Решение № 1273 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4346/2007 г.

Решение № 1273 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4346/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Д., град Ч., област Стара Загора, срещу въззивно решение № 98 от 28.05.2007 г. по гр. д. № 126/2007 г.на Старозагорския окръжен съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Според касатора в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е изяснил фактическата обстановка по спора. Необосновано е приел, че има съществена промяна в обстоятелствата, обуславящи детето М. Й. да живее при баща си. Тълкувайки превратно фактите, въззивният съд е стигнал до неверни констатации. Кредитирани са само показанията на свидетелите, доведени от бащата на детето, които са заинтересовани от изхода на спора. Прекалено сурово е осъдено пребиваването и само за три месеца в чужбина, през който период за детето се е грижил дядото на детето, а тя е изпращала големи парични суми за издръжката му. По делото няма доказателства бащата да е по-пригоден да се грижи за детето. Ответникът по касационната жалба Д. М. Й., град Ч., област Стара Загора, не е заявил становище. Д. "С", град Ч., не е заявила становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следното: Старозагорският окръжен съд е отменил решение № 73 от 29.12.2006 г. на Чирпанския районен съд по гр. д. № 329/2006 г. и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ е уважил иска на Д. М. Й. срещу М. С. Д. като по реда на чл. 71, ал. 2 СК е предоставил на бащата упражняването на родителските права на роденото от брака дете М/род. на 28.07.2004 г./, определил е режим на личните отношения с майката и е осъдил последната да плаща издръжка на детето в размер на 30 лв. месечно, считано от 9.10.2006 г. до настъпване на законна причина за отмяната или изменението и. Отхвърлен е предявеният от М. С. Д. срещу Д. М. Й. насрещен иск за предоставяне упражняването на родителските права. Въззивното решение е правилно. Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Характерното за производството по чл. 71, ал. 2 СК е, че съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес, изхожда се от съображения за целесъобразност. Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на децата. Безспорно е било установено по делото, че родителите на детето не са в граждански брак и не живеят заедно от януари 2006 г.. До предявяването на иска на 9.10.2006 г. детето е живяло при майка си.установено е по делото, че майката на детето живее заедно с баща си и баба си в едностайно жилище. От представените три социални доклада на директора на Д. "С", град Ч., два в първоинстанционното и един във въззивното производство, е видно, че с оглед интересите на детето и необходимостта от полагане на адекватни грижи за неговото отглеждане и възпитание, предвид оценката на родителския капацитет на двамата родители, както и материално-битовото положение на двете домакинства, упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата. При тези данни правилен и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата. Съгласно разясненията, дадени с ПП № 1/1974 г. това предоставяне на един от двамата родители е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Анализът, направен от въззивния съд, на събраните по делото писмени и гласни доказателства и докладите на съответната социална служба,налага възприетия и от него извод, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата. Съобразени са интересите на детето,от които съдът трябва винаги да изхожда при решението си кому да предостави упражняването на родителските права. При констатирано несъответствие между правата и интересите на детето с тези на родителя, превес имат първите. От това следва, че няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на III г. о.