Решение № 10195 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2012 г.

Решение № 10195 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Димитрова Иванова, против решение № 2941/31.05.2012 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 880/2011г, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-80/02.12.2010 г., на началника на РДНСК - Югозападен район за премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответните страни: Иван Георгиев Иванов и Началникът на РДНСК - Югозападен район не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й и при липсата на основания по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е, че строежът, представляващ "Пристройка и надстройка към съществуваща жилищна сграда" в УПИ IХ-37, кв. 202 по плана на гр. София, м. "Павлово-Бъкстон", Район "Витоша" - Столична община е собственост на касаторката, и е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж /издаденото през 2006 г. разрешение за строеж е отменено в резултат на упражнен административен и съдебен контрол/. Съставените от длъжностни лица на РДНСК и редовно връчени констативни актове по чл. 225, ал. 3 ЗУТ са доказателства за съществуването и вида на строежа, които не се оспорват и от касаторката. Строежът е незаконен, тъй като е извършен въз основа на отменени строителни книжа, чиято отмяна от началника на РДНСК - Югозападен район е съдебно потвърдена с влезли в сила съдебни решения. Ирелевантни за спора са основанията за отмяна на разрешението за строеж. По отношение на касационните доводи за съответствие на извършения строеж с визата за проектиране следва да се има предвид, че визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 - чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Издадената на основание чл. 140, ал. 2 ЗУТ виза, каквато е в случая, определя само параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот и е предпоставка за издаване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Като е достигнал до подобни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,