Решение № 9941 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15752/2009 г.

Решение № 9941 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15752/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 104, ал. 1 и чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по искова молба на Павлинка Евтимова Петрова от гр. Плевен, против Министерство на отбраната (МО), за присъждане на обезщетение в размер на 1278,00 лв. за период от два месеца, през които тя не е работила след прекратяване на служебното й правоотношение. В последствие, с писмена молба от 11.01.2010 г. размерът на иска е увеличен на 9394,20 лв. - обезщетение за 10 месеца след уволнението й, през които не е работила.

Исковата молба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по иска, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), прие за установено следното:

Ищцата Петрова е изпълнявала по служебно правоотношение длъжността "старши експерт по собственост, управление и организиране разпореждането с имоти, частна държавна собственост, извън военно-жилищния фонд" (старши експерт) в Регионален отдел "Управление и разпореждане с недвижими имоти", гр. Плевен, към Дирекция "Управление и разпореждане с недвижими имоти" в Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната". Със Заповед на министъра на отбраната (МЗ) № РД-26-356/31.07.2008 г. служебното `и правоотношение е било прекратено. Против тази МЗ е подадена жалба от Петрова, заведена с вх. № 11485/20.08.2008 г. в Административен съд София-град (АССГ), по която е било образувано а. д. № 4910/2008 г. С определение № 2003/26.08.2008 г. производството по делото е прекратено и то е изпратено по подсъдност във ВАС, където е образувано а. д. № 11245/2008 г. С диспозитива на Решение № 10201/30.07.2009 г. по същото дело, е отделено производството по исковата молба от това по жалбата. Разпоредено е образуването на ново дело след влизане в сила на цитираното решение. Със същото решение МЗ е обявена за нищожна. То е обжалвано и оставено в сила с Решение № 14115/24.11.2009 г. по а. д. № 11170/2009 г. по описа на ВАС, 5-членен състав.

Предявената искова молба, с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДС, е против Министерство на отбраната (МО). Искът е за сумата 1278,00 лв., представляваща брутното възнаграждение на Петрова за два месеца, ведно с искане за заплащане на законната лихва от датата на предявяване на молбата до окончателното изплащане на сумата. По молбата е образувано а. д. № 15752/2009 г. С писмена молба от 11.01.2010 г., Петрова е увеличила предявеният иск на 9394,20 лв., представляващи обезщетение за период от 10 месеца от прекратяването на служебното `и правоотношение. Представя доказателства - трудова книжка и писмена декларация, че за същия период не е работила никъде.

Процесуалният представител на МО оспорва иска. Счита, че претендираното обезщетение е завишено с оглед размера на брутното възнаграждение, получавано от Петрова към момента на издаване на обявената за нищожна МЗ. Освен това прави искане от размера на обезщетението да се приспадне изплатеното такова в размер на 1278,00 лв. с правно основание чл. 106, ал. 2 от ЗДС и друго - в размер на 639,00 лв., обезщетение за неспазване срока на предизвестието от страна на органа по назначаване с правно основание чл. 106, ал. 4 от ЗДС. За посочените плащания са представени доказателства от страна на МО, неоспорени от Петрова.

Видно от заключението на назначеното по делото вещо лице длъжността, заемана от Петрова преди прекратяването на служебното и правоотношение е съкратена. С нейно съгласие, с МЗ № РД-26-925/19.12.2009 г. ищцата е била възстановена на длъжност "старши експерт" с ранг III младши в Сектор "Регионална дейност", гр. Плевен, Отдел "Регионална дейност и охрана" в Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" в МО. Средната стойност на основното месечно възнаграждение за тази длъжност, изчислен по реда на чл. 5, ал. 8 от ПМС № 46/26.02.2009 г. е 580,50 лв. Върху тази сума следва да се начислят 20% за прослужено време в размер на 116,10 лв. и 32% за работа в МО в размер на 185,76 лв. или общо брутното и трудово възнаграждение към момента на обявяване на МЗ за нищожна е в размер на 882,36 лв. Съдът не приема изчисленията на вещото лице, сочещи на същото в размер от 883,12 лв., тъй като видно от заключението му, полагащото се средно основно месечно възнаграждение е закръглено от него на 581,00 лв. вместо точния размер от 580,50 лв.

Искането на МО за приспадане на изплатените на Петрова обезщетения по чл. 106, ал. 2 от ЗДС се явява основателно. Това са плащания, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. Разликата се явява единствено на плоскостта на законосъобразността на административния акт, с който е извършено това: в случаите, когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на две месечни заплати. Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът с който е извършено това е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. Недопустимо е, за един и същ период от време, служителят да получи двойно обезщетение, поради което полученото от Петрова обезщетение за два месеца по 639,00 лв. трябва да се приспадне от размера на дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДС.

Искането за приспадане на изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДС в размер на една брутна месечна заплата се явява неоснователно. Основанието за изплащане на това обезщетение е недаването на задължителния срок на предизвестие от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, Петрова щеше да полага труд още един месец и да получи съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му, я е лишило от това месечно възнаграждение, поради което тя е получила обезщетението. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДС.

При така установеното от фактическа страна, исковата молба се явява основателна. Следва да се уважи предявеният иск до размер на 7545,60 лв., представляващи брутното възнаграждение на Петрова за 10 месеца минус вече изплатеното и обезщетение в размер на 1278,00 лв. с правно основание чл. 106, ал. 2 от ЗДС (8823,60 - 1278,00 = 7545,60). Искът в частта до 9394,20 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 20.08.2008 г. - датата на предявяване на първоначалната искова молба пред АССГ до окончателното изплащане на дължимите суми.

С първоначалната искова молба и молбата за увеличение на иска от 11.01.2010 г. Петрова е направила искане за присъждане на направените от нея съдебни и деловодни разноски. Видно от представените по делото доказателства разноските, направени от ищцата са в размер на 1100 лв.: 900,00 лв. адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. - определен хонорар за вещото лице, внесени от нея. Съобразена уважената част на иска спрямо предявената, следва да бъде осъдено МО да заплати на ищцата сумата 883,54 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 203 - 207 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение