Решение № 12665 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2020 г.

Решение № 12665 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ръководител на Управляващ орган (УО) на Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) - заместник министър на земеделието, храните и горите, чрез юрк. Ненков, против решение № 488 от 19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 657/2019 г. по описа на Административен съд – С. З., с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД 05-1 от 23.07.2019 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден от некомпетентен орган. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Строй БГ-2012" ЕООД, чрез адв. Горанова, в писмено становище оспорва подадената касационна жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд е бил АУПДВ № РД 05-1 от 23.07.2019 г., издаден от Ръководител на УО на Програмата за морско дело и рибарство - заместник министър на земеделието, храните и горите, с който на "Строй БГ-2012" ЕООД, гр. Р. на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и ал. 2, чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и на основание Условията за кандидатстване по мярка 2. 002 "Продуктивни инвестиции в аквакултурите", сектор "Малки проекти" от ПМДР 2014-2020, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, Заповед № РД09-466 от 16.05.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите и чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ е определено задължение в размер на 11 200 лв. С обжалваното решение административният акт е прогласен за нищожен. За да стигне до този извод съдът е описал установената фактическа обстановка и е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Изложил е мотиви, че Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. е Дирекция "МДР" в Министерство на земеделието и храните, поради което Ръководител на УО по силата на закона - чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ е министърът на земеделието и храните. Последният може да определи друго лице за ръководител на УО. Съгласно изречение последно от чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, правомощията на Ръководител на УО могат да бъдат и делегирани. Съдът е установил, че с цитираната в АУПДВ и представена по делото Заповед № РД09-466/16.05.2019 г., министърът на земеделието и храните е възложил на заместник министър Л. В. да упражнява правомощията му на ръководител на УО на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020, т. е. използвана е законовата възможност за делегиране на правомощия по чл. 9, ал. 5, изречение последно от ЗУСЕСИФ. Съгласно изречение първо на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции, но в настоящия случай не е налице извършване на финансова корекция, доколкото не се касае за основание по чл. 69 ЗУСЕСИФ от една страна, а от друга окончателното плащане по проекта е изплатено преди датата на образуване на настоящото производство по издаване на АУПДВ. Следователно и по аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ приложим е ДОПК, който от своя страна в чл. 166, ал. 2 препраща към реда по АПК и вменява на ръководителя на съответната администрация - в случая министъра на земеделието и храните, задължението да определи компетентен орган за издаване на актове за установяване на публично държавно вземане. За да достигне до извод за нищожност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че министърът на земеделието и храните е делегирал правомощията си на ръководител на УО на заместник министъра, но не го е определил като орган, който е компетентен да установява публичните държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, като липсата на материалноправна компетентност за издалия акта административен орган представлява съществен порок и във всички случаи има за последица нищожност на постановения акт. Така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че със Заповед № РД09-466/16.05.2019 г. министърът на земеделието и храните е възложил на заместник министър Л. В. да упражнява правомощията му на ръководител на управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020, но не го е определил като орган, който е компетентен да установява публичните държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ДОПК актът за установяване на публично държавно вземане се издава по реда за издаване на индивидуални административни актове по АПК, доколкото няма специален закон, а в случая ЗУСЕСИФ сам изключва приложението си по аргумент от съдържанието на чл. 9, ал. 5 и чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ и от органа, който ръководителят на администрацията е определил. Обоснован е изводът в обжалваното решение, че ръководителят на УО е компетентен да издава решения за определяне на финансови корекции, но не и да издава АУПДВ. Този извод е направен след подробен анализ на съдържанието на Заповед № РД09-466/16.05.2019 г. на министъра на земеделието и храните и относимите правни норми. В този смисъл законосъобразно е прието с обжалваното решение, че оспореният акт е издаден от лице, което не притежава необходимата за целта компетентност, което води до нищожност на процесния АУПДВ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед направеното искане, в полза на "Строй БГ-2012" ЕООД следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 900 лв. съгласно представения списък по реда на чл. 80 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение