Решение № 12706 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2024 г.

ВАСШесто отделение22.11.2024 г.докладчик т Сибила Симеонова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1008/02.04.2024 г., постановено по адм. дело 971/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, да заплати на ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сандански, ул. Стефан Стамболов, 64, ЕИК 205549802, представлявано от управителя В. Балтов сумата от 1 000 (хиляда) лева възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба от Дирекция Инспекция по труда Благоевград, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт С. С., против Решение 1008/02.04.2024 г., постановено по адм. дело 971/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. 23084458 от 27.09.2023, издадено от инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Б. И. С., изпълняващ длъжност готвач и работодателя ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал.1 КТ, във вр. чл.1, ал.2 КТ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3, пр.1 и пр.2 АПК. В касационната жалба е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Ответникът ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД, представлявано от управителя В. Балтов, чрез адв. В. Велева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Б. И. С. с писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и заявява, че не желае да бъде в трудови правоотношения с ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. 23084458 от 27.09.2023, издадено от инспектор в дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Б. И. С., изпълняващ длъжност готвач в обект механа Сандански хан, намиращ се на адрес: гр. Сандански, ул. Стефан Стамболов, 64 и работодателя ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, ул. Стефан Стамболов, 64, представлявано от управителя В. Балтов. В оспорения административен акт на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано работодателят ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД да предложи на работника Б. И. С. сключване на трудов договор. От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.08.2023 г. служители на Дирекция Инспекция по труда Благоевград, при извършена проверка в обект механа Сандански хан, намиращ се на адрес: гр. Сандански, ул. Стефан Стамболов, 64, относно спазване на трудовото законодателство, са заварили, да работи като готвач в обекта на контрол лицето Б. И. С., който е попълнил и подписал декларация, че осъществява трудова дейност при работодател ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД от два дни, като готвач, с работно време от 18:00 до 22:00 часа (л. 9 от първоинстанционното дело). Графата уговорено трудово възнаграждение не е попълнена, а в графа сключих трудов договор е налице нарочно отбелязване не. При постановяване на решението си съдът се е позовал на свидетелските показания на С. С. Б. съпруга на В. Балтов, управител на дружеството, и самия В. Балтов, свидетелят С. Стамболийска началник отдел БТКД в ДИТ Благоевград, Б. Илиев инспектор в ДИТ Благоевград и на заинтересованата страна Б. И. С., които са кредитирани като достоверни. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд е приел, че обжалваното предписание е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да са изяснени относимите обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Развити са съображения, че посоченото нарушение е съществено и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви, съобразно които по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време. Първоинстанционният съд е приел, че няма данни, нито доказателства за извършвана трудова дейност от Б. И. С. в дружеството преди датата на проверката. При анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е формиран решаващ извод, че безспорно е установено присъствието на Б. И. С. в кухнята на търговския обект в деня на проверката, приготвял храна, но проверяващият екип не е установил по несъмнен начин, че храната е била предназначена за клиенти на заведението, както и че лицето готви регулярно срещу заплащане, тоест, работи за дружеството като готвач. Поради това не може да бъде направен еднозначен и обоснован извод за съществуване на индивидуално трудово правоотношение с характеризиращите го белези. Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Благоевград, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. От фактическа страна по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, Б. С. се е намирал в кухнята на търговския обект и е приготвял храна. Спорният по делото въпрос е обусловен от преценка дали той е изпълнявал трудова дейност в обекта на ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД на 18.08.2023 г. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, като материалноправно основание за издаване на предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Правилен е изводът на съда, че в конкретния случай не може да се направи извод, че е имало престиране на работна сила в изпълнение на трудови функции, за да се обоснове наличието на основание за квалифицирането на правоотношението като трудово. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че органите на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, не са събрали необходимите доказателства относно съществуването на реално възникнало трудово правоотношение. Процесното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. В провелото се съдебно заседание на 04.12.2023 г. Б. С. е заявил, че никога не е работил в заведението, бил близък приятел с управителя, често си ходят на гости и влиза в кухнята, но не, за да работи. Установените противоречия в обстоятелствата, описани в административния акт и декларацията на Б. С. относно установеното работно време, продължителност, начало и край на работния ден, също водят до заключението за липса на трудово правоотношение. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че данните от собственоръчно попълнената декларация потвърждават, че е налице незаконосъобразно предоставяне на работна сила в конкретния казус. Същата не обосновава приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ. В тази връзка първоинстанционният съд обосновано е приел, че по своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 43 АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване, при условията на пълно главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. В случая постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ е издадено, без да е установено фактически съществуващо правоотношение между ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД, представлявано от управителя В. Балтов и Б. И. С. като готвач в обект механа Сандански хан, намиращ се на адрес: гр. Сандански, ул. Стефан Стамболов, 64, което на основание чл. 1, ал. 2 КТ, да бъде оформено като трудово. Предвид изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация - ВИП-МЕЛНИК 69 ЕООД акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2024 г. и списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК, в размер на 1 000 (хиляда) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 - ра, изр.1 во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,