Решение № 15564 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2019 г.

Решение № 15564 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната против решение № 3849 от 18.03.2019 г., постановено по адм. дело № 965/2018 г. на Върховния административен съд – тричленен състав на второ отделение, с което е отменена заповед № 3 С–350 от 14.12.2017 г. (във връзка със заповед № 3 С–17 от 15.01.2018 г. за поправка на явна фактическа грешка в оспорената заповед) на министъра на отбраната за изземване на имот държавна собственост, предоставен в управление на министерство на отбраната. Изложените съображения за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 171, ал. 4 от АПК и неправилно прилагане на чл. 80а от ЗДС са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата М. Стоилова от [населено място] е оспорила касационната жалба по съображения за обоснованост и правилност на обжалваното решение, изложени в писмен отговор и в писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство е заповед № 3 С – 350 от 14.12.2017 г., издадена от министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от ЗДС е наредено изземване от М. Стоилова на недвижим имот, частна държавна собственост (акт № 06770/29.07.2008 г.), включен в жилищния фонд на министерството на отбраната, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] представляващ апартамент [номер] със застроена площ 105. 14 кв. м., заедно с прилежащ таван № [номер] и 1, 479 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. С постановеното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил оспорената заповед, след като е обосновал извод за издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. В административното производство не са били изяснени всички факти и обстоятелства, относими към наличието на предпоставките по чл. 80а от ЗДС. Не са обсъдени съществени факти от значение за издаване на законосъобразен акт: сключен през 1995 г. предварителен договор за продажба със съпруга Б. Рангелов (военнослужещ) по време на брака му с жалбоподателката, заплащане на продажната цена, извършен въвод във владение през 2004 г., наличие на правно основание за ползване на имота след развода. Налице е индиция за спор за собственост между страните, като жалбоподателката се позовава на изтекла придобивна давност. Този спор следва да бъде разрешен по общия граждански ред. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) министърът на отбраната издава заповед за изземване на имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, когато имотът се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение. В оспорената заповед като фактическо основание за издаването й е посочено, че имотът се държи без основание. Отбелязано е, че е сключен предварителен договор без да се стигне до окончателен договор, но са пренебрегнати останалите служебно известни на административния орган факти във връзка със заплащането на цената и извършения въвод на съпрузите във владение на жилището. Не са били изяснени имуществените правоотношения след развода и ползването на семейното жилище, в резултат на което необосновано е прието, че бившата съпруга М. Стоилова задържа имота без основание. Неизясняването на всички относими към спорния въпрос факти и обстоятелства се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се е отразило върху правилното прилагане на материалния закон. Предвид изложените обстоятелства оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК се преценява като неоснователно. Неоснователно е и оплакването за съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 171, ал. 4 от АПК с оглед отразената в мотивите на съдебното решение възможност за довършване на фактическия състав на продажбата съгласно § 144 от ЗИД на ЗОВСРБ (ДВ бр. 16 от 2010 г.) и цитираната съдебна практика. Съдопроизводственото правило на чл. 171, ал. 4 от АПК се прилага в хода на съдебното дирене при посочване и събиране на доказателства за твърдяните от страните факти. В постановените по хода на делото актове не са давани указания към страната за извършване на процесуални действия, които не са относими към твърдените от нея обстоятелства или към посочените основания за отмяна на атакуваната заповед. Изложените доводи в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на материалния закон са изцяло неоснователни. Оспорената заповед по чл. 80а от ЗДС е издадена поради държане и задържане без правно основание на имот, за който не е сключен окончателен договор с вещноправен ефект. Държането съгласно чл. 68, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС) е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. При владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владелецът упражнява фактическа власт върху вещ, която държи като своя. Ответницата по касация поддържа становище, че е придобила по давност правото на собственост върху имота, който след извършения въвод владее необезпокоявано повече от 10 години. Предявила е установителен иск за собственост срещу министерството на отбраната, като образуваното гр. д. № 17280/2018 г. по описа за 2018 г. на Софийски градски съд е висящо. Налице е спор за материално право на собственост върху процесното жилище, който подлежи на разрешаване от гражданския съд. Разрешаването на спора за собственост върху недвижимия имот е предпоставка за издаване на законосъобразна заповед за изземване по реда на чл. 80а от ЗДС. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от ответницата по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на заплатената сума от 1000 лв. е неоснователно, като се има предвид сложността на спора и обемът на извършените процесуални действия за адвокатска защита на страната. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, ІІ колегия - петчленен състав,