Решение № 10437 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6521/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 5022 от 15.05.2025 г., постановено по адм. дело 948/2025 г. Административен съд (АС) - Хасково, IV състав, е отхвърлил жалбата на М. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение 2192/05.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М. А. М., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. В. Пейчев. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител старши юрк. М. Кръстева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно общото положение в Сирия, актуалната обществено-политическа обстановка в страната към 18.07.2025 г., състоянието на сигурността в провинция Халеб, актуалното положение на кюрдите и имат ли проблем с новата власт, какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди, както и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 2192/05.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на М. А. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. А. М., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в гр. Тел Рефат, обл. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], семейно положение религиозен брак, без деца, професия ресторантьор, образование - средно. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия през месец август 2024 г., влизайки нелегално в Турция, където останал близо един месец, след което влязъл в Република България на 02.09.2024 г., прескачайки оградата на границата със стълба с група от петнадесет човека, с които прекарали един ден в гората, след което били качени на автомобил от трафикант, пътували до апартамент, където останали два дни, след което потеглили за Сърбия. Влязъл в Сърбия със съпругата си, но решили да се върнат в България, видели полицейска кола и сами се предали, прекарали 24 часа в полицейски участък, след което престояли две седмици в лагера в Бусманци, една седмица в друг лагер, като накрая били докарани в лагера в. гр. Харманли. Прието е, че в интервюто М. А. М. изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, в политически партии, организации или въоръжени групировки, не е отбил военната си служба, получил призовка за това през 2020 г., но се откупил, не му е било оказвано насилие, не е бил заплашван, с едно изключение от бившия съпруг на съпругата си заради проблем от личен характер. Причината за напускане на държавата му по произход била свързана с войната и проблемите с бившия мъж на съпругата му. Подал молба за международна закрила в Република България, защото България била мирна и спокойна държава, където нямало дискриминация. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република към 29.01.2025 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също били представени справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. и справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, след падането на режима на Башар Асад. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. М.. Прието е, че молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. При анализ на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад, е прието, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, промяната в обществено-политическия живот в Сирия не рефлектирала пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като към момента на постановяване на решението липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които можело да водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Освен това информацията от различните информационни източници не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Наред с това съдът е приел, че липсвали твърдения от страна на чужденеца да е бил заплашван лично в страната си по произход, а също и спрямо него да е било упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии. Прието е, че твърденията за страх от преследване от предишният мъж на настоящата съпруга на молителя не съставлявали основателно опасение от преследване по смисъла на ЗУБ, като според съда М. А. М. е следвало и е можел да се обърне към властите в страната си с цел защита на себе си и на съпругата си. В допълнение е прието, че опасения от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба не са били изразявани в хода интервюто, но и същите сами по себе си не представлявали основателни опасения от преследване по смисъла на Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Освен това е прието, че според обясненията на чужденеца - същият се е възползвал от съществуващата в Сирия възможност и се е откупил от военна служба. Наред с това не се установявало спрямо чужденеца да е осъществено и преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ или риск от бъдещо такова. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ органът се е позовал на справка, изготвена от директора на Дирекция Международна дейност при ДАБ, в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представлявала официален свидетелстващ документ, удостоверяващ фактите, посочени в него. Предвид това според съда правилно органът е възприел посочената в справката информация, която освен това не била оборена от страна на чужденеца с насрещни доказателства в защита на тезата му. След анализ на обективираната в справки от 03.02.2025 г. и 08.04.2025 г., издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, съдът е приел, че обстановката в страната по произход на молителя не би могла да се определи като ситуация на безогледно насилие, като макар същата да оставала сложна - то не са били налице ситуации, в които конфликтът да е достигал нива, при които да е съществувал реален риск непълнолетният чужденец да понесе тежки посегателства. Освен това кандидатът е изложил твърдения, че не е имал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Предвид информацията в справките, съдът е приел, че било налице подобряване на общата обстановка в Сирия, като поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променяло положението в негативна насока, а дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по - скоро положителни международните полети били възобновени, на 06.01.2025 г. СЗО осъществила първата за 2025 г. трансгранична мисия на ООН в Северозападна Сирия, провеждайки обучение за парамедици; имало вече сформирано преходно правителство на Сирия, като за министър на социалните въпроси и труда била назначена жена - член на християнското малцинство, а през месец март била приета и конституционна декларация, предназначена да служи като основа за междинния период. Освен това в някои медии били налични данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад, като съгласно най-актуалната информация според ВКБООН в периода от 8 декември 2024 г. до 03.04.2025 г. близо 372 550 (, а според най-новите източници 1,05 милиона) вътрешно разселени лица се били завърнали по домовете си. Относно военната намеса от страна на Израел в Сирия, съдът е приел, че съгласно някои медии според категоричните заявки на Израел целта на армията на Израел не била мирното население на Сирия, а унищожаването на тежки оръжия, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ от екстремисти. Предвид всичко изложено според съда политическата и икономическата ситуация, както и условията на живот и безопасност в Сирия се подобрявали. Дори и да се приемело, че бил налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в родината си или друго населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Наред с изложеното, съдът е приел, че цитираната съдебна практика на СЕС и по конкретно - решение по дело С-406/22 било неотносимо към процесния случай, тъй като касаело съвсем различна хипотеза и разглеждало въпроса дали е допустимо една държава да предприеме законодателни мерки, по силата на които да определи изначално друга държава като сигурна страна на произход в определени нейни части и как следвало да процедира съдът при разглеждане на жалби срещу решения, с който е отказано предоставяне на международна закрила по молби, подадени от кандидатите от третите страни обявени със съответните законодателни мерки. На последно място е прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на М. А. М. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при липсата на проверка от страна на съда и на административния орган на всички обстоятелства, свързани с личното положение на търсещия международна закрила. Според касатора съдът неправилно е преценил динамичната и ежедневно променящата се обстановка в Сирия, както и съществуващата опасност за живота и сигурността на чужденеца, ако той бъде върнат там, като в тази връзка цитира информация от независими източници за осведомяване различни журналистически статии. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. М.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 07.02.2025 г. интервю кандидатът за закрила е посочил като причина за напускане на държавата си по произход войната и проблем от личен характер, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. А. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е съобразил решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от М. А. М. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представените в съдебното производство справки, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства не се опровергават от цитираната от процесуалния представител на касатора информация от различни журналистически статии. Съгласно представените пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от данните от справките - на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен това от данните в справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което било прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. На 04.06.2025 г. турският министър на отбраната заявил пред международната информационна агенция, че турското военно присъствие сирийската територия щяло да бъде преоценено след като Сирия постигнела мир и стабилност, както и когато заплахата от тероризъм в региона бъдела напълно премахната. Освен това според същата справка сирийският министър на здравеопазването посетил Турция и подписал Оперативен протокол за Кардиологичната болница в Дамаск и за Онкологичната болница в Алепо, като това споразумение, приветствано от турския министър на здравеопазването бележело важна стъпка в двустранното сътрудничество в областта на здравеопазването, в което сътрудничество Турция допринасяла с опит в планирането и управлението на двете болници. Предвид всичко изложено обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2192/05.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на М. А. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,