените от възложителя критерий за подбор, като първото от тях е участникът да е вписан в Централния професионален регистър на строителя /ЦПРС/, съгласно Закона за камарата на строителите /ЗКС/, и да има валидно удостоверение за изпълнение на строежи първа група, четвърта категория, а второто е да представи застраховка за професионална отговорност по чл. 171 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в размер съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Според изпълнителния директор те не са съобразени с предмета и сложността на поръчката, който не е строителство, а текущ ремонт, за извършването на който липсва законово изискване за правоспособност – регистрация в ЦПРС, съответно за притежавана валидна застраховка на професионалната му отговорност. С обжалваното решение първостепенният съд приема оспорването за основателно и доказано, независимо от правните констатации, че административният акт е издаден от компетентен орган /какъвто е изпълнителният директор на ДФЗ с делегирани на основание чл. 20а ЗПЗП правомощия за издаване на решения за налагане на финансови корекции/, съответства на предвидените в закона форма и съдържание, съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е постановен при спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 от същия закон. В мотивите на съдебния акт решаващият състав на АССО формира заключение, че процесните два критерия за подбор изцяло съответстват на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 ЗОП, тъй като са необходими на възложителя за установяване на възможността на участниците да изпълнят качествено и в срок предмета на обществената поръчка. За целта съобразява същността и спецификата на предвидените за изпълнение в одобрената документация и представляващата задължителна част от нея техническа спецификация, строително-монтажни дейности /СМР/, реализирането на които е констатирано и в заключението на допуснатата, приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Съдът излага съображения, че както изискването към участниците да са регистрирани в ЦПРС за строителство първа група, четвърта категория, така и притежаването от тях на валидна застраховка за професионална отговорност, са съобразени с предмета и сложността на поръчката. Предвид това, определя за несъстоятелен основния мотив на изпълнителния директор на Фонда, послужил като фактическо основание за определяне на финансовата корекция, а именно липсата на необходимост от издаване на строително разрешение, предвид обстоятелството, че законът не изисква наличие на такова за СМР за извършване на текущ ремонт на съоръжение, съчетан с направата на градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен по чл. 151, ал. 1, т. 1 и т. 12 ЗУТ. Отделно от това, се позовава на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗКС, предвиждаща задължително вписване в професионалния регистър не само на строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл.137, ал.1 ЗУТ, но и на онези, които изпълняват отделни видове СМР, посочени в Националната класификация на икономическите дейности /НКИД/, позиция „Строителство“, установявайки идентичност на част от заложените в техническата спецификация СМР с дейностите, включени в предходната Класификация на икономическите дейности /КИД-2008/ на Националния статически институт /НСИ/, действала по време на откриване и провеждане на процедурата и по-точно заложените довършителни строителни дейности в раздел „F“, т. 43.33 и т. 43.34 от нея. Първостепенният съд излага самостоятелни мотиви и за липса на нарушение на общата разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП, съдържаща забрана за сключване на условия или изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки, като се позовава и на т. 51 от Решение на Съда на Европейския съюз от 31.03.2022 г. по дело С-195/21 относно обективната необходимост от определяне на критерии за качественото изпълнение на предмета на конкретната обществена поръчка и тяхната пропорционалност. Решаващите изводи на съда са, че макар да са установени вярно главните факти в производството пред Фонда, същите са неправилно преценени като нарушение на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. ЗОП, поради което липсва "нередност", съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Така мотивиран, той постановява оспорения пред касационната инстанция съдебен акт, с който отменя решението на изпълнителния директор на ДФЗ за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и определяне на финансова корекция и осъжда ДФЗ да заплати на общината разноските по делото. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно съдържанието на отделните видове СМР, които се включват в предвидения текущ ремонт на съоръженията и в изграждането и монтажа на паркови елементи с височина до 2,5 м в ПИ с идентификатор 38902.500.405, находящ се в град Костенец, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на нарушение на специалното изискване по чл. 59, ал. 2 ЗОП, тъй като и двата процесни критерия за подбор - годност/правоспособност по чл. 60 ЗОП и икономическо и финансово състояние по чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП са съобразени с предмета и сложността на поръчката и не нарушават забраната по чл. 2, ал. 2 от същия закон за необосновано ограничаване на участието на стопанските субекти в провежданите процедури. Поради това, те неправилно са определени от изпълнителния директор на ДФЗ като нередност по смисъла т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за които финансовата корекция е 10 % от поисканите за възстановяване от общината разходи по договора. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция, след прилагането от негова страна на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз от 31.03.2022 г. по дело № С-195/21. На същото решение се позовава и издателят на административния акт в касационната жалба, излагайки доводи, че преценката дали обявен критерий за подбор представлява нарушение на общите законови правила, обезпечаващи прилагането на принципите на свободна конкуренция и равнопоставеност на стопанските субекти, предполага проверка в три насоки: дали той е свързан с предмета на поръчката, необходим ли е за установяване възможностите на кандидатите и доколко е пропорционален. В тази връзка следва да се подчертае, че данни за извършена от негова страна такава преценка не се съдържат в административното производство, в това число и в акта, с който то е приключено. Противно на изтъкнатите от касатора възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция, че предвидените за реализиране СМР, по начина, по който са отразени в техническата спецификация и в количествено-стойностната сметка, макар и да представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР на ЗУТ, за който чл. 151, ал. 1, т. 1 и 12 от същия закон, не изискват издаване на разрешение за строеж, съответно не са квалифицирани, като самостоятелна категория строеж по чл. 137 ЗУТ, съдържат много елементи, характерни за основните ремонти, дефинирани в § 5, т. 42 ДР на закона. В тази връзка административният съд правилно е причислил към тях: демонтажа на съществуващите бетонов борд по периметъра на фонтана, облицовка от плочки по стените му и настилките, частичното отнемане на подложния слой; доставката и монтажа на нов стоманобетонов борд, изпълнението на армирана стоманобетонова настилка в контура на фонтана, повдигане на дъното му и замонолитване на каменната композиция; хидроизолация на дъното на фонтана; облицовката с плочки на стените и дъното на фонтана; доставка и монтаж на гранитни елементи за "каменната композиция"; монтажа на ел. инсталация и оборудване, на ВиК инсталацията; ремонта и обособяването на пътеки и настилки около фонтана; изпълнението на подложни слоеве, бетонов борд; полагането на гранитогрес; обособяването на места за сядане, маси за игра, беседки, информационни елементи. Преценени, съобразно предоставената в утвърдената техническа спецификация информация, че съществуващият фонтан в централната част на града в момента изобщо не функционира и е изгубил привлекателността си като градска атракция, а в същото време и предвид централното му разположение има потенциал да се използва като градска атракция с места за почивка и като информационна отправна точка за туристическите маршрути в района, предвидените СМР са от реално значение за създаването на по-добри условия за развитие на туризма чрез развлекателни съоръженията и прилежаща инфраструктура. Това от своя страна е положителен фактор за икономическото развитие в туристическия регион посредством инвестиране и създаване на спортна, културна и развлекателна инфраструктура в общината. Предвид посоченото, въвеждането на изисквания към потенциалните участници да са регистрирани в централния професионален регистър за строители, изпълняващи четвърта категория строежи /какъвто принципно е основният ремонт по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „д“ ЗУТ/, които са малко по-стриктни от минималните такива, предвидени не за основен, а за текущ ремонт, от гледна точка на възлагащия орган са необходими, за да се гарантира по-специално изпълнението на поръчката със стандарт за качество, който той счита за подходящ и каквато възможност е утвърдена в т. 50 от цитираното решение на СЕС. Още повече, че цялата доказателствена съвкупност, установена безпротиворечиво в първоинстанционното производство, сочи недвусмислено, че двата спорни критерия за подбор са безусловно необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, свързани са с предмета й и са пропорционални на него, с което е изпълнено и указанието на СЕС в т. 53 от решението. В този смисъл е правилен изводът на първостепенния съд, че след като не е допуснато от кмета на общината нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП при провеждане на възлагането, основание за сключване на договора за обществената поръчка, то не е налице нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, която да има за резултат частична отмяна на предоставената безвъзмездна финансова помощ. В конкретната хипотеза, съдът като е отменил оспореното решение за налагане на финансова корекция, е постановил законосъобразно и правилно решение. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е основателно и следва да бъде уважено. Същите са в размер на 810 евро - за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Разноските са своевременно поискани и доказани с представения договор за правна защита и съдействие от 28.09.2026 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

30