Решение № 209 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 32/2013 г.

Решение № 209 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 32/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. Ч. срещу въззивно решение № 302/24.09.2012 г., постановено по гр. д. № 382/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което производството по предявения от касаторката ревандикационен иск е прекратено поради нередовност в исковата молба.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на решението с т. 3 от ТР № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, както и с постоянната съдебна практика относно начина и характеристиките, с които следва да се опише един недвижим имот, който е предмет на ревандикационен иск, както и с практиката по приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК във връзка със задължението на въззивния съд да изпълни указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона.

В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с процесуалните правила и се явява необосновано досежно извода за нередовност на исковата молба. Тъй като делото е за втори път пред въззивния съд, той е нарушил и разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ГПК, като не е изпълнил указанията на касационната инстанция.

Ответниците оспорват жалбата и считат, че възивният съд правилно е прекратил делото, тъй като касаторката не е изпълнила указанията за отстраняване нередовностите в исковата молба.

За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване:

1. Съгласно ТР № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС искова молба по чл. 114 ЗС, която не е вписана, се връща на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, макар че изискването за вписване не е реквизит от съдържанието на редовната искова молба по смисъла на чл. 127 ГПК /чл. 98 от ГПК отм./. В т. 3 от същото тълкувателно решение е посочено, че тази последица се прилага само когато е налице изрично указание на съда за вписване на исковата молба и то не е изпълнено.

С оглед на тази практика следва да се приеме, че по конкретното дело въззивният съд не е дал точни и ясни указания относно това коя искова молба е следвало да се впише, поради което не е имал основание да я върне като нередовна. От данните по делото е видно, че първоначалната искова молба е насочена само срещу Б. В. Д. - Н. и е била вписана още при подаването й съгласно вх. рег. № 6318 от 27.11.2006 г., акт № 43, том I при СВ при РС Каварна. С определение от 5.01.2007 г. /л. 28/ като ответници са били конституирани и съпругът на Б. Д. - И. Н., както и брат й Ж. В. Д. и неговата съпруга М. А. Д., като е разпоредено да им се връчат преписи от исковата молба. При така конституираните страни в процеса спорът е бил разгледан от три съдебни инстанции, след което ВКС е постановил делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. С определение от 25.06.2012 г. въззивният съд е констатирал, че исковата молба срещу допълнително привлечените ответници не е вписана, поради което я е оставил без движение, с указание за вписването й, като посочил че се касае за исковата молба на стр. 29. В мотивите към определението е посочено, че това е исковата молба срещу първоначалната и срещу допълнително привлечените ответници. Ищцата е счела, че е изпълнила изискването за вписване, позовавайки се на вписването на първоначалната искова молба по делото /вж. т. 4 от молба вх. № 3998/28.06.12 г./. Очевидно е при тези данни, че поради начина на даване на указанията от страна на съда, е възникнала неяснота относно действията, които следва да извърши ищцата и затова изводът, че не е отстранила в срок нередовностите в исковата молба, е преждевременно направен. В тази част решението противоречи на указанията, дадени в ТР № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, поради което следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и за постановяване на решение по съществото на спора.

Ако все пак се приеме, че нередовностите в исковата молба не са отстранени, това не би трябвало да засегне първоначалната искова молба срещу Б. В. Д., тъй като същата е вписана и по нея съдът дължи произнасяне.

2. Съгласно отменителното решение на ВКС по гр. д. № 675/2009 г. делото е върнато за ново разглеждане само по въпроса за приложението на материалния закон във връзка с разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.) и възможността за придобиване по давност на идеални части от парцели, когато владението е осъществявано върху реални части от тях, като съставът на ВКС е приел за доказано възражението на ответниците, че през 1957 г. майката на ищцата продала с неформален договор 1 дка от дворното място и къщата си на техните родители, които са живели в имота до смъртта си, а след това имотът се поддържа и от техните наследници. Следователно съставът на ВКС е приел, че делото е изяснено от фактическа страна и се връща за ново разглеждане само за прилагане на относимата правна норма /чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.), във връзка с което се налага и да се извършат нови съдопроизводствени действия за изясняване площта от двата парцела, владяна от ответниците и техните родители и да се определи обема на придобитите права в идеални части. Като се има предвид, че владяните части попадат в парцели III-70 и IV-70, е било достатъчно да се посочи какво е участието им в тези парцели, както и цялата площ на същите, за да се определи и размера на идеалните части съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ, като тези данни се съдържат и в заключението на в. л. М. Х. - л. 120 от първоинстанционното дело. С оглед на тези констатации въззивният съд неправилно е приел, че и в посоченото отношение има нередовност в исковата молба, тъй като претендираният имот е бил достатъчно индивидуализиран с данните от регулационния план от 1953 г. и кадастралната карта, одобрена през 2006 г., както и според двете заключения на техническата експертиза, представени пред първоинстанционния съд. При така даденото описание на имота исковата молба е била приета за редовна и е протекло първоначалното разглеждане на делото, поради което и с оглед конкретните указания на ВКС в отменителното решение, възивният съд не е имал основание отново да поставя въпросът за нередовност на исковата молба относно индивидуализацията на имота, а е следвало да изпълни само указанията на касационната инстанция по приложението на материалния закон и допълнителните процесуални действия, които е следвало да се извършат и данни за които всъщност се съдържат в делото. Допуснато е нарушение на чл. 294, ал. 1 ГПК, като нормата е приложена в противоречие с установената съдебна практиката на ВКС - вж. напр. р. № 193 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2009 г., IV г. о., р. № 740 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 1935/2009 г., I г. о., р. № 88 от 9.05.2011 г. по гр. д. № 1062/2009 г., II г. о., р. № 253 от 6.04.2010 г. по гр. д. № 4122/2008 г., р. № 201/13.03.2003 г. по гр. д. № 854/2002 г., V г. о. и др., което дава основание за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.

Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение