Решение № 4605 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10730/2012 г.

Решение № 4605 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10730/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Комисия, назначена със Заповед № РД-10-128 от 22.12.2011 г. на Директора на Областна дирекция /ОД/ "Земеделие" - Сливен против решение № 79 от 17.07.2012 г., постановено по адм. д. № 66 по описа за 2012 г. на Административен съд - Сливен. Иска се отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни по касационната жалба - Мартин Желязков Христов, чрез законен представител Тинка Десова Христова и Десислав Желязков Христов със съгласието на Тинка Десова Христова като законен представител, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представят отговор на касационната жалба в който излагат съображения за нейната неоснователност, поради което молят да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила. Заинтересованата страна - Търговско дружество "ЖИМ" ООД, редовно призована, не се явява законния представител и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Обжалваното решение, разгледано на основанията посочени в чл. 218, ал. 2 от АПК, е недопустимо и ще следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати при следните съображения: Предмет на оспорване пред съда от първата инстанция е законосъобразността на Решение от 22.12.2011 г., обективирано в т. 1 от Протокол от 22.12.2011 г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-10-128 от 22.12.2011 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Сливен, с което на основание чл. 14, ал. 2, т. 8, пр. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, е изменена КВС на землище с. Глуфишево, община Сливен. Административен съд - Сливен е обявил за нищожно обжалваното решение и върнал делото като преписка на компетентния административен орган - началника на общинска служба по земеделие - Сливен, за издаване на валиден административен акт при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За достигне да този извод, съдът е приел, че оспорваното решение е издадено от некомпетентен орган и са налице нарушения на материалния закон при издаването му, обуславящи неговата нищожност. Настоящия състав на Върховния административен съд, споделя изводите на съда, че в в случая е приложима процедурата по промяна на начина на трайно ползване на земеделска земя е регламентирана в чл. 78а, от Правилника за прилагаме на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно цитираната разпоредба, в ал. 4, Комисията съставя протокол, в който отразява констатирания начин на трайно ползване на имота. Протоколът на комисията се одобрява от началника на общинската служба по земеделие и се съобщава на лицата по ал. 1. В настоящия случай, комисията се явява помощен орган на овластения административен орган, който следва да издаде административен акт, въз основа на който могат да настъпят предвидените правни последици, а именно отразяване на промяната и начина на трайно ползване по реда на Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане картата на възстановената собственост. Следователно, решението на Комисията, е насочено единствено към началника на общинската служба по земеделие, комуто се възлага да одобри протоколът на комисията, който акт следва да съобщи на лицата по чл. 78а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Ето защо това решение няма характеристиките на индивидуален административен акт, то представлява част от производството по издаване на административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по тази причина, по арг. от нормата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Едва решението, с което е одобрено решението на комисията в което е отразено констатирания начин на трайно ползване, а не което и да е друго решение - част от процедурата, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът е органа, който след обжалването ще провери както съответствието на индивидуалния административен акт с материалния закон, така и спазването на процедурните правила по констатиране начина на трайно ползване на земеделската земя, т. е. неговата законосъобразност. При горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение