Решение № 399 от 21.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 667/2026 г.

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Перник срещу присъда № 8 от 10.03.2026 г. на Окръжен съд - Перник, постановена по ВНОХД № 40/2026 г. С цитираната присъда е отменена присъда № 21/19.05.2025 г. на Районен съд - Перник, с която подс. Н. С. И. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК и вместо това е постановена друга, с която е оправдана. В протеста са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прокурорът претендира, че съставът на второинстанционния съд е дал превес на едни за сметка на други доказателствени източници, а именно на показанията на свидетелите Р. Д. и Л. Д., като не бил отчел че те са дългогодишни познати на подсъдимата, с която се намират в близки отношения особено Д.; преиначени били показанията на Кр. С., като съдът се позовавал избирателно на фрагменти от тях. Отправя упрек, че съдът не предприел действия по събиране на целия относим доказателствен материал и изразява несъгласие с направения извод за липса на един от признаците на престъплението. Затова смята, че е допуснато нарушение на материалния закон и иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание не поддържа депозирания протест, т. к. счита, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна. Държавният обвинител смята, че окръжният съд е извършил правилна оценка на приложимия закон и законосъобразно е счел липса на изпълнен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Акцентира на факта, че съдът е приел, че подсъдимата е осъществявала фактическо владение върху имота далеч преди датата на инкриминираното деяние – още от 2009 г. Съгласно очертаните факти подсъдимата не е внесла изменение в съществуващото правно и фактическо положение при владението на този имот при налично оспорване от страна на О. О.. Реализирането на действително с имуществен характер субективно материално право от спорещия правоимащ – О. О., следва да стане по установения от закона ред, включително и чрез принудително изпълнение. Това е така, защото той няма трайно установена фактическа връзка с имота. Притежаването на ключ и посещението на имота два пъти не установява такава връзка според прокурора от Върховната касационна прокуратура. Освен това, първият път е бил със собственичката Е. Й., която е придобила ключ от имота, но към онзи момент той не е бил упълномощен от нея и не е имал право да претендира достъп до владението на имота. Това е станало около месец по-късно. Намира твърденията за повече от две посещения в имота от страна на О. са недоказани. Неоснователна прокурорът счита претенцията на долустоящия прокурор, че наказателният съд не е взел предвид установеното от гражданския. Самоуправството не е престъпление против правото на собственост, тъй като е насочено и засяга законоустановения ред на взаимоотношенията между отделните граждани. Споровете за имуществени права между граждани следва да бъдат решавани от съда по реда на ГПК. Прокурорът смята, че деянието на подсъдимата не е съставомерно и поради липсата на друго изискуемо се от закона обстоятелство – случаят да е немаловажен. Факти за грубо засягане на обществените отношения и реално настъпили вредни последици не са заявени от обвинението, нито са валидно установени. Действието на подсъдимата е предизвикало единствено реакцията на органите на МВР с отправяне на предупреждение спорът да бъде разрешен по законов път. Защитникът на подсъдимата в съдебно заседание оспорва протеста. Моли Върховния касационен съд да остави в сила присъдата на Окръжен съд – Перник като правилна и законосъобразна. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения, а в резултат на подробното обсъждане на доказателствата по делото в мотивите съдът е достигнал до правилния правен извод, че деянието не е съставомерно. Подс. И. – редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 21 от 19.05.2025г., постановена по НОХД № 672/2024 г., Районен съд – Перник е признал за виновна и осъдил подс. Н. С. И. по обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК. По жалба на подсъдимата срещу постановената присъда от Пернишки районен съд по цитираното дело в Окръжен съд – Перник било образувано въззивно производство, което приключило с решение № 58/28.10.2025 г., постановено по ВНОХД № 373/2025 г., с което Окръжен съд – Перник потвърдил атакувания пред него акт. Срещу посоченото решение в съответния апелативен съд било инициирано производство по възобновяване на наказателното производство, по което с решение № 16/27.01.2026 г., постановено по н. д. № 1576/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, производството по ВНОХД № 373/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник било възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Неговата въззивна оправдателна присъда се протестира пред настоящата съдебна инстанция. На първо място е нужно да бъде даден отговор на възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на материалния закон, защото от тяхното констатиране зависи дали ще бъдат обсъждани останалите доводи в протеста. При извършената проверка от касационния състав се установи основателност на касационния протест макар и не по всички наведени в него доводи. Неоснователен е упрекът на прокурора, изготвил протеста, че съдът не е предприел действия по събиране на целия относим доказателствен материал. На първо място, непълнотата на доказателствата не е касационно основание. Второ, никоя от страните в съдебно заседание пред окръжната инстанция не е изявила претенция за събиране на още относими според преценката й доказателствени източници, за да може съдът да оцени тяхната относимост към предмета на доказване и необходимостта изобщо от събирането им. На довода на прокурора от Окръжната прокуратура, че с оправдаването на подсъдимата не се зачитало решението на гражданския съд следва да се отговори, че решението на гражданския съд по въпроса за собствеността е ирелевантен за правилното решаване на наказателноправния казус. Осъждането на подсъдимата не означава зачитане, а оправдаването й - незачитане на решението на гражданския съд относно собствеността върху спорния имот. Целта на гражданския процес е решаване на въпроса за собствеността със сила на пресъдено нещо, а, както основателно припомни прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание, самоуправството, предмет на изследване в настоящото производство, не е престъпление против правото на собственост. То е насочено и засяга законоустановения ред на взаимоотношенията между отделните граждани. Споровете за имуществени права между граждани следва да бъдат решавани от съда по реда на ГПК. Затова отнасянето на спора до съд от подсъдимата, подавайки искова молба до компетентния за това орган, е законосъобразно поведение и отхвърлянето на иска й не означава, че подсъдимата е извършила престъпление. В този смисъл, без значение за съставомерността на деянието е, дали е било удовлетворено от съда искането на дъщерята на подсъдимата за признаването й за собственик на целия имот на база придобивна давност. Това, че гражданският съд по предявения граждански иск е приел, че придобивната давност по отношение частта от имота на Е. Й. не е изтекла в полза на дъщерята на подсъдимата, е ирелевантно за настоящия спор извършила ли е или не престъпление подс. И. на инкриминираната от обвинението дата. Затова оправдаването на подсъдимата не означава незачитане на решението на гражданския съд. Лишени от основание са и твърденията за превратно оценяване или неглижиране на доказателствени материали. В конкретния случай няма игнориране, надценяване или подценяване на посочените от прокурора, изготвил протеста, свидетелски показания на свид. Д., Д. и С.. Никой доказателствен източник от тях не е оставен без внимание, тъй като е анализирана съдържащата се в показанията на свид. Д., Д. и С. информация, и наред с това е отразено защо са кредитирани с доверие определени техни части. Съвсем друг е въпросът, какво е значението на показанията на тези свидетели за процеса. Съдът се е дистанцирал в известна степен в анализа си от съществения въпрос за наказателноправното разрешение на казуса, какво е било фактическото положение към инкриминираната дата и налице ли е поведение, насочено към промяна на същото. В този смисъл, макар да няма игнорирани от съда доказателствени материали, въпреки това основателна се явява претенцията на прокурора, изготвил протеста, че е била нарушена формалната логика в разсъжденията на контролирания съд, доколкото видно от мотивите към проверявания съдебен акт той е подценил информацията, съдържаща се в данните по делото и очертани от самия него при приемане на фактите за наличието на ключ от имота във фактическа власт на свид. О. към 24.09.2022 г. Окръжният съд е приел за недоказано, че подсъдимата не по установения ред е осъществила оспорвано от свид. О. чуждо на И. И.-М. вещно право на собственост върху имота, ограничавайки изцяло достъпа на свид. О. до него, считайки, че подсъдимата никога не е губила владението върху имота. Контролираният съд е намерил, че независимо от обстоятелството, че свид. Й. се е снабдила с ключ от имота и поведението на подсъдимата по извикване на ключар на 24.09.2022 г., за да ограничи достъпа на свид. О. до имота, не е налице промяна в съществуващото положение. Придадено е значение на факта, че Й. се е сдобила с ключа от трето лице и е прието, че щом свид. О. рядко посещавал имота, за него грижи е полагала подс. И.. Това (колко често е посещавал имота свид. О. и как се е сдобила свид. Й. с ключ от него) в разглежданата хипотеза е ирелевантно, защото същественото за правилното решаване на наказателния казус е внесена ли е промяна в едно съществуващо положение. От фактите, че подс. И. не отговаряла на телефонните обаждания на свид. О., бързото й идване при посещението на свид. О. О. на 24.09.2022 г. в имота след сигнал на съсед, викането на полицията и смяната на патронника още същия ден окръжният съд е извел, че подсъдимата е манифестирала намерението си да продължи да ползва имота без да дава достъп на Е. Й. или на свид. О. и че няма настъпила промяна във фактическото положение. Вярно е, че вторият окръжен съд е изпълнил указанията, дадени от апелативния с решението, с което производството по делото било възобновено, но е пропуснал да отчете, че саморъчното завещание на бащата на И. И. - М. е било обявено от нотариус още на 26.01.2009 г. и то е произвело своето действие спрямо третите лица, поради което наличието на документи, доказващи правото на Е. Й. на собственост върху част от имота я легитимират като такъв. Тъкмо на това основание тя се е сдобила с ключ от имота от свид. С.. Собственикът Е. Й. не е била длъжна да търси въвод във владение след огласяване на саморъчното завещание, защото тя не е оспорвала правото на собственост на дъщерята на подсъдимата. Обратното е вярно, подсъдимата не е била съгласна с претенцията на Й. за достъп до имота. Със снабдяването на свид. Й. с ключ от имота, тя е разполагала фактически с достъп до него. С придобиването на ключ от имота от свид. С. свид. Й. е започнала да упражнява фактическа власт върху процесния имот. Несъгласието на подсъдимата или дъщеря й с действията на свид. Й. и С. означава възникнал спор, но то не променя наличното вече положение, в което двете спорещи страни разполагат с достъп до имота. В този смисъл не може да бъде споделено виждането, че свид. О. нямал трайна власт върху имота въпреки че разполагал с ключ от него и пълномощно, предоставено му от собственика Й.. Вярно е оплакването, че не е било изрично обосновано в обвинителния акт схващането на държавното обвинение защо деянието не представлява маловажен случай, но същото се извежда от съдържанието на обвинителния титул. В тази връзка нужно е да се има предвид, че правото на собственост е основно право. В случая се касае за спор за недвижим имот. Наличието на другото условие към този обективен признак на престъплението - случаят да не е маловажен, също следва да бъде надлежно оценено при новото разглеждане на делото. Необходимо е да бъдат съобразени значимостта на обществените отношения, които засяга деянието и има ли настъпили вреди от извършването му. Виждането на въззивния съдебен състав по въпроса следва да бъде съответно мотивирано. Във връзка с преценката на личността на подс. И. е добре да се обмисли и аргументира как следва да се оцени поведението й и отношението й към установения в страната правов ред в периода от време преди смяната на патронника, когато е предизвикала намесата на органите на МВР и след това. Да се установи била ли е приканвана да възстанови предишното фактическо положение като предостави ключ от сменения патронник на свид. О.. По изложените съображения атакуваният акт следва да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал 1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение