Решение № 7162 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 846/2016 г.

Решение № 7162 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 846/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба, подадена от "С. Т. Г." ЕООД срещу решение № 7127 от 20.11.2015 г., постановено от Административен съд С.-град, второ отделение, 24-ти състав по адм. д. № 772/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде отменено в частта, с която е потвърден отказа за финансово подпомагане за БЗС 61248-43-5-1. В останалата част изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага в тази част решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и Плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г. изх. № 02-220-2600/4773 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция. Уведомителното писмо е оспорено в частта, с която е отказано подпомагане за сумата в размер на 18 804.02 лева. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът приема, че по отношение на два от заявените от жалбоподателя парцели - БЗС 35239-346-4-1 и БЗС 14903-40-2-1, са установени застъпвания с други земеделски стопани, за които жалбоподателят не е представил документи за право на ползване, поради което тези площ /0.05 ха, съответно 0.03 ха/ правилно са определени като недопустими за подпомагане от административния орган. Съдът приема, че за БЗС 03842-49-6-1 и БЗС 03842-49-8-1 правилно административният орган е определил недопустимата за подпомагане площ, тъй като в БЗС 03842-49-6-1 площ в размер на 0.89 ха попада във физически блокове с НТП - горски територии, храсти и дворни места, като в близост до северната граница има дворно място с постройка, попадащо в заявената площ, а в БЗС 03842-49-8-1 южната част на парцела, с площ от 0.38 ха, попада в обхвата на ФБ 343 /ГТ - горски територии/ и ФБ 241 /ГТ - горски територии/. Правните изводи на съда в тази част са изведени при преценка на приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от жалбоподателя. Оспорения административен акт е потвърден и по отношение на БЗС 35239-140-1-1, ливада с площ от 1.43 ха, като за тази част съдът приема, че не е била спазена забраната за разораване и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения. За да стигне до този извод, съдът приема, че при извършената проверка на място е било установено, че този парцел е разоран и засят с тикви в югозападната част, поради и което цялата му площ е определена от административния орган като недопустима за подпомагане. Като неоснователни са преценени доводите на жалбоподателя, че тези действия са извършени от неизвестни трети лица, поради което негативните последици от нарушаването на забраната не следва да бъдат възложени в негова тежест. По тези възражения съдът приема, че по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 3/2011 г. всяко нарушаване на установените забрани за извършване на земеделска дейност върху парцелите, декларирани по мярка 213, е абсолютно основание за отказ от изплащане на финансова помощ, независимо от факта дали забраната е нарушена от самия земеделски стопанин или от трето лице. По отношение на БЗС 61248-43-6-1, заявено като ливада и с площ от 11.09 ха, съдът приема, че оспорения отказ е законосъобразен, като в тази връзка съдът не е кредитирал заключението на приетата експертиза. За да стигне до този извод, съдът приема, че в Системата за идентификация на земеделските парцели парцела е отразен като част от Физически блок ... с начин на трайно ползване обработваема земя и не е допустим за подпомагане по мярка 213. Съдът приема, че това отразяване е достатъчно основание за изключване на тази площ от подпомагане по заявената мярка. Съдът не е дал вяра на заключението на вещото лице, което приема, че при дешифриране на ЦОФК имота съставлява не орна земя, а ливада и е подходящ за подпомагане по мярка 213. По тези доводи съдът е отхвърлил изцяло жалбата. Обжалваното решение е неправилно само в частта, с която съдът е преценил като законосъобразен административен акт уведомителното писмо, в частта с която е отказано финансово подпомагане за БЗС 61248-43-6-1. В останалата част решението е правилно. Правният извод на съда за недопустимост на подпомагането за БЗС 61248-43-6-1 е изведен при обсъждане единствено на резултата от административната проверка, при която е установено, че в СИЗП имота е отразен като част от ФБ 43 с начин на трайно ползване орна земя. В тази връзка съдът не е обсъдил представените доказателства за резултатите от извършени проверки на място, констатациите на вещото лице, изведени при дешифриране на ЦОФК, както и приложените снимки на парцела по време на проверките на място, направени през м. юли 2013 г. Всички тези доказателства опровергават по безспорен начин отразяването на начина на трайно ползване на имота в СИЗП. По делото са представени контролни доклади от извършени проверки на място през м. юли 2013 г., в които е отразено, че при извършване на проверките е установено спазване на забраната