Решение № 55 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1544/2010 г.

Решение № 55 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1544/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е образувано по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, по молба на С. П. Т. от [населено място] и такава по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с искане за отмяна на влязло в сила Решение по гр. д. № 996/2006 г. на районен съд [населено място], потвърдено [населено място] на С. окръжен съд по гр. възз. д. № 202/2009 г. по отхвърления иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателят поддържа, че не е доволен от постановения съдебен тъй като не са съобразени доказателствата по делото, не е взет предвид и приложен правилно материалния закон, конкретно Указа на Ц. Б. I. от 1924 г. за оземляване на бежанците, не е взето предвид, че разпитаните свидетели на ответниците, в частност негова племенница, са дали неверни показания, необосновани са изводите на съда, че майка на жалбоподателя е живяла незаконно с баща му и не е била оземлена бежанка, поради което на основание нови доказателства: Указ № 331 за одобрение на Закона за изменение и допълнение на закона за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им, Удостоверение от Ц. настоятелство на храм "Св. Д." [населено място], Удостоверение от Кметството на [населено място] войвода [община], Декларация от 29.02.1956 г. на П. С. и Молба от същата дата на П. С. Т. до Председателя на ТКЗС, се иска отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Назначената защита по ЗПП, поддържа и основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради нарушено право на защита, дължащо се на липсата на надлежно уведомяване на постановеното съдебно решение, липсата на разяснения и информация в хода не делото за възможността да бъде поискана и оказана служебна защита по ЗПП. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от противната страна по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна и преценка на наведените доводи и представени доказателства, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия, намира: С решението, чиято отмяна се иска е потвърдено решение на първата инстанция по отхвърления иск на по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на процесната земеделска земя. Прието е, че искът не може да бъде уважен поради недоказаност на обстоятелствата, че майката и общия на страните наследодател П. С./ на когото е възстановен по ЗСПЗЗ процесния земеделски имот/ са били в брак; поради обстоятелството, че майката е била бежанка от О. Т., че дядото на ищеца по майчина линия е бил оземлен с процесната нива, възстановена като земеделски имот на общия наследодател П. С. Т.. Отменителното производство е извънреден способ за извънинстанционен контрол за законосъобразността на влезлите в сила решение на съдилищата. Възможността да се влияе на стабилитета на едно решение, като се стигне до неговата отмяна, предполага ограничени хипотези на приложение - а именно, тези лимитативно изброени от законодателя в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, влязло в сила решение на съда, може да бъде отменено/ при една от визираните хипотези/ при открити нови писмени доказателства, когато същите са от значение за изхода на спора по делото, не са били известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представените с молбата за отмяна на С. П. Т. "нови" писмени доказателства, не могат да бъдат обусловят отмяна на посочените съдебни решение, тъй като не да бъдат квалифицирани като "нови писмени доказателства" по см. на закона. Удостоверението от Ц. настоятелство при храм "Св. Д." [населено място], удостоверяващо, че П. С. Т. и М. П. Х. -родена в [населено място], Т. са сключили църковен брак на 29.10.1929 г. в храм "Св. Д. ", безспорно сочат на погрешен извод на въззивния съд, но не могат да повлияят на крайния правен извод по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, касаещ извод относно притежаването на спорната нива от страна на майката, чиито единствен наследник по закон е сина и С. П. Т., към момента на обобществяване на земеделските земи. Представеното Удостоверение изх. № 95/22.02.2005 г. на Кметството на [населено място] войвода, [община] удостоверяващо, че по емлячния регистър от 1949 годна на земеделската земя, на стр. 38 съществува партида на името на Г. Х. П. това сочи, че като наследник на дядо, доколкото са кооперирани негови земеделски земи, то ищецът е следвало да поиска възстановяване на описаните в неговата декларация имоти. По делото принципни липсва възражение, че процесната земя е на дядото, твърденията по делото са били, че това е нива, с която майката на ищеца е оземлена. Представената Декларация от 29.02.1956 г. / без заверка/ на П. С. за притежавани земеделски недвижими имоти и инвентар и Молба от 29.02.1956 г. от П. С. Т. за приемане в ТКЗС са писмени доказателства, неотносими към спора, доколкото основния извод на съда за да отхвърли иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е този, че не е доказано майката на С. П. Т. - М. Х. да е била собственик на процесните 6 дка земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС. Представеното извлечение от "Указ № 331 на Ц. Б. I. " за одобрение на Закона за изменение и допълнение на закона за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им е бил релевиран като приложимо право касаещо оземляването на майка му М. П. и дядо му по майчина линия като бежанци, приложен по делото и интерпретиран от съда с решението по същество. Не може да е налице тезата на назначената защита по ЗПП, а именно, че е налице хипотеза на визираните в чл. 303, ал. 1. т. 5 ГПК отменителни основания. Законодателят с посочения законов текст визира хипотези на нарушено право на защита в хода на инстанционното производството пред въззивния съд . Самото твърдението по молбата за отмяна, че молителят С. Т. не е получил надлежно уведомление за постановеното от втората инстанция решение от правна гл. т. означава, че решението не е влязло в сила, а на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само влезлите в сила решения на съдилищата. Ако се поддържа възражението, че няма надлежно връчване на съдебните книжа за крайния съдебен акт и този акт не е влязъл в сила, то искането за поправка на пороците му /ако има такива/ следва да бъде оформено като обжалване пред по-горната инстанция. По изложените съображения и на основания чл. 307 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия