Решение № 9313 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3300/2016 г.

Решение № 9313 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3300/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Главния архитект на община-Плевен, против решение № 64/16.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1071/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен, с искане за отмяната му, като неправилно. В с. з. касационният жалбоподател се представлява от юрк. Игнатов, който поддържа жалбата по съображения, подробно изложени в същата. Ответникът - К. И. Б., редовно и своевременно призован, не се явява и представлява. Депозирал е писмено становище по касационната жалба, с доводи за нейната неоснователност. Оспореното решение, като правилно и обосновано, като постановено в съответствие на материалния закон и процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Неправилна се счита преценката на съда, че жалбоподателят има качеството на заинтересована по делото страна - възложител по смисъла на чл. 140, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 161 ЗУТ, който да има правото да поиска от Главния архитект на общината издаването на виза за проектиране. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на К. И. Б., е отменен като незаконосъобразен - издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, мотивиран отказ с № С 94К-1038-1/02.12.2015 г. на Гл. архитект на община-Плевен, за издаване на виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ, за допълващо застрояване - гараж, в УПИ ХV, с идентификатор 56722.654.197, кв. 7 по плана на гр. Плевен, и е върната преписката за ново произнасяне по искането от 21.04.2015 г., като е осъдена общината да заплати на жалбоподателя сумата от 600 лв. разноски. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че имотът е собственост на община-Плевен, а жалбоподателят и И. Г. М. имат отстъпено право на строеж върху терена, като Б. е собственик на изградените в него жилище на ет. 1, обект за търговска дейност в приземния етаж и ателие за творческа дейност - ет. 4, М. П. П. е собственик на жилище - ет. 2 и И. Г. М. е собственик на жилище - ет. 3 от построената в ПИ сграда. По заявлението на ответника, на 15.06.2015 г., Главният архитект е издал скица № 504 с виза за проектиране на гараж, но по реда на чл. 50 ЗУТ - като временен строеж, с обхват УПИ и съседните му имоти, с отразена улична регулация и линии на застрояване на обекта, предвиден за свободно разполагане. Същата е била обжалвана от Б. и с решение № 477/30.10.2015 г. по адм. дело № 554/2015 г. на АС-Плевен, е била отменена, като делото е върнато като преписка на административния орган, за ново произнасяне по искането по чл. 140 ЗУТ. Дадените указания са да се изясни обхвата на отстъпеното от общината право на строеж, налице ли са други последващи актове, ако е налице промяна и визата да се издаде върху комбинирана скица от КК и ПУП, с посочване на заинтересованите страни, които ще бъдат непосредствено засегнати, като се установи и актуалното положение досежно съответствието на броя, характера и разположението на съществуващите сгради с КК и ПУП. Въпреки, че цитираното дело е приложено по настоящето, съдът е препредал съдържанието му подробно в обстоятелствената част на настоящето решение. За да отмени мотивирания отказ, на база допълнително представените доказателства, е приел, че Б. се явява заинтересовано лице да иска издаване на виза за проектиране, тъй като е собственик/носител на ограничено вещно право на строеж/пристрояване на жилище, гараж № 3, преустроен в кафе-аперитив с пристройка към него, въведено в експлоатация, в поземления имот, собственост на общината, за който се иска виза за проектиране на гараж и за който няма учредено право на строеж от страна на собственика на земята. По този въпрос съдът е изложил съображения, проследявайки характера, вида и предназначението на визата за проектиране, приемайки, че тя е предпоставка за учредяването на правото на строеж, инвестиционни проекти и разрешение за строеж, а текстовете от Наредба № 7 на община - Плевен касаят учредяване на право на строеж, след взето решение на общинския съвет, въз основа на търг или конкурс, каквито няма инициирани в настоящия случай. Затова съдът е направил извода, че изложените мотиви в отказа са неотносими към подаденото заявление, отменил го е и е дал указания Гл. архитект да изследва единствено предпоставките по чл. 140 ЗУТ, във връзка с чл. 41, ал. 2 от с. з., да прецени допълнително представените документи, за които той е задължен и в решението по адм. дело № 554/2015 г. и да уведоми и другите заинтересовани лица с вещни права в процесния имот. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила, то е постановено след направен цялостен анализ на събрания доказателствен материал, при спазване на процесуалния закон и относимите материални норми, обосновано е и касационни основания за отмяната му не са налице. Несъстоятелно е възражението в касационната жалба, че ответникът не притежава качеството на възложител по смисъла на чл. 140, вр. чл. 161 ЗУТ и няма правото да се позовава на отстъпено му с договор от 13.08.1990 г., сключен въз основа на заповед № РД-15-1290/29.05.1990 г. на ОбНС - Плевен, възмездно право на строеж. Видно от цитираните и приложени по делото доказателства, в изпълнение на дадените с влязлото в сила решение № 477 указания, правото на строеж не е учредено за частта от терена, върху която е изпълнена триетажната сграда, в отделните обекти на която вече е придобита съответна собственост, а върху "държавна земя от 450 кв. м.", което е цялата площ на парцела, видно от АДС и по Акта за частна общинска собственост. Не могат да не се отбележат и фактите, че Главният архитект, по подаденото от Б. заявление, вече веднъж е издал виза за проектиране, но за временен строеж, отменена от АС-Плевен, че на поисканото становище, Гл. юрисконсулт на община-Плевен е изразил подробно позицията си, че не следва да се изследват вещноправни въпроси... и т. н. по поисканото издаване на виза (л. 11 по делото), съдът в решение № 477 също е дал конкретни указания - визата да се издаде върху комбинирана скица от КК и ПУП, след подробно изследване на характера, необходимото съдържание и предназначението й. Постановеният отказ не съответства на последователните действия на общинската администрация дотук, след като по искането на Б. за пристрояване, (което впрочем също е извършено върху терен извън осъществената жилищна сграда), са издадени необходимите строителни книжа, без да се поставя обсъждания сега въпрос - на 21.02.2003 г. е бил одобрен архитектурния проект, въз основа на Протокол на ЕСУТ от същата дата, а почти месец по-късно е била издадена заповед за отстъпване право на строеж № РД-10-168/14.03.2003 г. На 21.03.2003 г. е бил подписан и договорът за учредяване на право на пристрояване върху общинска земя, в който се съдържа изричното позоваване "на отстъпеното право на строеж върху държавна земя от 13.08.1990 г." Първоинстанционният съд по настоящето дело от своя страна също детайлно е изследвал всички характеристики на визата за проектиране, като е конкретизирал и допълнил вече дадените указания към административния орган по адм. дело № 554/2015 г. на АС-Плевен. Логичен и издържан е изводът му, че издаването на виза е първото по време действие спрямо учредяването на право на строеж, а не обратното и това е така, тъй като трябва да се изследват възможностите на терена, във връзка с поисканото осъществяване на допълващо застрояване, допустимостта му съобразно строителните правила и норми и едва след това да се търси обективната предпоставка за реализирането му - съгласието на собственика на земята. Обоснован е и извода в решението, че Наредбата на общината, два текста от която са цитирани като основание в процесния отказ, е неприложима в случая. С оглед така изложените съображения, оспорването е неоснователно, за съдебния акт не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основани чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,