за косене преди 15 юли за всички заявени площи по мярка 213. От заключението на вещото лице е установено, че при проверките на място парцела е измерен, направени са снимки, както и снимки на GPS апарат в работен режим. Към заключението на вещото лице е приложена и снимка на парцела при извършената проверка на място, от която е видно, че става реч за ливада, а не за орна земя. С оглед резултата от проверките на място безспорно е установено, че парцела е ливада, като са спазени всички изисквания за подпомагане по мярката. По делото е приложено извлечение от ЦОФК относно актуалното заснема на имота през м. август 2013 г., на което имота е обозначен като естествена ливада. При разчитането на ортофотокартата, вещото лице потвърждава, че заснетия през м. август 2013 г. имот е ливада. При тези писмени доказателства изводът на съда, че имота не е подходящ за подпомагане по заявената мярка, е необоснован. Съдът не е дал вяра на заключението на вещото, като се е позовал единствено на отразяването в СИЗП. Всички други писмени доказателства, които установяват действителната характеристика на парцела са игнорирани. С оглед установените по делото факти, настоящият състав приема за установено, че заявения за подпомагане БЗС 61248-43-6-1 представлява трайно затревена площ - ливада и за този имот са спазени всички изисквания за подпомагане по мярка Натура 2000. Този факт се потвърждава и от съдържанието на оспореното уведомително писмо, в което в колона 5 е отразено, че установената площ след проверки за спазване на забраните за земеделска дейност, е изцяло заявената площ от 11,09 ха. Оспореният отказ за подпомагане е незаконосъобразен и е следвало да бъде отменен от решаващия съд. Като е постановил решение, с което е потвърдил уведомителното писмо в тази част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което оспореното уведомително писмо следва да бъде отменено в частта, с която е отказано финансово подпомагане за БЗС 61248-43-6-1 и за тази част преписката следва да се върне на административния орган за постановяване на нов акт при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователна е касационната жалба по отношение на потвърдения отказ за финансово подпомагане за БЗС 35239-140-1-1. Касационният жалбоподател излага доводи, че за установеното несъответствие - разораване на имота от трети лица, той е уведомил съответните органи и не следва да бъде санкциониран за виновно поведение на други лица, поради наличие на форсмажорни обстоятелства. Тези доводи не се споделят от настоящият състав. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Наредба № 3/2011 г. ДФЗ-РА отказва изцяло изплащане на финансова помощ за деклариран парцел, попадащ в съответната защитена зона, когато се установи, че не са спазени забраните по чл. 6 от същата наредба. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредбата забранява се разораването и залесяването на ливади, пасища и мери. В случая безспорно при извършените проверки на място е установено нарушение на тази забрана. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2011 г. разпоредбата на чл. 11 не се прилага само в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. С т. 4 от § 1 - ДР на Наредба № 3/2011 г. е дадена легална дефиниция на понятието "форсмажорни или изключителни обстоятелства" и установените факти не попадат в това изрично дефиниране. При това положение обоснован е правният извод, че в случая не е налице хипотеза, изключваща възможност за постановяване на отказ. Неоснователни са доводите, че по отношение на останалите парцели, за които е отказано финансово подпомагане, съдът не е изложил адекватни мотиви. Съдът е потвърдил оспорения отказ за БЗС 35239-346-4-1 и БЗС 14903-40-2-1, тъй като е установено застъпване, което не е разрешено в полза на жалбоподателя. Адекватни мотиви са изложение и по отношение на БЗС 03842-49-6-1 и БЗС 03842-49-8-1, за които съдът приема, че части - подробно описани, попадат в терени неподходящи за подпомагане по мярка 213. За тези четири парцела съдът е приел, че констатациите на административния орган са съответни на обективното състояние, установено и от заключението на вещото лице, което изцяло е възпроизведено във фактическата част на решението. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение, в частта, с която е потвърден отказа за финансово подпомагане по мярка 213 за БЗС 61248-43-6-1, е неправилно и следва да бъде отменено. В тази част следва да бъде отменен оспореното уведомително писмо и преписката да се върне на административния орган с указания за преизчисляване на редукциите и оторизиране на сума за този парцел. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед окончателния изход на спора, настоящият състав счете, че разноските по делото за двете инстанции следва се понесат от страните така както са направени, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която жалбоподателят "С. Т. Г." ЕООД е осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение