Решение № 16459 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2011 г.

ВАСVI отделение13.12.2011 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 830/05.04.2011 г. по адм. дело № 2834/2010 г. на Административен съд - Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16459 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Народно читалище "Светлина" - гр. Генерал Тошево против решение № 830/05.04.2011 г. по адм. дело № 2834/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт № 1000450/21.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Добрич в частта потвърдена с решение № 554/29.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директор Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е ревизионен акт № 1000450/21.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Добрич в частта потвърдена с решение № 554/29.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП досежно установени задължения за Народно читалище "Светлина" - гр. Генерал Тошево за осигурителни вноски за ДОО на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО за периода 01.01.2005 г. - 31.05.2009 г. в размер на 5594,32 лева главница и 3841,61 лева лихви и задължения за ЗОВ на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за периода 01.01.2005 г. - 31.05.2009 г. в размер на 1169,61 лева главница и 382,27 лева лихви. С атакуваното съдебно решение съдът е отхвърлил оспорването, приемайки че атакуваният административен акт не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО са неоснователни. Незаконосъобразно е поддържаното от касатора становище, че органът по приходите е трябвало да изследва в какво точно са се изразявали задълженията на председателя на настоятелството и ежемесечно колко часа труд е положил за изпълнението им, за да установи че внасяните осигурителни вноски върху действително получаваното възнаграждение, макар и под минималния осигурителен доход е съобразено с чл. 113, ал. 2 от КТ. На основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, сред които е и председателя на настоятелството на Народно читалище "Светлина" - гр. Генерал Тошево, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно правилото по чл. 10 от КСО - от деня на започване на трудовата дейност до деня на нейното прекратяване. За времето, през което се упражнява дейността, се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 3 от КСО - месечно върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Съобразявайки, че така полагания труд е по допълнително правоотношение и отчитайки размера на дохода по основното трудово правоотношение органите на НАП законосъобразно са приели, че осигуряването е следвало да се осъществява върху размера на минималния осигурителен доход, а не върху уговорения такъв между страните, който е по-нисък. Задължителното осигуряване за лица, получаващи доходи от изборни длъжности е установено с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и съгласно нея ЗОВ на осигуреното лице се определят върху дохода, върху който се дължат вноските за държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО, като задължението възниква на датата, на която възнаграждението е изплатено или начислено. При определяне размера на задълженията органът по приходите е приложил точно материалноправните разпоредби при технологично вярно определяне размера на дължимите суми. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

2