Решение № 4966 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11823/2020 г.

Решение № 4966 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11823/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1986 от 25.10.2019 г. по адм. дело № 1652/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която по жалба на "Експрес гаранцион" ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000317005498-091-001/22.02.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 74/18.05.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са определени задължения по ЗКПО в размер над 12 763, 50 лв. до размера установен в РА от 15 848, 58 лв. главница и лихви в размер над 2 240, 88 лв. до установените в РА в размер на 2 866, 40 лв. В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С Решение № 1297/11.09.2020 г. по същото дело, в производство по реда на чл. 175 и сл. от АПК, е допусната поправка на явна фактическа грешка, като в диспозитива на решението след израза "само в частта над... ", вместо "12 763, 50 лв. главница и лихва в размер на 2 240, 88 лв.", да се чете "13 342, 15 лв. главница и лихва в размер на 2 413, 09 лв.".

С определение № 1935/11.09.2020 г. по същото дело, в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Решение № 1986/25.10.2019 г. е допълнено, в частта за разноските, като "Експрес гаранцион" ООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП сумата от 918, 22 лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че са реално извършени фактурираните услуги от "Д. строй 01" ЕООД, обективирани в три броя фактури. Счита, че доставчикът не е разполагал с материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Излага съображения, че съдът неправилно се е позовал на постановеното решение по адм. д. № 2425/2017 г. на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 14973/04.12.2018 г. по адм. д. № 7713/2018 г. по описа на ВАС, в което по същите фактури, придружени от същите приемо-предавателни протоколи, е призната за реално извършена доставка между двете дружества. Намира, че съдът необосновано е приел, че при извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2011 г. в посока увеличение в размер на 117 403, 21 лв. е допуснато съществено процесуално нарушение. По подробно изложени доводи иска отмяната на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА в съответната отменена част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - "Експрес гаранцион" ООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд /АС/ - Варна е бил РА № Р-03000317005498-091-001/22.02.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 74/18.05.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Експрес гаранцион" ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 06. 2011 г. в размер на 5 381, 09 лв. главница и лихва – 3 627, 51 лв., и задължения за корпоративен данък /КД/ по ЗКПО за 2011 г. в размер на 15 848, 58 лв. главница и лихва в размер на 2 866, 40 лв.

С решението в обжалваната му част, предмет на касационен контрол, АС – Варна е отменил РА в частта на установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г. в размер над 13 342, 15 лева до размера на 15 848, 58 лева главница и лихви за забава в размер над 2 413, 09 лв. до размера на 2 866, 40 лв. В останалата част е отхвърлена жалбата на дружеството, включително и относно увеличението на СФР със сумата от 24 000 на основание чл. 26, т. 7 ЗКПО и в тази част решението е влязло в сила.

За да отмени частично обжалвания РА, съдът е приел, че приходните органи незаконосъобразно са извършили преобразуване на счетоводния резултат за 2011 г. в посока увеличение със сумата от 17 081, 80 лв. по извършени доставки на услуги /СМР/ от "Д. строй 01" ЕООД, обективирани във фактури № 1000000027/12.09.2011 г.; № 1000000033/05.10.2011 г. и № 1000000038/25.10.2011 г. Изложил е мотиви, че не споделя изводите на данъчните органи за липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчика за реално осъществяване на описаните в трите фактури СМР, тъй като същите не са в съответствие със закона и установената национална и съдебна практика. Съдът е счел, че представените във връзка с тези доставки протоколи обр. 19 съдържат необходимото и достатъчно детайлизиране на извършените видове СМР, поради което същите са кредитирани като доказателства, обективно документиращи реалността на доставките. Позовал се е и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, съгласно което фактурите са заплатени по банков път, отразени са в счетоводството на жалбоподателя и резултата от процесните доставки на СМР е използван от дружеството за последващи облагаеми доставки към "Аркон кънстръкшънс" ЕООД. Решаващия състав е установил, че предметът на доставките между РЛ и "Д. строй 01" ЕООД, описани в процесните фактури, както и издадените към всяка една от тях приемо-предавателни протоколи обр. 19 са идентични с тези обект на изследване при ревизия, приключила с РА № Р-03000316006969-091-001/16.05.2017 г. В тази връзка е изложил мотиви, че с решение на АС – Варна, постановено по адм. д. № 2425/2017 г., потвърдено с Решение № 14973/04.12.2018 г. по адм. д. № 7713/2018 г. по описа на ВАС, I отд., по същите фактури и приемо-предавателни протоколи е призната за реално извършена доставката на СМР между двете дружества, с оглед на което е обосновал извод, че данъчните органи незаконосъобразно са увеличили СФР на дружеството със сумата от 17 081, 80 лв.

Съдът е приел и за незаконосъобразно извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2011 г. в посока увеличение за сумата над 109 421, 55 лева до пълния размер от 117 403, 21 лв., в резултат на сравнение на пазарните цени и отчетените от дружеството приходи от продажби на апартаменти и гаражи в притежаваните от него в сгради "Платиниум" /гр. Варна/, "Аквамарин" /к. к. Златни пясъци/ и "Солей" /гр. Варна/. Изложил е мотиви, че в изготвената в ревизионното производство експертиза от независим оценител, с която са определени пазарните стойности на недвижимите имоти към датата на сделките има съществени несъответствия в крайните пазарни цени на оценяваните апартаменти. В тази връзка съдът е назначил по делото съдебно-оценителска експертиза /СОЕ/, като се е позовал на заключението на вещото лице, което е изготвило пазарни оценки на същите обекти съобразно представените по делото доказателства. Приел е, че общото отклонение при сумиране на разликите, там където са установени такива, е в размер на 103 635, 05 лв. /след поправка на ЯФГ в решението – 109 421, 55 лв. / В съответствие с тези изчисления, съдът е счел, че жалбата на дружеството се явява основателна в частта за преобразуването на финансовия резултат над сумата от 109 421, 55 лв. В тази връзка е изложил мотиви, че общият размер, с който следва да се преобразува финансовия резултат на дружеството е в размер на 133 421, 55 лв. /109 421, 55 лв. + 24 000 лв. /, върху която сума е дължим корпоративен данък в размер на 13 342, 15 лв. ведно със съответните лихви за забава.

