Решение № 14410 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2015 г.

Решение № 14410 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Д. Г., в качеството й на управител на "Димяна" ЕООД гр. С., срещу Решение № 4174 от 16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 4796/2014 г. от Административен съд С.-град с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт.

Ответната страна - Столична община, район "С.", чрез пълномощника си, дава мотивирано становище за недопустимост, алтернативно- неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и постановено в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № РД-09-116 от 28.04.2014 г., издадена от кмета район "С." - Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е наредено да се изземе общинският недвижим имот, находящ се в гр. С., район "С.", ул. "Б. М." .№...-66, за който са издадени актове за общинска собственост ( АОбС) № № 0202 и 0203 от 04.07.1997 г., със застроена площ от 465 кв. м от владението на "Димяна" ЕООД, тъй като го държи без правно основание.

За да отхвърли жалбата на търговското дружество и да го осъди да заплати съдебни разноски в полза на общината съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма и при спазване нормите на процесуалния закон и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в жалбата касационни основания.

1. Възражението за некомпетентност на административния орган е неоснователно и не намира опора в действащата нормативна уредба.

Не се оспорва от страните факта, че процесният имот се намира на територията на община "С.". Затова изземването му е в правомощията на кмета на този район на Столична община. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗМСМА именно кметът отговаря за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската собственост. Специалната норма на чл. 65, ал. 1 ЗОбС също разпорежда общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, да се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В конкретния случай това правомощие е предвидено и в Наредбата за общинската собственост, приета с Решение № 210 по Протокол № 87 от 14.04.2011 г. на Столичния общински съвет (СОС).

В случая към датата на издаване на оспорвания административен акт кметът на общината е бил заместван от зам. кмета Н. С. съгласно Решение № 53 по Протокол № 56 от 06.02.2014 г. на СОС. В случаите на заместване заместващия изпълнява в пълен обем задълженията на замествания и върши това от негово име. Затова заповедта е подписана от името на кмета, но носи подписа на заместващия го зам. кмет.

1. Неоснователно касаторът твърди, че административният орган не е спазил формата на акта, съобразно изискванията на чл. 59 АПК.

Нормата на чл. 59, т. 3 АПК, в който смисъл са възраженията, изисква задължително посочване на адресата на акта, поради което непосочването на седалище и адрес на управление на търговското дружество - адресат не е нарушение на процесуалните правила стига субекта да може да бъде индивидуализиран. А за това е достатъчно неговото наименование и посочване на управителя му, което в случая е налице.

1. Също неоснователно е твърдението за нарушаване на правилата на чл. 26 за уведомяване на засегнатото лице за започване на административното производство, което е започнало по инициатива на административния орган и на изискванията по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК за осигуряване на възможност на засегнатото лице да участва в административното производство, както и да изрази становище и да направи искания и възражения.

На л. 23 от делото е приложена покана за доброволно изпълнение от 07.01.2014 г., отправена до г-жа Я. Г., в качеството й на управител на търговското дружество, в която се съдържа изрично уведомяване с правно основание чл. 26 АПК, че започва производство по издаване на заповед по реда на чл. 65 ЗОбС. Поканата е върната с отбелязване "получателят отсъства", след което същата е изпратена на електронен адрес, от който е върнат, на 04.02.2014 г., отговор с молба за отлагане освобождаването на имота за след зимния сезон (л. 28 от делото). Няма данни, а и не се сочат такива, от които да е видно, че на наемателя на общинския имот са създавани пречки от страна на административния орган за запознаване с преписката и доказателствата, приложени по нея, както и за изразяване на позиция от засегнатата страна. Цялостната кореспонденция по повод прекратяване на наемното правоотношение и изземването на имота сочи точно обратното - предоставена е пълна възможност за защита на засегнатите права и интереси. А доколко "пълноценно" да бъде участието на касатора в административното производство преценява самият той.

1. Неоснователно се твърди, че не е налице прекратяване на наемното правоотношение. Собственикът на имота изрично е уведомил управителката на "Димяна" ЕООД, че прекратява наемното правоотношение досежно процесния имот с едномесечно предизвестие с писмо получено лично от нея на 23.08.2013 г. (л. 22). По този начин е спазена разпоредбата на чл. 236 ЗЗД, като развилите се по-нататък взаимоотношения с отлагане на изземването на имота не се отразяват на волята на общината да прекрати договорните взаимоотношения. След прекратяването на наемното правоотношение имотът се държи без правно основание, което е един от елементите на фактическия състав на нормата на чл. 65 ЗОбС за изземване на имота.

При така изложените мотиви изводите на решаващия съд, че са налице всички релевантни факти, осъществяващи хипотезата на приложимата материалноправна норма на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС са правилни и обосновани и решението му ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение