Решение № 15464 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2010 г.

Решение № 15464 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1064/27.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1487/2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е прогласен за нищожен РА № 180800738/31.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 260/25.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) на Ива Николаева Димитрова от гр. Русе в размер на 19 659,30 лв. и 8 239,04 лв. лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания за неприложимост на чл. 129 , чл. 133 и сл. от ДОПК, тъй като протоколът по чл. 130 ДОПК е издаден след извършена проверка и не е ревизионен акт, издаден при условията на чл. 118 ДОПК. Твърди се от касатора, че липсва идентичност между процесния между протокола по чл. 130 ДОПК и ревизионния акт и те са различни по своята правна същност и предназначение индивидуални административни актове. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу РА № 180800738/31.03.2009 г., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 008 лв. Ответникът по касационната жалба Ива Николаева Димитрова от гр. Русе чрез адв. Иванова я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение по съображения, изложени в представената писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като неправилно съдът е обсъждал протоколът по чл. 130 ДОПК, с който е възстановен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. като акт за прихващане или възстановяване. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да прогласи за нищожен РА № 180800738/31.03.2009 г. за определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) на Ива Николаева Димитрова от гр. Русе в размер на 19 659,30 лв. и 8 239,04 лв. лихви, първоинстанционният съд е приел, че след като с протокол по чл. 130 ДОПК е възстановен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., то е следвало по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК да се издаде ревизионен акт за същия данъчен период. Относно правната същност на протокола по чл. 130 ДОПК съдът е приел, че макар и наименован така, той има характеристиките на акт за прихващане или възстановяване (АПВ). Съдът е приел, че този протокол е индивидуален административен акт е влязъл в сила и се ползва със стабилитет, който може да бъде нарушен единствено по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Относно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 в сила от 19.12.2007 г. съдът е изложил мотиви, че законодателят не й е придал обратно действие и има предвид незачитане на установеното с АПВ след тази дата. Цитирал е практика на ВАС в този смисъл. Обжалваното решение е неправилно. С декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) Ива Димитрова е декларирала доходи от трудово правоотношение и ползвано данъчно облекчение за едно дете. С искане № 1800010226/29.03.2006 г. във връзка с декларираното данъчно облекчение за едно дете по ГДД за 2005 г. е издаден протокола по чл. 130 ДОПК и е възстановен надвнесен данък в размер на 86,40 лв. При тази опростена процедура на възстановяване по чл. 130 ДОПК не се прави проверка или ревизия, както е при актовете за прихващане или възстановяване, а само по проверка на подадената от данъчния субект декларация. Проверката за други данъчни задължения е направена с обжалвания ревизионен акт за същия период - 2005 г. и са определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Неправилно съдът е определил правната характеристика на протокола по чл. 130 ДОПК, приравнявайки го на акт за прихващане или възстановяване. Протоколът не може да се идентифицира като АПВ, тъй като с последния при извършена проверка е установено, че субектът няма други данъчни задължения и затова му се възстановява претендираната сума, респ. прихваща. С АПВ се създават права за субекта да му се възстанови определена сума за данък, а за приходната администрация задължение да я възстанови и/или прихване. Касае се за индивидуален административен акт, който като е влязъл в сила се ползва със стабилитет и за да бъде нарушен той е следвало ревизията да бъде извършена по реда на чл. 133 и сл. ДОПК, което включва възлагане от компетентен орган за това - съответния директор на ТД на НАП съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК. Същото не се отнася до протокола по чл. 130 ДОПК. Тази разпоредба предвижда опростена процедура за възстановяване на подоходен данък при подадена декларация, без да се прави специална проверка или ревизия, както е при АПВ. Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,