Решение № 6235 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14891/2009 г.

Решение № 6235 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14891/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Лазаров Стоянов от гр. Варна, срещу решение № 1458 от 14.08.2009 г., постановено по адм. д. № 110 по описа за 2009 г. на Административен съд-Варна. С него съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, в обжалваната й част. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени и заповедта в обжалваната й част, като преписката се върне на административния орган. От ответната страна - областният управител, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са съображения за правилност на съдебния акт. Отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил и от заинтересованите страни, подаден от адвокат Василев, техен пълномощник. В него се съдържа също становище за неоснователност на касационната жалба, като са направени възражения, опровергаващи твърденията в касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил изцяло фактическата обстановка от събраните доказателства и при постановяване на решението си не е допуснал нарушение на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Стоян Лазаров Стоянов е обжалвал заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание за местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата". Жалбата е биле срещу частта от заповедта, с която са одобрени новообразувани имоти с № 815 и 4036 по ПНИ. Легитимирал се е като собственик на имот № 815 с нотариален акт № 71, том ХII, дело № 5936 от 18.04.1994 г. С него му е признато правото на собственост чрез покупко-продажба върху имот от 600 кв. м, идеална част от целия имот от 870 кв. м, на основание § 4а, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в описаната местност и при описаните граници. С жалбата се е твърдяло, че неправилно от фактически ползвания от него имот е отнета част, която е включена в новообразуван имот № 4036, като границите на имота му - 815 е определена в нарушение на чл. 28 ППЗСПЗЗ и по конкретно Наредба № 8 от 14.06.2001 г., обн. в ДВ, бр. 57 от 2001 г. Освен това в имота не са включени съществуващите съоръжения. От приетите писмени доказателства съдът е установил, че в регистъра на имотите към ПНИ имот № 815 е записан на жалбоподателя, а имот № 4036 от 939 кв. м е записан на наследниците на Костадин Христов Карахристов. Те са били конституирани като заинтересовани страни и са се легитимирали с решение № 532 от 13.07.1998 г. на бившата Поземлена комисия- Варна, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е признато правото на собственост върху нива от 18.520 дка, находяща се в терен по § 4 на кв. "Виница" в местността "Бурука". В решението са описани включените в нея имоти според кадастралния план на местността от 1956 г., като сред тях попада и имот № 815. За изясняване на идентичността на имота, описан в решението на бившата поземлена комисия, нотариалния акт на жалбоподателя и съществувалите кадастрални планове, включително и изработения помощен кадастрален план, съдът е приел заключение на вещо лице. От него е установил идентичност на имотите, предмет на обжалваната част от заповедта на областния управител, предходната им площ, съответно измененията. На следващо място съдът е установил, че върху частта от имот № 815, която е включена в имот № 4036, попадат половината от масивна стопанска постройка, трайно прикрепена към земята, оранжерия с трайно прикрепване към земята, подземна попивна яма, мръсен канал от ПВС тръби, две подпорни стени, конструкция за асма, тротоарна настилка и трайни насаждения. За тях липсват строителни разрешения и книжа. Основният спор между страните е бил за правилното определяне на границите на имот № 815, защото описаните стопанска постройка и съоръжения остават извън него. Възприетата фактическа обстановка съдът е съпоставил с нормите на чл. 28, ал. 4 и сл. ППЗСПЗЗ, като е приел, че те не са нарушени. Границите на имот № 815 са съобразени със съществуващата в него основна сграда, като разликата от 270 кв. м - фактически ползваната част от имота, е придадена към имот № 4036 - на наследниците на Костадин Христов Карахристов, в изпълнение на ал. 7 от сочената разпоредба. На следващо място съдът е направил извод, че за областния управител не съществува законово задължение площта на имота на ползвателя да бъде определена съобразно съществуващите в него сгради и съоръжения. Според съда, построяването на сгради и съоръжения без строителни книжа не може да послужи като основание за придобиване на правото на собственост от ползвателя върху земята. В конкретния случай той черпи права от недобросъвестното си поведение, което е прието за неоснователно. На последно място съдът е приел, че липсва възможност за ситуирането на имот № 815 с площ от 600 кв. м, която да обхване всички изградени съоръжения, защото те се намират в дъното на имота и последният би останал без достъп до улица. При така направените изводи, съдът е приел, че заповедта в обжалваната й част е законосъобразно и е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е необосновано. Напротив. Съдът изключително прецизно е описал възприетата от него фактическа обстановка, установяваща идентичността на имотите от ПНИ, оспорената част от заповедта на областния управител, като се е позовал не само на събраните писмени доказателства, но и на заключението на вещото лице. По така възприетата фактическа обстановка не се съдържат възражения в касационната жалба. Фактите съдът е съпоставил с относимото материално право, като е извел и правните си изводи. Неоснователно е и следващото твърдение за допуснато нарушение на материалния закон. То отново се аргументира с нарушени текстове от Наредба № 8 от 2001 г. Твърденията са неоснователни, тъй като ППЗСПЗЗ в частта му относно изработването на ПНИ и задължителните изисквания, на които той трябва да отговаря е специален по отношение на ЗУТ и издадените наредби по приложението му. От данните по делото безспорно е установено, че границата на имот № 815 е съобразена със съществуващата в него основна сграда. Според чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ при проектиране на границите на новообразуваните имоти граничните линии се прокарват на най-малкото разстояние от лицевата страна на заварените сгради (извън второстепенни, временни и стопански постройки) в самия имот и в съседните имоти, каквото се изисква при свободно застрояване на поземлените имоти съгласно правилата и нормативите за устройство на територията, освен когато съществуващото разстояние е по-малко. В първоначалната жалба, а и в касационната не се съдържат твърдения, че оградата не е съобразена с основната сграда в имота. Въпросът е за съществуващите в имота съоръжения и стопанска постройка. След като границите на имот № 815 са съобразени със съществуващата основана сграда, ПНИ не е изработен в нарушение на ППЗСПЗЗ. Въпросът е за спазване изискването на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, според който определеният имот и местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения. В конкретния случай новообразуваният имот № 815 не е съобразен със стопанската сграда и съоръженията, описани по-горе. Изискването за спазването на това правило на ал. 6 е свързано с основния текст на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ - построяването на сградите и съоръженията да е станало до 1 март 1991 г. Жалбоподателят не е доказал по безспорен начин изграждането на съоръженията до изисквания от законодателя срок, поради което твърденията му са неоснователни. В случая е спазена нормата на чл. 28, ал. 6, изречение второ ППЗСПЗЗ според което имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като обосновано и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение