Решение № 9920 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11411/2012 г.

Решение № 9920 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11411/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ДОРОН 2005" ЕООД, ЕИК 131432151, чрез процесуален представител адв. Ал. Сеизов от САК, против Решение № 431/30.01.2012 г., постановено от Административния съд София град по адм. д. № 3825/2011 г., с което е изменен Ревизионен акт /РА/ 20001001067/4.08.2010 г. издаден от органите по приходите в ТД на НАП -София, в частта, в която е доначислен ДДС за 2007 г., в к. 07.2007 г., като е определен ДДС за данъчен период 6.07.2007 г. - 31.07.2007 г. в размер на 8817,26 лева и съответните лихви в размер на 3489,95 лева, съгласно допълване на решение по реда на чл. 250, ал. 2 от ГПК № 3581/27.06.2012 г. Със същото решение е осъден жалбоподателят "ДОРОН 2005" ЕООД да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 712,76 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се съображения за неправилно приложение на материалният закон, като се сочи, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, вместо чл. 26 от ЗДДС във вр. с чл. 15 от ППЗДДС във вр. с чл. 45 - чл. 47 от ЗМДТ за процесната сделка, доколкото жалбоподателят в случая е бил продавач и не е бил задължен да плати данъка по чл. 47 от ЗМДТ. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. За касационният ответник, редовно призован, представлява се от юрк. Минкова. Оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадени от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. Административен съд София град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. От доказателствата по делото съдът установил, че спор по фактите между страните не съществувал, а последният се свеждал до приложението на материалния закон. Според АССГ ревизиращите органи правилно са приложили чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, но неправилно са определили дължимия данък, при което и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК решаващият състав изменил процесният РА 20001001067/4.08.2010 г. За да достигне до този извод съдът установил, че на 26.07.2007 г. "ДОРОН 2005" ЕООД, в качеството на продавач е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот № 775, кв. 80, гр. София, "Манастирски ливади" на стойност с данъчна основа 285257, 50 евро, без включен ДДС. Продажбата на имота била извършена с нотариален акт № 79/26.07.2007 г., като съгласно този нотариален акт договорената продажна цена била 1 288 056, 00 евро без ДДС, или 2 519 218, 57 лв. Ревизиращите органи констатирали, че общата сума на стойността, без ДДС на поземлен недвижим имот № 776 и стойността, без ДДС на 1/2 ид. част от ПНИ с планоснимачен номер 775, отразена във фактура № 1/26.07.2007 г. не отговаря на общата сума на продажната цена, без ДДС на ПНИ № 776 по нотариален акт № 79/26.07.2007 г. и на продажната цена, без ДДС на 1/2 ид. част от ПНИ № 775 по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.07.2007 г. Съгласно нотариалния акт и предварителния договор на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е издадена фактура № 1/26.07.2007 г. общата сума на двата имота по фактурата е 2 657 263, 99 лв. без включен ДДС, докато общата сума на двата имота съгласно нотариалния акт и предварителния договор е в размер на 3 077 133, 74 лв. В тази връзка и ревизиращите органи са констатирали разлика от 419 869, 74 лв. между стойността по фактурата и общата стойност по нотариалния акт и предварителния договор. В хода на ревизионното производство бил представен нотариален акт за поправка на нотариален акт № 113/08.02.2010 г., като съгласно същия се допуска следната поправка: на стр. 2, ред 4, 5, 6, 7 и 8 след думите 1 288 056, вместо "без включен в нея ДДС, която ще бъде платена на продавача след подписване, но преди вписване на настоящия нотариален акт, както следва: сума в размер на 88 000, сума в размер на 1 200 056 евро, по сметка, посочена от продавача да се чете: с включен в нея ДДС, която ще бъде платена на продавача след подписване, но преди вписване на настоящия нотариален акт, по посочена от него банкова сметка". Ревизиращите органи направили извода, че страните по сделката са открили грешката във волеизявленията си по прехвърлителната сделка преди датата на започване на ревизионното производство, от което следва да се направи извод, че лицата са открили действително фактическа грешка и са предприели законосъобразни действия за отстраняването й и данъчната основа, отразена във фактурата е реалната цена на сключената сделка, т. е. именно тя е била действителната им воля за сключване на сделка по покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 79/26.07.2007 г. Според съда обаче ревизиращите органи са констатирали, че не са спазени изискванията по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, т. е. данъчната основа не е увеличена с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Приели са, че данъчната основа за облагане с ДДС не е увеличена с дължимите местен данък в размер на 2.5% върху стойността на сделката и такса