Решение № 3401 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8995/2009 г.

Решение № 3401 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8995/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК Враца, чрез проц. представител ю. к. Елена Андонова Михова против Решение № 14/21.05.2009 г., постановено по адм. д. № 118/2009 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Илияна Дойчинова Тошева, с. Челопек, общ. Враца. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като неправилно. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е разгледал делото, след като по реда на чл. 222, ал. 2 АПК му е било върната за ново разглеждане от ВАС с указания. Жалбата, предявена пред първата инстанция е от Илияна Тошева, против Заповед № ДК-02-ВР-47/27.11.2007 г, издадена от началника на РДНСК - Враца, с която на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено жалбоподателката да премахне незаконен строеж "стопанска сграда", находяща се в УПИ ХI-189, 190 в кв. 31 по плана на с. Челопек. При първото разглеждане на делото жалбата е отхвърлена и това решение отменено с указания при новото разглеждане на делото да се изследва въпросът с търпимостта на строежа по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. При новото разглеждане на делото съдът е назначил СТЕ и се е позовал в решението си единствено на отразените в нея заключения, като не е съобразил възраженията на ответната страна. Решението е неправилно. Процесният строеж е селскостопанска постройка, изградена (по данни от жалбоподателката) през 1960 г. По времето на изграждането й са действали Строителни правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ). Процесната постройка е допълващо застрояване и съгл. експертизата е свързана с основното застрояване, както и че е ситуирана леко скосено към границите на имот, чиято фасада в северния край е до уличната регулационна линия, а в южния край отстои от същата на около 1.5 м. Не се спори, че постройката не е отразена в действащия по това време ПУП. Видно от заключението постройката е на западната улична регулационна линия, макар и че "Улицата от запад на парцела не е терасирана и реализирана". Съгласно § 60, ал. 3 вр. § 79 СПНИНМ (отм.) второстепенните постройки не могат да бъдат разполагани на уличната рег линия, независимо дали се отнася до свободно или свързано застрояване и тази забрана не търпи изключения. С тази фактическа установеност се налага правният извод, че процесният строеж, предмет на атакуваната заповед, не отговаря на изискванията за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като не е бил допустим по действащите по време на изграждането му ПУП и строителни правила и норми. Налице е незаконен строеж, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Издаденият на това основание административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,