Решение № 8355 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2024 г.
ВАСТрето отделение04.07.2024 г.докладчик Кремена Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 428/26.01.2024 г. по адм. дело 1005/2023 г. по описа на Административния съд-Хасково.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на М. А. М. и М. К. М., разноски в касационната инстанция в размер на 500 /петстотин /лева за всеки от тях.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА
Мотиви
Производството е образувано по касационна жалба на Кмета на община Свиленград срещу решение 428/26.01.2024 г. по адм. дело 1005/2023 г. по описа на Административния съд-Хасково, с което е отменен отказ 3896/20.07.2023г. на кмета за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация и преписката е изпратена на органа за произнасяне в срок от 14 дни. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено ,като се присъдят разноски. Ответниците М. А. М. и М. К. М., чрез адв. Капасъзова, в представен писмен отговор и писмени бележки са оспорили касационната жалба и са поискали присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно, а касационната жалба - основателна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административният съд е образувано по жалба на М. А. М. и М. К. М. от гр.Свиленград срещу Отказ peг. 3896/20.07.2023г за извършване на заверка на молба-декларация рег. В-4682/03.07.2023г., издаден от Кмет на Община Свиленград, за признаване на правото им на собственост върху имот с идентификатор 65677.703.19 чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС. Установено е, че има издадено Удостоверение от Дирекция МДТТД при Община Свиленград, видно от което имотът е деклариран и записан на имената на М.М. и М.М., като върху него от Дирекция ОСЕ има отбелязване, че за имота бил съставен акт за общинска собственост, както и друго относно липса на задължения към ОСЕ. В молбата-декларация са посочени три лица, които да бъдат разпитани от нотариуса в производството при извършване на обстоятелствената проверка. Върху молбата има изписване срещу подпис за Кмет - Отказвам да съгласувам, тъй като за имота има съставен акт за общинска собственост. С процесния Отказ peг. 3896/20.07.2023г. за извършване на заверка на молба-декларация В-4682/03.07.2023г., издаден от Кмет на Община Свиленград, е отказано заверка на молбата, тъй като за имота имало съставен акт за частна общинска собственост /АЧОС/, както и било издадено Удостоверение 3831/19.07.2023г. Изрично в отказа е посочено, че АЧОС бил официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, установени в закон, който нямал правопораждащо действие. Исканата административна услуга била елемент от охранително производство и административният орган единствено удостоверявал дали имотът е актуван като общинска собственост, за което се сочи и че издали Удостоверение 3831/19.07.2023г. Посочено е още, че имотът е деклариран едва миналата година, а свидетелите били посочени от заявителя, а не изрично от кмета на общината, поради което е указано да се посочат свидетели, съседи на имота. Съдът приел, че в случая при наличие на материалноправните предпоставки по чл.587, ал.2 от ГПК, кметът е длъжен да извърши исканата административна услуга и като не е сторил това е постановил незаконосъобразен отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. След подаване на заявлението за заверка на молбата-декларация за извършване на обстоятелствена проверка общинската администрация е имала задължение да удостовери определени обстоятелства. Безспорно е установено, че жалбоподателите в първоинстанционното производство са поискали извършване на административна услуга, а именно заверка на молба-декларация, необходима им за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка при условията на чл. 587 ГПК. При установеното от фактическа страна и при анализ на производството по реда на чл. 587 от ГПК правилно съда е приел отказа за незаконосъобразен. В производството по реда на чл. 587 от ГПК административният орган - кметът на общината следва да извърши заверката на молбата декларация и отказът по съображения относими към спор за собственост е незаконосъобразен. Административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата- декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Следователно, административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителите да получат искания документ. Задължението му се изразява включително в издаване на удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост. Заверката на молбата-декларация всъщност означава административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот. Административният орган не е доказал наличието на основания за постановяването на отказ за извършване на заверката. Жалбоподателите са поискали да се снабдят с документи, за издаването на които е компетентна общинската администрация. Що се отнася до признаването на право на собственост на заявителите, то преценката за това се прави от нотариуса, който извършва обстоятелствената проверка, който може да удостовери правото на собственост или да откаже издаването на нотариален акт. Административният орган не може да възпрепятства извършването на обстоятелствена проверка под предлог, че имотът не е собственост на лицата, които са поискали издаването на документите, тъй като тази преценка е в прерогативите на нотариуса. На следващо място, от кмета се изисква във връзка с подаденото заявление за заверка на молба-декларация за признаване правото на собственост на заявителите чрез обстоятелствена проверка , да посочи лицата, указани от заявителя като свидетели, които да бъдат разпитани за целите на производството по обстоятелствена проверка. Разпоредбата на чл.587,ал.2 от ГПК вменява в задължение на кмета на общината да посочи три лица, които да свидетелстват в производството по обстоятелствена проверка, по възможност съседи на имота и като не е сторил това в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването му, правилно решаващият съд, позовавайки се и на релевантна за спора съдебна практика е приел, че е органът е постановил незаконосъобразен отказ. Съображенията на органа както относно собствеността на имота, така и по отношение на указаните от заявителя свидетели следва да бъдат посочени в молбата-декларация, която да бъде изпратена на компетентния в охранителното производство орган, а крайната преценка досежно наличието на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка принадлежи на нотариуса. При положение, че са били изпълнени всички изисквания за извършването на поисканата от М. А. М. и М. К. М. административна услуга, правилно първоинстанционният съд приел, че отказът на кмета на община Свиленград е незаконосъобразен, поради което го отменил и върнал преписката на органа за произнасяне в указания от съда 14-дневен срок. Не е налице необоснованост на решението, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на касатора с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение. Неоснователно е възражението за допуснати от съда процесуални нарушения. Нарушенията на съдопроизводствените правила рефлектират или върху възможността на някоя от страните да защити свои права и законни интереси или върху пълното и точно установяване на съществуващите релевантни и доказателствени факти, като пораждат непълнота на доказателствата. В случая, съдът от първата инстанция е разпределил доказателствената тежест между страните. Дал им е указания да представят по делото доказателствата, относими към твърдените от тях факти, допуснал е и е събрал релевантните за правилното решаване на спора. Обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка с направените възражения. Въз основа на това е изяснил фактите и ги е отнесъл към приложимата правна норма. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да се остави в сила. В полза на всеки от двамата ответници следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение, в брой по прил. Договори за правна защита и съдействие от 12.04.2024г. и от 16.04.2024г. Направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с предвидения в чл.8 ал.3 от Наредба1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд