Решение № 6620 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Финанс Директ АД, ЕИК 201343299, чрез адв. Вътев, срещу Решение 5802/04.10.2023 г. постановено по адм. д. 3212/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение ППН-02-158/2022 г. от 02.03.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обжалваното съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора. Алтернативно, в случай, че се приеме, че дружеството жалбоподател - Финанс Директ АД, извършва нарушението, се иска да се приеме, че нарушението е маловажно както и да се отмени наложената имуществена санкция. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът по касация Комисия за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), чрез юрк. Иванова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Иска касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касация Н. М. Ж. и Трейд Ин ЕООД, ЕИК 200545846, редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното Решение 5802/04.10.2023 г. постановено по адм. д. 3212/2023 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Финанс Директ АД срещу т. 1, т. 2 и т. 3 от Решение ППН-02-158/2022 г. от 02.03.2023 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 58, § 2, б. и във вр. с чл. 83, § 5, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните/ Регламент (ЕС) 2016/679 /Регламента) на Финанс Директ АД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 5, § 1, б. а и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, кумулативно с корективна мярка на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679, за нарушение на чл. 5, § 2 и чл. 6 от Регламента, като на администратора на лични данни е разпоредено създаване на подробно разписани правила и процедури относно защитата на личните данни като това включва регулиране на процесите по обработване на лични данни на етап преддоговорни взаимоотношения, подходящо въвеждащо и текущо обучение на служителите на дружеството, както и извършване на насрещна проверка за идентификация на субекта на данни, когато личните данни се получават от трети лица. С оглед събраните доказателства и при изяснени факти по делото, първоинстанционният съд приема, че обжалвания административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице с правен интерес, за което оспорвания акт е неблагоприятен. Разгледано по същество е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Съдът събира относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно установява фактите по делото. Съдът приема за установено, че между Н. М. Ж. и дружеството Финанс Директ АД не са налице преддоговорни отношения, а дружеството има качество на администратор на лични данни по смисъла чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Безспорно по делото е, че личните данни на субекта Н. Ж. са обработени от Финанс Директ АД по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламента. Обработването на личните данни на субекта е чрез действия по съхранение и разпространение за целите на извършване на справка за кредитна оценка на физическото лице. В процеса пред административния орган, както и в първоинстанционното производство, жалбоподателят не представя доказателства досежно законосъобразността на обработването на личните данни на субекта, включително по наведените в касационната жалба доводи, че обработването е основано на преддоговорни отношения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице нито едно от основанията за допустимост на обработване на личните данни на субекта Н. Ж., съгласно чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съхранението и разпространението на личните данни на субекта към Централния кредитен регистър на Българска народна банка (БНБ), и то за продължителен период от време, без да е доказано законово основание за това, е нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679, което е констатирано от Комисията за защита на личните данни и за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя чрез наложените санкции имуществена санкция и корективна мярка. Правилно Комисията установява, а след това и административният съд, че нарушението, извършено от дружеството Финанс Директ АД, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Настоящата касационна инстанция счита, че наложеното наказание и корективна мярка съответстват на извършеното нарушение и на целта на закона, с оглед на което не са налице сочените от касационния жалбоподател нарушения на материалния закон. Обжалваното решение не е необосновано. Съдът, въз основа на събраните доказателства, възприема правилно всички относими факти и не допуска грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни и логични, не си противоречат и се основават на правилен анализ на доказателствения материал. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд обосновава законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК се споделят от касационната инстанция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е заявеното от ответника- КЗЛД искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,