Решение № 7632 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 315/2017 г.

Решение № 7632 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 315/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Т.-полицейски орган в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"-МВР, чрез процесуален представител, против решение № 7019 от 11.11.2016г ., постановено по адм. дело № 8116/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена заповед за задържане на лице № 1266 зз-134/20.07.2016 г. на полицейски орган при ГДБОП-МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмени бележки. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови този резултат Административен съд С.-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че в акта е посочено единствено правното основание за задържане на лицето, но липсва описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които задържаното лице e извършило някаква противообществена проява или престъпление. Не било ясно защо е задържано лицето И. И. Я. по жалба, и има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление. Обжалваното решение е неправилно. Горепосочените изводи на АССГ са необосновани и не съответстват на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства. В оспорената заповед като фактически и правни основания е записано, че лицето Янев е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за престъпление по чл. 321 и чл. 255 от НК. Тези основания кореспондират със съдържащите се в предложение рег. № 123160-103/12.07.2016 г. на разследващ полицай при СБОП-Б. данни, че лицето И. И. Я., контролирайки и ползвайки обръчи от търговски дружества, извършва фиктивни сделки и услуги, от която дейност се формират изкуствени обеми от данъчен кредит, който в последствие се ползва от търговски дружества собственост и/или контролирани от организатора на престъпната схема, като дружествата формират огромни задължения, с което се ощетява републиканския бюджет в особено големи размери. Посочени са 29 търговски дружества, посредством които се намаляват задълженията по ЗДДС и се избягва плащането на данъци. Извършени са редица действия по разследване, вкл. обиск и изземвания в обекти и МПС, собственост на И. И. Я.. В процесния случай в посоченото предложение, част от административната преписка, се съдържат данни, обосноваващи предположението, че има вероятност именно И. Я. да е извършил посочените действия, представляващи състави на престъпления по чл. 321 и чл. 255 от НК. Противно на съображенията на АССГ развити в обжалваното първоинстанционно решение, касае се за получени данни в см. на информация, доведена до знание на полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление, а не "достатъчно данни" по см. на чл. 207, ал. 1 НПК, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК- обосноваващи основателно предположение, че е извършено престъпление, като условие за образуване на досъдебно производство. Такива данни в процесния случай се съдържат и в докладна записка рег. № 12316р-246812.07.2016 г. на инспектори към СБОП-Б., а също така в и приетите по делото пред първата инстанция постановление за образуване на досъдебно производство от по пр пр. 95/2016 г. на прокурор при СП, определения на Специализирания наказателен съд по НЧ дела, постановени в производства по реда на чл. 161, ал. 1, вр. чл. 164 от НПК, протоколи за претърсване и изземване с разрешение на съдия и др. С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР . Такова обстоятелство по т. 1 от цитираната разпоредба е наличието на данни, че дадено лице е извършило престъпление. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, имаща за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Видно е, че спрямо И. Я. са съществували данни за съпричастност към определено престъпление и са предприети действия по разкриването му. Дали са налице всички елементи на съответния престъпен състав, е предмет на доказване в образуваното и проведено наказателно производство. Както се отбеляза по-горе процесната ПАМ няма за цел да наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да попречи на уличеното лице да участва в извършването му, да се укрие или да осуети наказателното преследване. Временното ограничаване на свободата на Янев е извършено в хипотеза на лиса на друга възможност за установяване по категоричен начин или опровергаване данните за съпричастност на лицето към престъплението. В този смисъл необосновано първоинстанционния съд е приел, че оспорения акт не е мотивиран, а от страна на административния орган не са представени никакви доказателства за връзката на задържаното лице с посочените престъпления. След като в процесния случай по отношение на Янев са били налице данни в см. на информация, доведена до знанието на полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление, неправилен и несъответен с приетите по делото писмени доказателства е извода на административния съд за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че АССГ необосновано и незаконосъобразно е отменил оспорената заповед за задържане на лице до 24 часа. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения, поради което след отмяна на решението на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на И. Я.. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП . По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение,