Решение № 12390 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2010 г.

Решение № 12390 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Самир Берди Ростем, без гражданство, срещу Решение № 109/8.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ. Ответната страна - председателя на ДАБ, чрез процесуалния си представител - юрк. Кулинова, изразява становище за законосъобразност на постановения административен акт респ. за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Посочва п отношение на жалбата, че в хода на административното производство не е установено конкретно посегателство, основано на религиозната принадлежност на жалбоподателя, както и че липсата на гражданство не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта на жалбата намира, че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган по отношение закрилата по чл. 8 от ЗУБ, приема че, наведените от кандидата опасения за преследване заради религията му са неоснователни. Този извод е направен въз основа на прието за установено, че повод за напускане на държавата на произход е обстоятелството, че "мюсюлманите и арабите там (Сирия) се държали лошо с изповядващите йедизъм .. .подигравали ги и ги обиждали", както и факта, че кандидата не е преживял конкретно посегателство и насилие поради религията си. По отношение на гражданството и по точно липсата на такова у Самир Растем, органа е посочил, че то само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Сирия е възприета като държава, в която конституционно е гарантирана свободата на вероизповедание, и чийто официални власти не упражняват преследване спрямо йезидите. Аргумента за това е установеното от справка вх. № 511/12.02.2010 г. и обстоятелството, че йезидската общност продължава своето съществуване на територията на Сирия, което от своя страна означава, че "явно не са подложени на преследване". Във връзка с предоставянето на закрила на основание чл. 9 от ЗУБ, органа твърди, че тъй като в Сирия не е налице въоръжен конфликт и кандидата не е споделил да е бил подложен или да съществува опасност да претърпи изтезание или нечовешко или унизително отнасяне/наказание, или смъртно наказание или екзекуция, то не са налице и основания за предоставяне на закрила като хуманитарен статут. Обсъдено е и обстоятелството, че член на семейството на кандидата не се ползва от предоставена закрила, както и че съпругата на кандидата, към момента на постановяване на сега оспорвания акт, има висящо производство за предоставяне на статут. Административното производство е започнало по молба от Самир Ростем с вх. № 328/1.12.2009 г. при Дирекция "Миграция", която впоследствие е изпратена по компетентност на председателя на ДАБ, получена в РПЦБ. София на 7.12.2009 г. Видно от така подадената молба, жалбоподателя е претендирал предоставянето на закрила без обаче да сочи конкретна причина за необходимостта от такава, относима към основания по ЗУБ. Искането за закрила е препотвърдено с молба от 28.12.2009 г. На същата дата, председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя на разбираем за него език (кюрдски) за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Поради липсата на представен документ за самоличност, данните за личността на молителя е декларирана по реда на чл. 30, т. 3 от ЗУБ. По данни на кандидата той е без гражданство, роден на 20.10.1986 г. в Сирия, женен, без деца, йезид по религия, с основно образование и професия общ строител работник. На 28.12.2009 г. и на 2.02.08 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления конкретна причина за напускането на Сирия са подигравките и обидите от страна на мюсюлманите спрямо йезидите, посочва също така, че като лице без гражданство няма никакви права в държавата си на произход. Представена е справка № 511/12.02.2010 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ, касаеща политическо и икономическото положение в Сирия, отношението на властите към йезидите и спазването на човешките права в страната. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на посочената справка, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ от 15.02.2010 г., в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата поради неоснователност на поддържаната бежанска история към разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че оспорваното административно решението е издадено от компетентен орган, в установената за това форма, без да се установява нарушение на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материални закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането на държавата му на произход е обидното и подигравателно отношение на мюсюлманите към йезидите. Безспорно че преследване, осъществявано на основание религията на преследвания, от страна на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства, с което се нарушават основни човешки права като същото и е достатъчно тежко по своето естество или повторяемост, може да обоснове необходимост респ. право на закрила под формата на статут на бежанец. В случая обаче, както правилно е приел административния орган, такава необходимост не се установява. Основанията за предоставяне на международна закрила, неминуемо са свързани и предполагат поради своето естество оставянето на ярък и непреходен спомен у човешкото съзнание и психика за преживяното преследване. Обобщаващото позоваване на лошото отношение на всички мюсюлмани спрямо йезидите и липсата на конкретно споделени преживявания, касаещи личността на търсещия закрила и относими като осъществено преследване, определено от време, място, участници, повод, повторяемост, реакции до и на властите или други условия, обосновават извод за несъстоятелност на поддържаната бежанска история. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства не се установяват по делото, а и твърдения в тази насока не са правени от жалбоподателя. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,