Решение № 421 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2009 г.

Решение № 421 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Асеко" ЕООД против Решение № 792/15.06.09 г. по адм. д. 1910/07 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 2/37/20.08.07 г., издаден от Началника на отдел "Последващ контрол" при Митница - Пловдив в частта, потвърдена с Решение № 1-4412-0643/23.10.07 г. на Директора на Регионална митническа дирекция - гр. Пловдив, с което му е определено задължение по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) за данъчен период 01.07.06 г. - 31.07.06 г. в размер на 31752, 60 лв. и лихва в размер на 4398, 03 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е незаконосъобразно и постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Не претендира заплащане на разноски за пред касационната инстанция. Ответникът Директор на Регионална митническа дирекция - Пловдив, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното Решение № 792/15.06.09 г. по адм. д. 1910/07 г. по описа на Пловдивския административен съд е отхвърлена жалбата на "Асеко" ЕООД срещу РА № 2/37/20.08.07 г., издаден от Началника на отдел "Последващ контрол" при Митница - Пловдив в частта, потвърдена с Решение № 1-4412-0643/23.10.07 г. на Директора на РМД - гр. Пловдив, с което е определено задължение по ЗАДС за данъчен период 01.07.06 г. - 31.07.06 г. в размер на 31752, 60 лв. и лихва в размер на 4398, 03лв. Административният съд е приел, че атакуваната част от РА е правилна и законосъобразна, като от събраните по делото доказателства не се установява различна фактическа обстановка от описаната в РА. В мотивите на решението е посочено, че нито в административното, нито в съдебното производство не е установено дали етиловия алкохол, предмет на спорните продажби, е бил напълно денатуриран или специално денатуриран. Според АС - Пловдив неподаването на акцизна декларация и нередовното водене на счетоводната отчетност, съобразно ЗАДС, представляват достатъчно основание за констатиране на "неправомерно поведение", от което не могат да се черпят права. Така постановеното решение е неправилно. Съдебното решение не съдържа ясни и непротиворечиви мотиви относно възприетата от съда фактическа обстановка по спора, а правните изводи са изложени несвързано и непоследователно. Съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство, като е приел, че следва да се опровергават констатациите в ревизионния акт. Атакуваното съдебно решение е постановено и при неизяснена фактическа обстановка поради несъбиране на всички относими към спора доказателства. По отношение основният спор между страните по делото - относно вида на спирта, предмет на доставката по данъчни фактури № 273/10.07.06 г. и № 276/31.07.06 г. с получател "Аибо-С" ЕООД, административният съд не е изразил изрично възприетото от него въз основа на събраните по делото доказателства. Съдът не е кредитирал Протокол № 1.11.2/363/12.07.06 г., издаден от "Булгарконтрола" АД като се е позовал на липсата на доказателства относно идентичност на изпитваната проба и продукта, предмет на спорните доставки, а е кредитирал лабораторна експертиза на ЦМЛ от 14.05.07 г., при която са изследвани проби, взети при насрещна проверка на получателя на стоката, без да е обосновано от какви доказателства се установява идентичност между пробата и продадената почти година по рано стока. При преценка на тези доказателства съдът не е съобразил действащата правна регулация на акцизното облагане до 01.07.06 г. и правомощията които са предоставени по тази уредба на органите на Националната агенция за приходите. При съобразяване с правилата на ЗАДС, действащи до измененията на закона в сила от 01.07.06 г., съдът е следвало да съобрази данните по делото за извършена денатурация на 10000литра спирт през данъчен период 01.06.06 г. 30.06.06 г. Съдът не е обсъдил Протокол № 0043052/26.06.06 г. на ТД на НАП - Пловдив и преписката по който е съставен, която не е изискана от данъчната администрация, независимо от доводите на жалбоподател, че е налице съвпадение между спирта, предмет на извършената денатурация по този протокол и продадената от него стока. Касационната инстанция намира, че поради неправилната преценка на доказателствата по делото и несъбиране на всички относими към спора доказателства, административният съд е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неправилно приложение и на материалния закон. Съдът не е обсъдил и всички доводи на страните относно спорните факти и тяхното правно значение, поради което съдебното решение не съдържа и основни мотиви, което също представлява процесуално нарушение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пловдив. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, първо А отделение,