Така постановеното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението в обжалваната му част.

1. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че извършените доставки на услуги от "Д. строй 01" ЕООД обективирани в три броя фактури /№ 1000000027/12.09.2011 г.; № 1000000033/05.10.2011 г. и № 1000000038/25.10.2011 г. /, с предмет СМР, не са реално извършени от посочения доставчик. Съдът правилно е приел, че същите фактури, ведно с представените към тях приемо-предавателни протоколи обр. 19 са били обект на изследване при ревизията, приключила с издаването на РА № Р-03000316006969-091-001/16.05.2017 г. на "Експрес гаранцион" ООД. Така издаденият РА е бил оспорен пред съда и отменен с Решение № 849/23.04.2018 г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 2425/2017 г., потвърдено с Решение № 14973/04.12.2018 г. постановено по адм. д. № 7713/2018 г. по описа на ВАС, първо отделение. Обосновани са изводите на съда, че въпросът за реалността на тези доставки е бил решен със сила на пресъдено нещо в рамите на проведеното съдебно производство по обжалването на посочения по-горе РА, страни по което производство са били страните и по настоящето. Както те, така първостепенният и настоящият съдебен състав, са обвързани от влязлото в сила Решение № 849/23.04.2018 г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 2425/2017 г., вкл. и изводите за реалност на доставките по посочените фактури, издадени от "Д. строй 01" ЕООД с предмет извършени СМР. В тази връзка следва да се посочи, че след като в съдебното решение доставките са приети за реално извършени, този веднъж установен факт със сила на пресъдено нещо между същите страни не може да бъде решен по нов начин в рамките на настоящото производство. В конкретния случай, първоинстанционният съд правилно е приел, че СФР за 2011 г. незаконосъобразно е увеличен със сумата от 17 081, 80 лв.

Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е направил и необходимия самостоятелен анализ на представените доказателства във връзка с тези фактури. Касационната инстанция възприема всички изложени от първоинстанционния съд досежно преценката за осъществяване на процесните доставки от сочения във фактурите доставчик. Фактурите са обвързани със съответните приемо-предавателни протоколи, като резултатът от услугите е прехвърлен от ревизираното лице на неговия главен възложил "Аркон Кънстръкшънс" ЕООД. Първостепенният съд правилно се е позовал на извършената ССчЕ, съгласно която вещото лице е установило, че фактурите са правилно осчетоводени при жалбоподателя, извършени са съответните плащания по банков път и извършените услуги са използвани за последващи доставки на дружеството към "Аркон Кънстръкшънс" ЕООД. След като е установено по категоричен начин извършването на процесните доставки на услуги – СМР от "Д. строй- 01" ЕООД, то незаконосъобразно с РА е извършено увеличение на ФР за 2011 г. със сумата от 17 081, 80 лева на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, до който правилен извод е достигнал и АС Варна.

1. Неоснователни са и доводите в касационната жалба относно приетото от съда за частично незаконосъобразно преобразуване на СФР за 2011 г. в резултат на сравнение на пазарните цени и отчетените от дружеството приходи от продажби на самостоятелно обособени обекти в сградите "Платиниум", "Аквамарин" и "Солей". Съдът правилно е приел, че при установяването на тези задължения е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя изводите му, че данъчните органи не са изложили мотиви защо приемат единствено пазарните стойности, посочени в резюмето от доклада на експерта оценител. АС – Варна обосновано е приел, че в извършената в административното производство оценителна експертиза липсват конкретни ясни и проверими пояснения и анализи, от които да може да се установи по каква логика експертът е приел в резюмето от доклада крайните стойности на отделните пазарни цени на съответните обекти. В тази връзка в рамките на съдебното производство е назначена СОЕ, видно от която вещото лице много по - подробно и задълбочено е анализирало съответните пазарни цени на продадените от дружество самостоятелно обособени обекти, използвайки метода на сравнимите неконтролирани цени по Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. Така изготвената СОЕ правилно е кредитирана от първостепенния съд като обективна и компетентно изготвена, като е изведен обоснован извод за частична незаконосъобразност на установените с РА задължения за корпоративен данък. След анализ на изготвените данни, административният съд е извършил преизчисляване на установените задължения, като правилно е приел, че жалбата на дружеството се явява основателна, в частта за преобразуване на СФР над сумата от 109 421, 55 лв. до пълния размер от 117 403, 21 лв., в резултат на сравнение на пазарните цени и отчетените от дружеството приходи от продажби на апартаменти и гаражи в притежаваните от него в сгради "Платиниум" /гр. Варна/, "Аквамарин" /к. к. Златни пясъци/ и "Солей" /гр. Варна/. Обоснован е и крайният извод на съда, че общият размер, с който следва да се преобразува СФР за 2011 г. в посока увеличение е 133 421, 55 лв. /109 421, 55 лв. + 24 000 лв. /, върху която сума е дължим корпоративен данък в размер на 13 342, 15 лв. ведно с лихва за забава в размер на 2 413, 09 лв., поради което правилно е отменен РА относно дължимия корпоративен данък за горницата над 13 342, 15 лева ведно с горницата на 2413, 09 лева относно лихвите за забава до пълния размер от 15 848, 58 лева главница и лихви за забава в размер на 2866, 40 лева.

Като е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на извършените разноски по делото в размер на 960 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,