Решение № 12725 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5551/2018 г.

Решение № 12725 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5551/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Хамефа" ЕАД моли да бъде отменено решение № 1165/23.02.2018 г. по адм. д. № 92/2018 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22002216009544-091-001/08.09.2017 г. на ТД на НАП – София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22002216009544-091-001/08.09.2017 г. на ТД на НАП – София, с който е вменена отговорност на "Хамефа" ЕАД в размер 263 292, 80 лв с 81 012, 18 лв лихви на основание чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС по 24бр. фактури от м. 9. 2013 г. до м. 5. 2015 г. на "Белар антик"ЕООД за производство на мебели на ишлеме, по които данъкът не е внесен ефективно от доставчика. По справките-декларации на доставчика начисленият ДДС за внасяне не е внесен от доставчика. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на касатора в РА. Обоснован е изводът на съда, че са налице условията на чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС за вменяване отговорност на ревизираното лице, за невнесения данък от неговия доставчик в размер на ползваното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от ревизираното лице за част от периодите и в размер на невнесения данък по справките-декларации на доставчика за останалите периоди, когато ползваното право на приспадане на данъчен кредит надвишава невнесения данък от доставчика. Правилен е изводът на съда, че е доказано наличие на предварително знание за ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен, след като управителят на ревизираното лице към момента на създаването му е работил на отговорна длъжност в дружеството на доставчика, двете дружества се обслужват от един и същ счетоводител, имат управление на един и същ адрес, ползват един и същ имейл адрес и телефон, както и счетоводителката, която ги е обслужвала. Ревизираното лице е учредено в период на финансови затруднения на доставчика. Съдът е обсъдил представените протоколи за прихващане между ревизираното лице и доставчика, и договори за заместване в дълг, и обосновано е приел, че не установяват плащане на стойността на доставките и начисления данък по 24-те бр. фактури, след като не е доказано съществуването на насрещните задължения на доставчика към ревизираното лице предвид чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. По договорите за заместване в дълг не са представени доказателства за изпълнението им – за извършени плащания от ревизираното лице за погасяване на поетите задължения, нито за тяхното формиране и основанието за сключване на договорите. След като ревизираното лице не е платило стойността на доставките и начисления ДДС по 24-те бр. фактури правилен е изводът на органите по приходите и съда, че ревизираното лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Правилен е изводът на съда за наличие на предпоставките на чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС за ангажиране отговорността на жалбоподателя за невнесения данък от доставчика, свързан пряко с ползвания от ревизираното лице данъчен кредит по неплатените доставки. Съдът е обсъдил подробно възраженията на ревизираното лице и е достигнал до извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът за неправилно вменена отговорност за изтеклите лихви върху невнесения данък. По чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на третото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските по събирането им. В чл. 177, ал. 2 от ЗДДС отговорността по ал. 1 се реализира по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК, в което производство са приложими общите правила от Дял първи на ДОПК, сред които е чл. 16, ал. 3 от ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 5973,01 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,