вписване в размер на 1 промил върху стойността на сделката. В резултат на това данъчната основа по фактура № 1/26.07.2007 г. следва да се увеличи с размера на местния данък, който е 52 483, 72 лв. (2 099 348, 81 лв. * 2.5% = 52 483 72 лв.) и таксата вписване в размер на 2099, 35 лв. (2 099 348, 81 лв. * 0, 001 = 2099, 35 лв.). В резултат на това е определено, че данъчната основа по фактура № 1/26.07.2007 г. следва да се увеличи общо със сумата в размер на 54 583, 07 лв., като по този начин се определя допълнително дължим ДДС от дружеството в размер на 10 916, 61 лв. за данъчен период м. юли 2007 г. и дължима лихва в размер на 4 321, 05 лв. За да измени процесният РА 20001001067/4.08.2010 г. съдът установил, че ревизиращите органи са определили неправилно размера на дължимия местен данък, с който следва да се увеличи данъчната основа. С оглед времето на извършване на сделката 26.07.2007 г., приложимата разпоредба за този период на ЗМДТ - чл. 47, ал. 2, в редакцията й към този момент предвижда размер на данъка в размер на 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а не в размер на 2, 5 на сто, както са приели ревизиращите органи. Следователно, в процесния случай, освен с определената такса вписване от ревизиращите органи, данъчната основа следва да се увеличи със сумата от 41 986, 97 лв. (2 099 348, 81 лв. х 2% = 41 986, 97 лв.) или общо данъчната основа следва да се увеличи със сумата от 44 086, 32 лв. или следва да се определи ДДС за внасяне от жалбоподателя в размер на 8817, 26 лв. Според АС София град неправилното определяне на размера на дължимия ДДС не се определя като основание за отмяната на ревизионния акт, доколкото съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, при което същият е изменен в обжалваната му част. По отношение приложимостта на чл. 26 от ЗДДС, каквото възражение е било изложено и пред първата инстанция, АССГ изложил подробни мотиви как се определя данъчната основа и какво включва. Направен е извод за неприложимост на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС доколкото според посочения текст данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. Според съда плащането на дължим данък по Закона за местните данъци и такси, както и плащането на такса за вписване не може да се определят като суми, които са платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Спорът по делото се отнася само до правилното тълкуване и прилагане на правната норма на чл. 26, ал. 3, т. 1 и чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. Съдът с подробни мотиви е изложил фактическата обстановка по делото. Установено е по несъмнен начин, че касаторът е продавал недвижим имот, като тази продажба е оформена в изискуемата форма по чл. 18 от ЗЗД - нотариален акт. Няма спор, че при тази продажба се заплаща местен данък по чл. 45 от ЗМДТ. Правилно съдът е приел, че чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС разпорежда, че данъчната основа за облагане с ДДС се увеличава се всички други данъци и такси, като законодателят не разграничава тези платими от продавача и тези, които са в тежест на купувача. В закона ясно е разпоредено, че тези данъци и такси, с които се увеличава данъчната основа са такива, дължими въобще за доставката. Не намира опора в закона твърдението на касатора, че заплащането на местния данък за сделките представлява разход по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, защото за да е такъв, той трябва да е платен на доставчика за покриване на разходите и те да са отразени в неговото счетоводство, както и че върху доставчика пада отговорността за доказване на размера им. Както местният данък, така и такса за вписване, както правилно е приел и административния съд представляват публични задължения, които са определени нормативно по размер. Освен това те не са платими на доставчика, нито последният е длъжен да доказва размера им именно поради тяхната установеност по нормативен ред. Освен това като се има предвид, че в НА№ 79/26.07.2007 г. е договорено, че разноските по нотариалното производство, местен данък и такса вписване се заплащат от страните по равно, то въпрос на уреждане по гражданско-правен път е начисления от ревизията ДДС на доставчика, последният да иска плащането му от купувача на имота. Тези отношения обаче са без значение за целите на данъчното облагане, след като законът в чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 15 от ППЗДДС е разпоредил какво се включва в данъчната основа, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, касационната жалба на "ДОРОН 2005" ЕООД, ЕИК 131432151, против Решение № 431/30.01.2012 г., постановено от Административния съд София град по адм. д. № 3825/2011 г., с което е изменен РА 20001001067/4.08.2010 г. издаден от органите по приходите в ТД на НАП -София, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изразената претенция за юрисконсултско възнаграждение настоящият състав намира, че следва да бъде отхвърлена на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, тъй като такова е присъдено от АС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение